С включен клаксон за поздрав първият тир от колоната, блокираща движението към Турция при ГКПП Капитан Андреево, премина през първата бариера на българския пункт. Това се случи 30 минути след полунощ в четвъртък в присъствието на заместник-министърът на транспорта Антон Гинев. Блокадата бе вдигната от превозвачите след близо 5-часови разговори на плаца непосредствено преди ГКПП-то.
Първата новина, която Антон Гинев донесе на границата, е, че Анкара се е съгласила срещата между транспортните министерства да бъде изтеглена с пет дни - и вместо на 21 февруари да се проведе още идния понеделник. "Турция обещава нов подход във взаимоотношенията", обяви той пред изнервените от близо двуседмичното бездействие шофьори и собственици на малки фирми с 3-4 камиона на щат. Думите му дадоха първия лъч светлина в тунела, в който превозвачите се намират от месеци. Въпреки заявлението от турска страна, което дава обещание за конструктивен диалог и решаване на проблема с разрешителните между двете държави в дългосрочен план, превозвачите не възприеха еднозначно думите на министър Гинев и някои от тях се опънаха на идеята блокадата да падне. Като Тома Неверни препатили изразиха съмнение, че може да влязат на турска територия
и да останат прищипани там
като много от колегите си. След препирни помежду им в крайна сметка камионите потеглиха.
До драмата се стигна, след като в края на януари Турция заяви, че спира да признава издадените за българските превозвачи еднократни разрешителни и поиска накуп своите. Нашите бяха спрени още на 29 януари. Три дни по-късно - на 1 февруари, от българска страна реакцията беше реципрочна и последва стопер за разрешителните на турските фирми. В резултат последва блокада на Капъкуле-Капитан Андреево и Лесово-Хамзабейли от малките превозвачи, които в този случай бяха засегнатата страна в бранша, тъй като големите логистични фирми пътуват с годишните СЕМТ разрешителни. По-късно бяха спрени да преминават и те. И докато турците удържаха блокадата цели 2 седмици спокойно, защото все пак
имаха алтернатива към Западна Европа
през Гърция, а нашите превозвачи към Близкия изток - никаква, в сряда и за комшиите "ножът опря до кокала". Тогава се разбра, че гръцки земеделци блокират границите, а турските превозвачи се оказаха в капан като българските си колеги. А в късния следобед в сряда шофьори отвъд браздата започнаха да увещават нашите границата да бъде блокирана изцяло и да се спре преминаването и на коли, и на автобуси, за да се окаже натиск върху правителствата за по-скорошно разрешаване на проблема.
В началото на блокадата пък от Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ) заявиха, че България е предала на южната ни съседка 11 000 от договорените 25 000 транзитни разрешителни, които могат да стигнат безпроблемно до март. И заподозряха, че
Анкара съзнателно ги прикрива
от своите превозвачи, за да подклажда напрежение сред тях и в крайна сметка границата да бъде затворена. Целите, според браншовата организация - стимулиране на турската икономика и изцяло прилапване на пазарите. В нощта, в която блокадата падна, обаче се оказа, че разрешителните, разписани от България, въобще не са стигали в Турция, а са все още в посолството на Анкара в София. Затова, за да се отпуши движението в четвъртък в полунощ, заветните разрешителни, издадени от България, бяха донесени на границата и предадени на службите с приемно-предавателен протокол.
Първият камион премина българо-турската граница в 0,30 ч, а първият камион от Турция влезе у нас около 1 ч. И докато тировете със СЕМТ тръгнаха веднага, въвеждането на еднократните разрешителни от хартиен носител в базата данни отне време и за момент подбуди отново съмнения, че проблемът се завръща. В крайна сметка турските камиони с еднократни разрешителни започнаха движението си към Българско около 9 ч. За късмет безпочвени се оказаха и притесненията на границата, че заради наплива може да има срив в системите и
митниците заработиха на пълна пара
Само няколко часа след като движението на тежкотоварни возила беше отпушено, цифрите на обработените камиони на трасе вход към Турция на ГКПП Капитан Андреево набъбна на 215, а на изход към България за това време бяха обработени 150 турски камиона. Днес следобед на ГКПП Лесово имаше 5 км опашка, а на ГКПП Капитан Андреево - около 3,5 км, като по границите прогнозираха, че до вечерта трафикът ще се отпуши напълно.
