София. Седмица преди юбилейния концерт на Борис Карадимчев всички билети отдавна са продадени. Щастливците, които на 15 ноември ще бъдат в зала "България", ще видят звездите на българската поп музика, децата от страхотната формация "Пим-Пам", цигулари, челисти, пианисти, оркестър "Класик" ФМ, но най вече ще могат да се насладят на музикалните бисери, родени от големия композитор. А всичко това можеше и да не се случи, защото когато в кръщелното ти пише: Месторождение - хангара на ямболското военно летище, и първото нещо, което си видял, е Граф цепелина, логично е да искаш да полетиш. Като баща си. Пилотът. Ако се върне още по-назад, Борис може би ще му се цани за държавник - като дядо си, кмета на Охрид. Случайната закачка с цигулката на майка му обаче се оказва съдбовна. Хваща я здраво и талантливо. Има момент обаче, в който нежният инструмент е изоставен, изместен от пъстри колби и епруветки, в които често ври доста взривоопасна смес. Добре че, притеснен, баща му го съветва да се върне към музиката: От фалшиви ноти никой не е умрял, казва.
Когато си роден на З0 март 1933 г., нумеролозите не ти прощават. Казват направо, че животът ще тече трудно. Борис без проблеми става студент в Консерваторията. Той обаче е трето дете в семейството, бедно, налага му се да работи. На този факт обаче не се гледа добре. Изключват го. Проф. Парашкев Хаджиев го съветва след година започне с композиране. В крайна сметка младежът завършва две специалности: по диригентство има шест, а по композиране три. Това обаче не му пречи по-късно да напише 300 песни и музиката за четиридесет филма.
През 1967 година цяла България запя "Бяла тишина". Песента спечели безапелационно "Златният Орфей", Георги Минчев и "Щурците" станаха популярни за една нощ. Година по-късно улиците вече тананикаха песента за Даниел Дефо, който измислил Робинзон Крузо и го пратил на Слънчев бряг. Ами Чочо Владовски и неговата прочута хазайка и каничка с кафе... Зад всичко това, дори и зад малкия град, "в който освен да се влюбиш, друго няма какво да се случи", стоят нотите, изписани от Борис Карадимчев. Както и зад онези "Хора и улици", които Мими Иванова и Борис Гуджунов превърнаха в тотален шлагер.
Професорът, преподавател по филмова музика във НАТФИЗ, е авторът и на музиката към незабравимия киношедьовър "Оркестър без име". За да се вдъхнови, поседял няколко дни на снимачната площадка. После музиката се изляла изпод пръстите му за миг, а Маргарита Хранова до днес припява от екрана "Оставаме", "Оставаме".
Казват, че възрастта на мъжа се определя от средното аритметично на неговите години и възрастта на хората, които го заобикалят. В случая Борис Димовски е облагодетелстван и това му личи. Защото около него освен близките и приятелите са и прекрасните деца от "Пим-Пам". А с тях можеш само да се подмладиш, но не и да остарееш.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
