Юлий Павлов, Център за анализи и маркетинг
Предизборната кампания оставя впечатление, че тече по-вяло, отколкото при други избори. Причината за това впечатление е, че няма толкова скандали, колкото друг път. Също така партиите вече похарчиха доста пари, тъй като това е вторият вот в рамките на 2014 г., а не се знае дали няма да има и трети до края на годината. По-малкият финансов ресурс предопределя и по-слаба медийна кампания. Очевидно партиите залагат повече на агитация на терен - срещи с избирателите на живо, организационна работа и т.н.
Липсата на скандали обаче не означава непременно, че е спаднало напрежението в политическия живот у нас. Виждаме, че противопоставянето между различните партии е доста голямо. Фактически единствено ДПС гледа да избягва директни сблъсъци и да представя позицията си като консенсусна и националноотговорна.
Между останалите, дори между сродни формации като ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ), напрежението е доста силно и това се вижда от тв дебатите, където кандидатите говорят един върху друг, отправят си взаимни нападки, обвиняват се в неизпълнени обещания.
Ефектът от публичната кампания е, че желанието за гласуване у хората намалява. Политиците като цяло ги отблъскват. С приближаването на 5 октомври намеренията за гласуване намаляват и това се случва за пръв път преди парламентарни избори. Подобен феномен наблюдавахме и преди европейските избори на 25 май. Поради тази причина
се очаква да гласуват 3,2 - 3,4 млн. души
докато миналата година на парламентарния вот участваха 3,6 млн., или 60% от реално живеещите в страната 6 млн. избиратели. За пръв спрямо избирателите по списък - 6,88 млн., ще отчетем по-малко от 50% избирателна активност.
В хода на кампанията отливът на избиратели на ГЕРБ и БСП е равномерен и дистанцията между тях се запазва. За разлика от евровота, този път няма противоречиви социологически данни и повечето агенции дават разлика от 14-16 пункта. Социалистите няма как да бъдат изместени от второто място. Очакваме и ДПС да вземе традиционно добър резултат, особено с отчитането на гласовете от Турция, но също и нарастващият брой техни избиратели в Западна Европа. Първата тройка е ясна и непоклатима. При следващите ги формации РБ твърдо минава 4-процентовата бариера. Затова ще имаме минимум четирипартиен парламент. С много сериозни шансове са Патриотичният фронт и "България без цензура". АБВ, както и "Атака", засега са под чертата, но не можем да ги отпишем напълно. Партията на Георги Първанов има достатъчно време да направи последно усилие да прескочи бариерата. Очертава се най-вероятно да бъдем управлявани от шестпартиен парламент.
С разгръщането на кампанията реформаторите стабилизираха резултата си и показаха възходяща тенденция. Десните партии се разминаха и с много сериозен капан, който сами си бяха заложили. Ако блокът беше избрал свой председател, това щеше да разочарова съществена част от техния електорат. Правилно изборът им бе отложен и се запази балансът между различните крила в РБ. Те имат потенциал да вземат 6-7% от гласовете.
Има по-добри решения от преференциалния вот
които да дадат възможност на хората да гласуват за личности. В случая вътрешнопартийната борба, вместо да се проведе далеч преди изборите (например чрез първични избори), се изнася в деня на изборите, което разрушава отборния дух. Още по-лошо - при коалициите личностите нямат никакво значение, а има значение кой от коя партия е. Това се видя на евроизборите при РБ, където Кунева бе изместена от Светослав Малинов чрез преференцията. Преди 25 май 50 на сто от хората имаха желание да използват преференция, а сега процентът им е намалял на 28. Тъй като става дума за изразени намерения, смятам, че влиянието на преференциите на 5 октомври ще бъде доста по-слабо, отколкото беше на евроизборите. Там, където партиите ще вкарат двама или трима депутати от една листа, все пак съществува известна вероятност за размествания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
