Две църкви обединиха усилия за прославлението на владиката
Архиерейски събор на Руската православна църква ще се проведе днес и утре в Москва. Един от 18-те въпроса, който ще бъде поставен за разглеждане, ще бъде предложението за канонизация на Богучачарски архиепископ Серафим (Соболев), чийто гроб се намира в криптата на храм "Николай Мирликийски", известен като Руската църква в София. Решението беше взето на заседание на Светия синод на РПЦ, състояло се на 24 декември 2015 г. На архиерейския събор в Москва ще има българско участие, което е прецедент. В историята на православието пък за пръв път две църкви обединяват усилията си, за да обявят някого за светия.
Приживе дядо владика, както го наричат вярващите в България, е казал, когато почине, хората да идват на гроба му. Дал е дума, че ще откликва на техните молитви и желания, но само ако са написани. Затова хората идват при дядото, молят се и плачат. Търсят помощта му, пишат писма и той ги упътва. Всеки ден през криптата на Руската църква минава върволица от хора, които уверяват, че дядото не е оставил никого, без да му посочи пътя. Трябва обаче много вяра. За чудесата на владиката се говори не от вчера. Мнозина дори не знаят името му, но вярват, че ще му помогне.
Архиерейският събор в Москва е последната инстанция на Руската православна църква. Това е органът, който ще вземе окончателно решение за канонизацията на дядо Серафим. В него ще участват и двама български архиереи - Варненски и Великопреславски митрополит Йоан и Знеполският епископ Арсений, потвърдиха пред "Стандарт" от Светия синод. Двамата бяха част от руско-българската комисия, която през декември в София обсъждаше възможността за обявяването на архиепископа за светия. "Те бяха излъчени от Светия синод да вземат участие в тази комисия и съответно и в Архиерейския събор на руската църква", уточниха от Синода.
Първи опит за канонизация на Богучарски архиепископ Серафим е правен през 2007 г. Още тогава са подадени документи, но Комисията по канонизация е преценила, че има празноти, че липсват неопровержими доказателства за чудеса, както и проучвания от отделни периоди от живота му. През 2014 г. подворието на Московския и на цяла Русия патриарх в София отправи призив към българския народ
да се изпратят свидетелства за благодатната помощ на архиепископ Серафим
Руската православна църква започна процедура по канонизацията му. Събраните свидетелства за чудотворството, живота и трудовете на архиепископ Серафим бяха подробно изследвани и обсъдени първо в Комисията по канонизация при Руската православна църква, а после и от Светия синод на РПЦ. След като бе установено, че са налице нужните основания за канонизацията, за първи път в историята на РПЦ бе отправено предложение за свикване на съвместна комисия, която да съгласува вижданията по въпроса на двете сестри поместни православни църкви - Руската и Българската. "Канонизацията на дядото ще бъде благословение. Бил е необикновен човек, добър богослов и проповедник", каза тогава пред "Стандарт" настоятелят на руския храм в София архимандрит Филип.
Така на 3 и 4 декември 2015 г. съвместна комисия от духовници и богослови на Руската и Българската православна църква се събра в София. Тя бе свикана по предложение на Руската патриаршия, отправено към Българската патриаршия през май месец 2015 г. Съставът й бе определен съответно с решение и на Светия синод на БПЦ от 25 септември 2015 г. и на Св. синод на РПЦ от 22 октомври 2015 г.
"Смесената комисия по канонизацията е абсолютен прецедент в историята на православната църква. Експерти и духовници от две църкви да обединят усилията си и заедно да проучат възможностите за канонизация. И случаят е по-особен, защото става дума за руски духовник, чието служение става в България", коментираха от Светия синод.
След двудневно заседание комисията реши, че няма пречки архиепископ Серафим да бъде обявен за свят. Членовете й също стигнаха до заключението, че паметта на владиката трябва да се чества в деня на неговата блажена кончина - 26 февруари по нов стил. След прославлението мощите му следва да останат в Руската църква "Св. Николай", където са и сега. Като основа за иконописното му изображение може
да послужи изписаното от монахиня Магдалина в криптата на храма
Трябва да бъде съставено богослужебно последование. Членовете на комисията се обединиха титулът му да бъде "свети Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец".
Руската църква ще канонизира за пръв път от много години човек, който не е мъченик. В последните години са били канонизирани мъченици, пострадали за вярата.
