ДСБ пак става фабрика за лозунги, а десницата е пред ново разцепление
"Всички партийни борби са не само борби за материални цели, а преди всичко и за патронаж върху служби. Партиите приемат по-тежко незачитането на тяхното участие в разпределението на службите, отколкото действията против техните програмни цели". Реформаторите явно не са запознати с този постулат на германския социолог Макс Вебер, затова им предстои да го изпитат на гърба си.
След като "забележителната" съдебна реформа се провали за една бройка в прокурорската колегия на неродения Висш съдебен съвет, лидерът на ДСБ Радан Кънев изпадна в настроение за перманентна революция. Обявеното от него излизане на партията в опозиция не тръгна съвсем по план. Тъмносинята формация в момента прилича на човек, който не си е дояждал в продължение на 13 години и накрая тъкмо когато е седнал на отрупаната с гозби трапеза и посегнал към мръвката, му казват да става.
Кънев и компания би трябвало да си дават сметка, че по принцип участието в коалиционно управление не е флирт за една нощ. Става дума за 4 години, като в циничната игра се въртят съдбите на хиляди хора - едни са прогонени от администрацията, за да бъдат назначени на тяхно място десните кадри. Срещу хилавия си резултат на парламентарните избори Реформаторският блок /РБ/ получи цели седем министерства, като броят на трудоустроените като зам.-министри, областни и зам. областни управители, шефове на агенции и дирекции, висши и средни чиновници надхвърля няколко хиляди души. Отделно на подхранване
са поставени обръчите от фирми,
близки до съответните ръководства. Сега след осакатените поправки на Конституцията ДСБ
настоява всички да се сбогуват с благините
на властта и да се посветят на опозиционни занятия. Донякъде хрумването на Радан Кънев щеше да бъде оправдано, ако малките десни бяха постигнали забележим резултат на отминалия местен вот. Уви, РБ се представи отчайващо /с изключение на Добрич и Плевен/ - на практика те нямат осезаемо присъствие извън жълтите павета и пешеходните зони на големите градове у нас.
Анемичното доверие, на което радват, би трябвало да подскаже на здравия разум, че реформаторите трябва задължително да се явят единни на президентските избори, ако искат да останат на политическата карта. Вместо това коалицията им е на път да се разтури, като всички без ДСБ не щат и да чуят за излизане от кабинета. Логичен ход, като се има предвид, че при някои от малките партии фактически целият им списъчен състав е назначен в изпълнителната власт. Тоест рискуват освен като опозиционери да се събудят и безработни.
Разбираемо е и поведението на здравния министър Петър Москов, когото тъмносиният актив вече
маже с катран и се готви да овъргаля в перушина
Той е заложил целия си авторитет и е впрегнал силите си в здравната реформа, а изведнъж съпартийците му започнаха да го дърпат за ръката и да му сочат изхода. Без съмнение Москов ще бъде оплют щедро от своите, но какво ще стане с останалите хиляди кадри на ДСБ, увиснали на държавната хранилка? Засега минаването им в опозиция не се съпровожда от заря от оставки и молби за напускане.
За нещастие не само в десницата се наблюдава оскъдица от политически лидери с логично мислене, отговорно поведение и дългосрочни приоритети. Действията под напора на разрушителни емоции и заслепението на собствения си егоизъм застрашават бъдещето и на ДСБ, и на целия РБ. Десницата върви натам да се разцепи зрелищно в навечерието на президентските избори, загубвайки всякакви шансове за прилично представяне. Ако не бъде спрян, сектантският поход и политиката на "реформи заради самите реформи" ще отблъснат по-прагматичните избиратели и в средносрочен план ще сведат тъмносинята партия до поредната фабрика за кухи лозунги.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
