Предвиждаме въвеждане на ниво на владеене на българския език за кандидатите, които желаят да станат български граждани, съобщи заместник правосъдният министър Десислава Ахладова на брифинг във връзка с предлаганите от ведомството мерки за затягане на контрола по придобиване на българско гражданство.
„След анализа, който работната група много обстойно направи, почти няма държава в ЕС, която да предоставя гражданство, без да изисква от кандидатите да владеят езика на самата държава. Освен това изискването, което считаме, че трябва да се въведе, е да има доход или занятие в държавата. По този начин считаме, че няма да има случай, в който един човек да каже, че кандидатства за гражданство, само и само за да може да отиде в ЕС и да работи там т.е. той наистина трябва да се чувства български гражданин“, добави Ахладова.
Тя каза още, че познаването на българската история и на работата на институциите също ще бъдат въведени като изисквания за получаване на гражданство, като МОН ще бъде органът, който ще издава удостоверения, както е и в момента.
България като държава няма икономически принос от даване на гражданство срещу инвестиция, каза още Ахладова.
За периода от 2013 г. до 2019 г. само четири лица са се възползвали от възможността за получаване на българско гражданство на основание инвестиции, по чл. 12а от Закона за българско гражданство, а тези по чл. 14а са 46, обясни тя. Анализ показва, че приетите през 2013 г. промени в Закона за българско гражданство, с които на лица, направили инвестиции в размер съответно на 1 или 2 млн. лв., могат да кандидатстват за българско гражданство при облекчена процедура и съкратени срокове, не са имали очаквания ефект - разкриване на нови работни места или принос за икономиката.
Лицата, поискали българско гражданство въз основа на инвестиции, са от различни държави - Египет, Русия и др. Даването на гражданство по двете разпоредби става при инвестиции в размер съответно 1 млн. лв. или 2 млн. лв. Процедурата и сроковете са изключително опростени и съкратени - не се изискват други предпоставки, както при останалите лица, които кандидатстват за гражданство, отбеляза още зам.-министърът.
„Проблемът е, че не се създават работни места и България като държава няма икономически принос от даване на гражданство срещу инвестиция. На второ място няма контрол върху поддържането на инвестицията. Много често става така, че една инвестиция съществува, докато дадено лице получи гражданство, след което тя не се поддържа. Два бяха вариантите и подходите, въз основа на промяна на гражданството. Първият - да се отменят изцяло двете разпоредби, а вторият - да се създаде орган, който да следи за поддържането на тези инвестиции. Тъй като броят на тези инвестиции е изключително малък, вероятно това не представлява интерес“, коментира зам.-министър Ахладова.
Зам.-министърът коментира и появилата се информация, че ЕК ще предупреди Малта, Кипър и България за схеми, които позволяват на богати чужденци да си купуват гражданство или позволения за пребиваване и могат да повишат рисковете от пране на пари, корупция и укриване на данъци. „Анализът, който предполагам е направила ЕК, показва, че в някои държави се извършват злоупотреби. България е посочена като страна, в която има такава процедура, не е посочена като държава, която е рискова за такива злоупотреби. Казва се, предполагам, че това са трите държави, в които съществува такава процедура, като съответно ЕК ще следи тази процедура в тези държави, след което ще даде препоръки и ще каже дали има такива проблеми“, коментира тя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
