Отново партиите, а не личностите ще решат президентския мач
Димитър Ганев,
политолог от "Тренд"
Като кандидат-президент Красимир Каракачанов
ще е монополистът на патриотичните гласове.
В този смисъл за първи път от повече от десетилетие, в патриотичния спектър няма да има вътрешна конкуренция. Каракачанов играеше ролята на посредник в отношенията между Валери Симеонов и Волен Сидеров, като, разбира се, целта на това беше именно председателят на ВМРО да прокара президентската си кандидатура. В случая успя, обединявайки около себе си и трите патриотични формации. Освен това той е достатъчно добре приет в тези среди и няма да отблъсква гласове. Нещо повече - преди две седмици изследователски център "Тренд" излезе с проучване за геополитическите нагласи на българите, в което попитахме за най-големите заплахи преди България. Най-висок процент гласове събраха опциите "терористични атентати", "бежанска криза" и "радикален ислям". Няма никакво съмнение, че резултатите от това изследване, както и международната конюнктура през последните няколко месеца, показват, че
говоренето на подобни теми ще бъде печелившо
А в случая - системните играчи като кандидатът на ГЕРБ и този на БСП, не могат да си позволят да поставят именно тези теми в центъра на своите кампании и да говорят по-остро по тях. Каракачанов обаче може да си го позволи и вероятно това ще е акцент в неговата кампания. Освен това той започна своята кампания още преди месеци, повдигайки въпроса за бурките, връщането на казармата и т.н. В добавка към тези теми ще са бежанците, тероризма, радикалният ислям и сигурността. Каракачанов ще сложи ръка върху тези теми и това ще му извоюва определени позиции. За грандиозни успехи тук не може да става дума, но патриотичният кандидат има всички шансове за спечелване на четвърто или дори на трето място в президентската надпревара. Конкретното място зависи от това дали ДПС ще имат самостоятелен кандидат-президент и дали движението е в добра форма.
Засега никой не може да твърди със сигурност дали Бойко Борисов ще се кандидатира за президент или не, по простата причина, че все още нито ГЕРБ, нито БСП са решили кой ще е техният кандидат.
Всички варианти стоят отворени
Вероятно решението ще бъде взето настина в началото на септември, непосредствено преди обявяването на кандидатурата. Това кой ще е кандидат-президентът на ГЕРБ зависи изцяло от политическата конюнктура. Трябва да имаме предвид, че управляващите малко или много ще се съобразят и с това кой ще е фаворитът на БСП.
При левицата има концептуална разлика. Големият въпрос там е дали ще се постигне споразумение между БСП и АБВ за издигането на обща кандидатура. Ако се стигне до такова споразумение, трябва по-скоро да очакваме фигура, която не е теснопартийна от БСП. Тоест да има биография, която в някаква степен е била дистанцирана от БСП. Ако обаче не се постигне такова споразумение, може да очакваме партийна кандидатура на "Позитано" и не изключвам тя да е на председателя на партията Корнелия Нинова. Изключвам напълно възможността представител на АБВ да бъде кандидат за президент на обединена левица. Единственият вариант Георги Първанов или Ивайло Калфин да бъде кандидат-президент е, ако са самостоятелни кандидатури на АБВ.
Хоризонтът на Слави Трифонов е по-скоро предсрочен парламентарен вот, отколкото тези президентски избори. Няма съмнение, че ако се кандидатира за президент, Трифонов ще е фактор в надпреварата. Потенциалът му обаче не трябва да се надценява твърде много. Той е човек, който няма организационна структура зад себе си. Да, популярен е, но в крайна сметка президентските избори се печелят от партиите, а не от личностите. Президентският вот е до голяма степен партиен сблъсък. Разбира се, кандидатите имат значение. Но почти винаги на балотаж отиват кандидатите на двете големи парии.
Записа Михаела БЛАГОЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