Архиепископ Серафим е много по-популярен сред българите, отколкото сред руснаците, защото на практика цялото му архиерейско служение е минало в България.
"Бог и ти - друг няма. Каквото сам си направиш, това ще бъде. Стане ли нещо, не обвинявай другите и не ги съди, но само себе си дръж отговорен и ще си в покой и на земята, и на небето", е казал приживе дядото.
Ще бъде небесен застъпник и на двата народа
От Москва държаха да се провери дали не е сътрудничил на службите
Александра Карамихалева - началник на отдел "Връзки с обществеността" на Светия синод
- Госпожо Карамихалева, изглежда, наближава денят дядото от Руската църква да бъде обявен за светец?
- На практика остана последният заключителен етап - това е Архиерейският събор на РПЦ, който се свиква днес и утре в Москва. Въпросът за канонизацията на Богучарски архиепископ Серафим Соболев вече мина през първото ниво, което е експертното. Специалистите от Комисията по канонизациите при Руската църква изследваха много подробно живота, служението, писанията на архиепископ Серафим, свидетелствата за чудеса. След това въпросът бе разгледан и от Светия синод на РПЦ. Това, което малко ни изненада в България, беше педантичността, с която от руска страна бе проучен всеки детайл от живота и учението му. Те държеха да изчистят и въпроса, дали владиката не е сътрудничил на службите - българските или съветските, тъй като периодът, в който е живял, е бил сложен. Вероятно се опасяваха да не би след канонизацията да изскочи някаква подобна информация, която да го компрометира. Това всъщност беше последният въпрос, който беше изчистен. Получихме уверения както от нашите служби, така и от руска страна, че няма никакви сведения за такова сътрудничество.
- Защото ви изненада този интерес от руска страна?
- За вярващите християни в България подобни въпроси нямат абсолютно никакво значение. Ние ходим в криптата на Руския храм, молим се при гроба му, търсим утеха и помощ от него и я получаваме. Пишем му бележки, случват се чудеса по неговото застъпничество пред Бога и никой не се съмнява, че владика Серафим е свят. Мисля, че 99 на сто от българите дори биха се изненадали, че официално все още не е провъзгласен за светец. За всички тези хора, които всекидневно прииждат в нескончаем поток при гроба му, актът на канонизацията няма особено значение. За нас, българите, той де факто е светец.
По принцип дадена личност не става светия към момента, когато Църквата го обяви за такъв. Той или е пострадал мъченически за вярата, или още приживе е живял свято и богоугодно, стремял се е към добро, придобивал е добродетели, устоявал е във вярата и след смъртта му Бог го е приел сред светците. Църквата само изследва живота му, как се подвизавал, как се е отнасял с хората и как е изповядвал вярата, имало ли е след смъртта му чудеса или още приживе и констатира, че този човек наистина е свят. Тогава се извършва официално прославление и така един вид се обявява пред вярващите, че този божи угодник може да служи за образец за подражание и към него могат да се отправят молитви. Често народното, спонтанното почитание към даден светия, предхожда църковната му канонизация - такъв е случаят и с владика Серафим Соболев.
- Какво следва след канонизацията на архиепископ Серафим от Руската православна църква?
- След като се вземе това решение от Архиерейския събор, то трябва да бъде потвърдено от българска страна - от архиереите на Светия синод. Тогава архиепископ Серафим ще бъде признат за светия и от Българската православна църква. След това ще стане факт и тържествената прослава - на една съборна тържествена литургия, каквито помним и при прославлението на Баташките и Новоселските мъченици - последните канонизации в БПЦ.
- Колко време може да отнеме това?
- Желанието на нашите синодални архиереи е прославлението да стане съвместно между Руската и Българската православна църква: да дойде патриарх Кирил в София с църковна делегация от РПЦ и заедно с патриарх Неофит да извършат това прославление. Вече е отправена официална покана от наша страна и очакваме патриарх Кирил да отговори на тази покана с конкретна дата.
- Може ли да се смята дядо Серафим като обединител на двете църкви?
- Безспорно. Това е един забележителен духовник на нашето време, роден и възпитан в Русия - носител на руското благочестие, чието архиерейско служение почти изцяло преминава в България. Сред неговите духовни чеда са били и български и руски духовници и редови християни. Така че той още приживе е бил много здраво свързващо звено между Русия и България. Но какво по-обединяващо от това: два православни народа да имат един общ небесен застъпник пред Божия престол! Каква по-силна връзка от тази? Свидетели сме на нещо безпрецедентно: двете поместни православни църкви обединяват усилията и волята си в този сакрален акт, в прославлението на общ светия. А това и занапред ще ни даде много поводи за обща молитва и съслужения.
