Споровете за тегленето на новия външен дълг на България още не са затихнали, предстои разглеждането на предложението за 16 млрд. лева борч от парламента. Какво е мнението на Гроздан Караджов, депутат от коалиционния партньор на управляващите - Реформаторския блок, и председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в Народното събрание. Попитахме г-н Караджов и за позицията на реформаторите по техни вътрешни въпроси като избора на единен лидер на коалицията, както и за тежкото състояние на БДЖ.
От РБ мъкнем на гърба си реформите в управлението, казва Гроздан Караджов
- Г-н Караджов, Реформаторският блок застава безрезервно в подкрепа на изтеглянето на нов дълг от 8 млрд. евро, така ли?
- Това не е нов дълг. Това е дълг, изтеглен от други правителства, който в момента се санира. Усилията на Министерството на финансите (МФ) са насочени към подобряване на лихвените условия и към разсрочване на голяма част от главницата така, че тя да се плаща в годините напред, за да се преодолее трудната икономическа ситуация в момента.
- Според финансови експерти обаче сметката не излиза някъде с около 5 млрд. Тези сметки са направени въз основа на данни от самото финансово министерство.
- Това, което до момента данните показват, е, че става въпрос за около 6 млрд. евро държавни дългове, които вече са изтеглени. Като буфери са заложени сумите, които вече са гласувани за покриване на годишните дефицити за три години напред. Спекулациите на опозицията са, че тези пари могат да не се вземат сега. Но с тях държавата ще стои по-добре - и като рейтинг, и като стабилност.
Всички тези заеми са вземани на много по-високи пазарни нива. Т. е. пазарът беше много по-скъп и България беше задължена да плаща много по-високи лихви. Например т. нар. заем на Милен Велчев е с падеж 2024 г. Ако успеем сега, на база на един много по-благоприятен пазар, където развитите държави вземат заеми дори при нулеви лихви, за да раздвижат икономиката си, дори само с 1% да си намалим лихвите по дълга, ще спестим 120 млн. евро годишно.
Това никак не е малко за страна като нашата. Другата цел на финансовия министър е да разсрочи дълга. Тъй като държавата ни не е в цветущо икономическо състояние, плащането на по-малко пари за по-дълго време е чудесна възможност. Пазарът е благоприятен и за едната, и за другата възможност. Затова министърът на финансите предлага едновременно да преоформи нов дълг, с който да плати стария, а в същото време новият да излезе по-евтин.
- Защо тогава заявената лихва от МФ е до 10 процента, след като последните заеми са при лихва дори под 3 процента?
- Защото това е стандартната практика. Няма външен дълг в България, който да е бил гласуван и ратифициран на под 10%. Ясно е, че няма да се вземе на 10%. Ако заявим 2 или 5 процента, даваме ясен знак на пазара за офертите и те всички ще са примерно 5%. При 10% обаче пазарът е в шах, защото няма ясна индикация каква лихва се очаква и всяка голяма финансираща институция почва да подбива другата в лихвите, за да спечели.
- Той и Милен Велчев преди 12 години със същата идея и същите обяснения преоформи предишния дълг...
- Не беше със същата идея. Велчев дойде от "Мерил Линч" в България. Тази банка управляваше портфейлите на близо 80% от държателите на българските брейди облигации. Цялата операция беше в полза на държателите на тези облигации. Те никога нямаше да могат да ги продадат, това беше все едно да продаваш фабрика на 9 септември. Но се появи едно момче, "голям финансов анализатор", и реши проблемите на брейди държателите. Обмяната на дълга тогава беше хазарт. Нито един министър не може да си позволи това. Сега няма хазарт - знаем какви са нивата на пазара, сигурни сме, че ще постигнем 1-2 пункта по-ниска лихва, което ще ни спести между 100 и 200 млн. на година. Всичко останало е пропаганда, която не се базира на числа.
- Планирането на сравнително немалък дефицит за три години напред не е ли отказ от реформи? А Реформаторският блок влезе в правителството с условие веднага да започнат реформи?
- Дефицитът за 2015 г. е близо 3%, за 2016 г. прогнозата вече е 2,5%, за 2017 г. е 2%. Т.е. той трябва да намалява и това ще е добро постижение, ако го реализираме. Що се отнася до реформите, мисля, че ни предстоят приятни изненади. Още в първия месец на годината има с 50 млн. лв. повече приходи от акцизи и ДДС.
- Онзи ден Радан Кънев каза, че РБ ще иска подробен разчет от финансовия министър за сумата от новия дълг, която е предвидена за инвестиции. Получихте ли го?
- Става въпрос за информация в какво ще бъде вкаран новият дефицит. Не съм информиран дали са получени такива сведения.
- Ще промените ли схемата за вземане на решения в управляващата коалиция след последните търкания?
- Надявам се вече да няма подобни случаи като този с външния дълг и при смяната на пенсионните фондове. Казвал съм и на министъра на финансите - ако имахме нормален, експертен разказ на това какво се случва всъщност и което аз в момента защитавам, щяхме от първия ден да бъдем защитници на операцията с дълга. Нямаше да се налага БСП да ни изненадва от трибуната на парламента с популистките си изказвания. Не се преговаря по популистки начин с авторитетни банки. А дали въобще е необходима ратификация от парламента, е отделен въпрос. Аз лично мисля, че не е нужна и трябва така да променим закона, че да не се налага последваща ратификация.
- Не е ли ратификацията като вид контрол, все пак става въпрос за огромни суми, които всички ще плащаме години?
- Контролът е предостатъчен - всичките консултанти, брокери по сделката, медиите, Народното събрание. Но не можем да контролираме световния паричен пазар.
- Очертават ли се други теми, по които има риск да се появят разногласия между ГЕРБ и коалиционните партньори?
- Аз вярвам, че подобни теми ще са изключение и няма да са съществени. Например в Комисията по транспорт и съобщения (Гроздан Караджов е неин председател -б.р.) имаме абсолютно взаимодействие между всички коалиционни партньори, което гарантира стабилността на вземането на решенията.
- Още ли е актуална идеята за единен лидер на Реформаторския блок?
- Според мен все повече се вижда, че единен лидер е най-доброто решение. Това много би помогнало на изборите, по-бързо ще се вземат решенията. Трябва да се преодолее вътрешнопартийния шовинизъм -
от коя партия да бъде лидерът. Откъдето и да бъде, той ще трябва да забрави партийната си принадлежност и да започне да мисли като истински реформатор.
- Ще бъде ли излъчен такъв лидер преди започването на кампанията за местните избори?
- Изборите са измерител и индикатор, но не това е важното. Важното е колко хора започват да чуват гласа ти. А нашият глас е за реформи. Единствено ние теглим тежките министерства, тежките сектори, мъкнем реформата на гърба си. В това отношение сме неуморни. Ако имаме един глас, който да е силен и да дава ясни индикации, смятам, че ще се чува много по-ясно от множество съпредседатели например.
- Вие сте председател на транспортната комисия в парламента. Във връзка с големите проблеми в БДЖ правена ли е прогноза с колко ще се увеличат пътниците, ако влаковете просто станат чисти?
- До седмица-две Министерството на транспорта и БДЖ ще представят пред парламентарната комисия за обществено обсъждане Стратегия за развитието на железниците най-малко за 7 години. Аз каня всички заинтересовани журналисти да присъстват на обсъждането и да кажат своето мнение. Нека да има сериозен професионален разговор за бъдещето на БДЖ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
