Камъните паадат... Спомняте ли си този хит от края на соца? От неговия текст става ясно, че по онова време камъни са падали предимно от небето, а напоследък спазват обичайната си процедура да се срутват от планински склонове и то в най-неочаквани моменти. Включително преди избори. Падането на българските камъни и свличането на земната маса у нас със сигурност могат да бъдат обект на няколко дисертации. И вероятно са били. Въпреки че в момента кадри в тази област почти не достигат, все е имало специалисти, които да предупредят преди време какво може да се случи в резултат и на човешката дейност, и на природните стихии, ако определени места не се укрепят. Както е имало и такива, които да предупредят, че язовирите могат да се изпразнят, че язовирите могат да прелеят, че трябва да има стратегия за това. Че начело на ведомствата, които правят подобен мониторинг, трябва да бъдат назначавани специалисти, а не калинки. Въпросът е, че никой не ги е чул. Защото такива предупреждения се чуват обикновено преди избори, особено ако природните стихии дадат своя дан в предизборната кампания, като затрупат някой път, завлекат в дерето някоя селска къщица, обърнат някой автомобил. Едва тогава държавата запретва ръкави и започва да вади пари - 15 милиона за превенция, датчици и други съоръжения, които да показват къде мястото е потенциално опасно. Е, оня ден не беше ли опасно? Спомням си как преди десет години пътувахме по междуселски път и там бяха нападали камъни, но поне имаше мрежа. Оня ден го показаха същия в телевизионни емисии - пак с нападали камъни, но без мрежа. Тези дни с изненада разбрах, че у нас имало дори Национална стратегия против свлачищата, която се актуализирала на няколко години. Докато са я актуализирали, пороите активираха още 48 свлачища, които явно не са разбрали, че има специална стратегия за тях и не бива да я саботират. Но ние обичаме стратегиите - те ни действат успокояващо, особено когато правим работни групи от почти нищо неразбиращи хора, които с брюкселски ентусиазъм преписват документи, от които разбират само най-кухите фрази.Онова, което държавата пропуска да направи, отделяйки толкова пари за технологични съоръжения, е, че не ги отделя за кадри. Вече съвсем ограничен брой хора учат хидростроителство и можем да разчитаме на тях за язовирите си. Тези дни чух от геодезисти, че същото е и с хората, които разбират от срутища и свлачища - кадрите били на ръба на минимума. Толкова години съсипвахме специалности, които са ни изключително нужни, и бутахме безразборно много хора в професии като "Администрация и управление", че вече никой не иска да се занимава с онова, което касае инфраструктурата ни, пътищата ни, водите ни. Защото у нас винаги се действа на принципа "След дъжд качулка" - ще отпуснем пари, когато стане авария, ще финансираме превенция, когато идват избори. Никога преди това. Затова и камъните ще падат. Само да не паднат в урните.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