Предсказание и жребий го довеждат в София
"Ако имам дръзновение пред Господа, няма да ви оставя. А вие ми пишете писма." Това са прощалните думи на владиката Серафим, преди да издъхне през 1950 г. Оттогава хиляди миряни оставят своите послания за неговата помощ в специална кутия, която се намира до гробницата му в Руската църква в София. Молитвените писма най-често са за рожба, за здраве и изцеление, за започване на бизнес или намиране на работа.
Бъдещият архиепископ Серафим Соболев има славата на чудотворец още приживе. Роден е в руския град Рязан със светското име Николай на 1 декември 1881 година. Той е единадесетото дете на Мария Николаевна, която има огромно желание да го направи свещеник. Като студент в четвърти курс през 1908 г. той приема монашество с името Серафим в чест на прославения преподобен Серафим Саровски. Младият монах се предава на строг пост и непрестанна молитва. От деня на своето подстрижение до самата си смърт той не вкусва месо, а в продължение на много години се храни само веднъж на ден. 10 години отец Серафим преподава в различни духовни училища, преди да стане ректор на Воронежката духовна семинария.
Първото голямо изпитание на духовника е Октомврийската революция през 1917 година, когато болшевиките започват гонения срещу църквата. Серафим преживява трудно едно от зверствата на новата власт - няколко монаси са погребани живи.
През 1919 г. руският патриарх Тихон благославя ръкополагането му за втори викарий във Воронежката епархия. Отец Серафим обаче се колебае дали да приеме и търси съвет от стареца Аарон. "Не се притеснявай, ти ще попаднеш в хубава малка страна", предсказва му старецът за неговата по-нататъшна съдба.
По време на войната между болшевиките и Бялата армия през 1920 г. архимандрит Серафим става ректор на духовната семинария в Симферопол. Тогава Кримският полуостров е под управлението на белогвардейския генерал Врангел. През октомври същата година Серафим става Лубенски епископ, викарий на Полтавска епархия.
Червената армия обаче напредва и превзема Крим.
Епископът трябва да избира дали да остане или да емигрира. За да разбере каква е Божията воля, хвърля жребий. Изтегля листчето, на което пише "да замине". Изтегля второто и така съдбата на бъдещия архиепископ Серафим е решена.
На 14 ноември (1 ноември стар стил) 1920 г. Серафим е един от пътниците на кораба "Херсон", който напуска Севастопол малко преди в него да нахлуят болшевиките. След кратък престой в Цариград архиепископът е назначен за настоятел на храма "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" в София, а след три месеца му е поверено цялостното управление на руските църковни общини в България.
На 19 май (6 май стар стил) 1921 г. епископ Серафим и брат му отец Сергий пристигат в България. Първото място, където отива е Рилският манастир, за да се поклони пред мощите на българския светец Йоан Рилски.
В 1934 г. с решение на Руската задгранична църква владиката Серафим е издигнат в архиерейски сан с титул Богучарски.
До края на живота си той обитава скромно жилище на ул. "Велико Търново" 30 в София. Легенди се носят за спартанския му начин на живот, както и за щедростта му. Често подарявал дрехите си на случайни бедняци, които срещал.
Вече смъртно болен дава указания къде да бъде построен Княжевският девически манастир.
Издъхва в неделята на светото Православие, на 26 февруари (13 февруари стар стил) 1950 г. По решение на българския синод е погребан в криптата под олтара на Руската църква в София. Три дни продължава поклонението пред починалия владика.
Заветите му
- Трябва да различаваш човека от греховете му. Греха трябва да мразим, а човека да обичаме и съжаляваме.
- Истинска любов ще придобиеш тогава, когато отхвърлиш себелюбието.
- Помни думите: Постави, Господи, стража на устата ми (Пс. 140:3)! Не поучавай, ако не те питат!
- Винаги прави всичко по съвест!
- Себелюбието носи тъга и се лекува с мълчание.
- Да пускаш шегички, да вземаш на подбив - това е проява на фино тщеславие!
- Самоукоряването е началото на спасението, а самооправданието за човека е погибел.
- Бъди простичък като дете, доверчив като гълъб и мъдър като змия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
