“Капана” - царството на айляка и густото - Общество

Първият квартал на творческите индустрии в България стана модел за подражание в Европа
Тук всичко е цветно и уютно, а занаятчиите са превърнали работата си в изкуство

Ако си обиколил целия свят, но не си бил в "Капана", значи си изпуснал много. Старият пловдивски квартал винаги е бил особено очарователен с кривите си, заплетени улички, по които е неизбежно да загубиш посоката. Но откакто бе превърнат в арт пространство с усилията на общината и фондация "Пловдив 2019", той наистина се превърна в душата на града. Тук, в малките кафенета и бирарии, в галериите и магазинчетата за ръчно изработени сувенири, или седнал на припек с чаша бира или кафе, на сладка приказка с приятел или с книга в ръка, ще разбереш най-добре защо думите "айляк" и "густо" са на голяма почит сред "майните". И защо филибелиите толкова обичат изкуството.
Първият квартал на творческите индустрии в България - "Капана", вече е част от европейската листа с градове, които имат иновативни решения за опазване на културното си наследство. Кандидатурата за селекция в програмата "Културно наследство в действие" бе направена от екипа на "Пловдив 2019" в началото на 2020 г. Сред стотици кандидати от цяла Европа, Градът под тепетата бе избран да представя България. Квартал "Капана", заедно с още 31 места от Стария континент, бе включен и в каталог, който ще се препоръчва като успешен модел на останалите градове с културно наследство. Сред добрите примери са градове от Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Франция, Италия. Освен Пловдив в него са включени още три града, които са били европейски столици на културата - Глазгоу (1990), Дъблин (1991) и Валета (2018).
Какво прави пловдивския квартал толкова специален, за да заеме своето място в престижната класация? Ами какво ли не. Още като свърнеш от Главната след "Джумаята", попадаш в един различен свят. Там всичко е цветно и шарено. Стените на овехтелите сгради са изрисувани с графити, дори върху някоя проста пощенска кутия ще видиш закачка, която те кара да се усмихнеш.
Кварталът е бил център на занаятчии още преди 5 века, когато се е разпростирал от река Марица чак до ул. "Отец Паисий". Павираните улички, повечето от които сега са пешеходни, носят имена на занаяти - "Кожухарска", "Железарска", "Златарска". Ще намериш дърводелско ателие, ключар, обущар, бръснар. Но сегашните "занаятчии" не просто ще ти предложат това, което търсиш - те са превърнали работата си в изкуство.
В арт магазините и ателиетата има всякакви съкровища - дрехи, бижута, аксесоари за дома, значки, играчки, антикварни предмети, книги, картини, дори скулпури от гранита на Марково тепе. Лениви котки се разхождат между експонатите, а стопаните ги наричат с типично пловдивското "коти".
Освен че можеш да купиш ръчно изработени предмети, които не се продават никъде другаде, тук можеш да хапнеш невероятно вкусно и да пиеш бира, каквато не предлагат на други места.
Всичко е малко и уютно, така че дори да си сам, не се чувстваш самотен.
В хлебарницата до площад "Манукян", по- известен като "Широкото", пловдивчани правят своите сутрешни срещи. Ухае на домашен хляб с препечена коричка, кроасани с масло и кифли с мармалад. Всичко се приготвя на място и за деня.
На ул. "Христо Дюкмеджиев", където преди имаше книжарница, сега е бар "Котка и мишка". Там предлагат не само бира от най-известните световни дестинации, но и родно крафт пиво. Всички си говорят на "ти". И за да се чувства всеки посетител удовлетворен, когато го споходи поривът да запише мислите си, на разположение са черна дъска и тебешир.
Ресторант "Паваж" на ул. "Златарска" стана любимо място на пловдивчани, когато искат да обядват или вечерят с особено скъп човек. И това не е случайно, защото кухнята е великолепна - използват се само пресни продукти, купени същия ден и зеленчуци от градината на собствениците. В менюто има малко предложения, но какви - ребърца, телешки бузи, сърмички с патешко, саздърма от блек ангъс...А селекцията от ракии е най-добрата на Балканския полуостров, твърдят познавачи.
В отсрещното заведение пък може да изпиеш чаша греяно вино или ментов чай върху масите от бъчви и да послушаш уличните музиканти на ъгъла.
"Капана" си има и клуб "Bally" - на улица "Арабаджийска", където почти всяка седмица правят страхотни купони с участието на известни диджеи.
А когато върлува коронавирусът, "Ядрото" предоставя сцена на открито и всеки може да послуша свободно най-добрата музика.
Не може да не споменем и "Найлона" - барът, пълен с безценни предмети - подаръци от приятели, си е все така култов както и преди двайсетина години, когато събираше пловдивчаните с по-различно разбиране за живота, а Кольо Карамфилов пиеше кротко ракията си.
Кварталът е известен със своите фестивали - Капана фест, One design week, One architecture week и още много, много други, които само чакат да се върне нормалният живот, за да избухнат отново с пълна сила.
А къщите в "Капана" - за тях може да се изпишат томове.
Два имота в квартала е купил навремето известният банкер Атанас Буров. Единият е на ул. "Златарска" 24. Там Буров се срещал със своята любима, когато идвал в Пловдив. Името на жената не е известно и до днес. Някогашното любовно гнездо сега е галерия. Другата сграда на Буров е на ул. "Христо Дюкмеджиев" 10. И двете къщи все още са на наследниците на видния министър. Те се отдават под наем, но собствениците им понякога се връщат тук, разказва градският гид lostinplovdiv. сom.
Това е малка частица от духа на "Капана". За да го усетиш, трябва да се потопиш.