Папазов с поне три искания на 17 февруари
Поне три искания ще представи на турския си колега министърът на транспорта Данаил Папазов. "Преговорите ще бъдат тежки", обясни той, но изрази надежда, че проблемът ще бъде решен окончателно. Той ще настоява за повишаване на разрешителните за българските превозвачи при транзитни превози за трета страна. Втората важна позиция, за която ще настояваме, е всички разрешителни, дадени на български превозвачи, да се въвеждат предварително в турска електронна система. Папазов обясни, че в момента се получават проблеми с техниката и валидни разрешителни се отчитат като използвани от системата им и Турция глобява нашите шофьори. България ще настоява още превозните документи, които южните ни съседи изискват на водачите, да бъдат ревизирани и да бъдат съобразени с международните образци. На срещата с депутати от транспортната комисия в парламента министър Папазов и представители на бранша от бизнеса поискаха и пълна либерализация на режима с разрешителните, т.е. те въобще да отпаднат.
Транспортният министър ще отиде в Турция на 17 февруари и с предложение на турските шофьори да бъде връщано ДДС-то и акциза за горивата, които зареждат у нас. Така Папазов се надява, че ще ги стимулира да зареждат на нашите бензиностанции. Предложението в момента се обсъжда с икономическия министър Даниела Бобева и финансовия Петър Чобанов. От бранша настояват връщането на ДДС и акциза да важи и за българските автомобилни превозвачи при напускане на територията на ЕС към трета страна, каквато се явява Турция.
Браншовиците поискаха и на преговорите да присъстват поне двама представители на бизнеса. Папазов увери, че ще работи това да се случи.
Раздорът на "малки" и "големи" продължава
На срещата в Анкара ще бъдат поставени искания на бг превозвачите, които "висят" отдавна. Основните са за отпадането на фактурата като документ за превоз, промяна на времето за превоз на стоки, регламентирано в СЕМТ разрешителните, както и тоталното отпадане на еднократните разрешителни. Въпреки че искането за пришпорване на преговорите с Турция на практика е изпълнено, превозвачите не са съвсем спокойни за бъдещето си. Браншът у нас е раздиран отвътре и реакциите на управляващите се дирижират задкулисно от големите логистични компании, коментират управителите на малките фирми. Те твърдят, че СЕМТ разрешителните се дават под масата на определени хора с протекции от най-високо ниво.
Дадохме им 110 000 транзитни документа
Антон Гинев, зам.-министър на транспорта
Поехме ангажимент пред нашите превозвачи да защитаваме техните позиции в три аспекта. Да се опитаме да договорим и допълнителна квота разрешителни за трети страни на база спогодбата ни с Турция. Да променим условията за фактурата като превозен документ и да променим часовото ограничение за движение на камионите. Те приеха нашето предложение. Предоставихме предварителен контингент от 110 000 бройки транзитни разрешителни, за да можем да отпушим и процеса на преговори. Надяваме се, че ще постигнем споразумение на срещата в Турция. Разбира се, необходимо е да се отбележи, че спогодбата, по която уреждаме взаимоотношенията си е от 1977 г. - безкрайно остаряла. Ще се опитаме да предложим нова, с която да договорим по-добри условия за нашите превозвачи. Проблемът е борбата за пазар и съответно и турската страна е в правото си да въвежда рестрикции и ограничения съответно за нашите превозвачи, на които ние не сме съгласни и се опитваме да им създадем най-добрите условия, за да развиват своя бизнес.
Вече се молим, не преговаряме
Станислав Иванов, депутат от ГЕРБ, член на транспортната комисия в парламента
Какво означава, че от 250 000 разрешителни 125 000 ще бъдат дадени на турската страна? А България, например, за превоз на стоки от Турция от трети страни ще има само 1100 разрешителни. Какво се случва тук? Точно от това, което се притеснявахме, това се случи. Излязоха и дадоха разрешителните на турската страна. Ако тя е искала да направи отстъпки, можеше да ги направи много отдавна. И тук не става въпрос за драстични отстъпки. Тук става въпрос за предоговаряне на договорени преди 3 г. квоти, които е нормално да бъдат увеличени, но понеже турската страна използва по-голям брой квоти, както е било преди години - сега бизнесът се е разраснал и в България, и в Турция, но на нас не ни достигат. Затова бягат от разговорите 3 г. и се крият. Досега правителствата успяваха по някакъв начин да компенсират със СЕМТ-ове, за да няма сътресение в бранша. В един момент, когато вече ножът опря до кокала, се оказа, че ние трябва да седнем на масата и да преговаряме. Силни бяхме, докато имаше блокада на границата и тогава можехме да поставим условията. Сега вече се предадохме на турската страна. Турция може до следващата година, когато ще възникне този проблем, да се крие, както са се крили последните 3 г. Е, какво постигнахме? Дадохме на Турция това, което иска, а за нас - каквото те се смилят да ни дадат.
Досега големите фирми успяваха да балансират с временните разрешителни - с месечните. Миналата седмица отстъпиха част от получените от тях СЕМТ-ове - това са временните разрешителни за превоз, на малките фирми, за да могат те да возят. Големите го направиха. Разбирате ли, за първи път българите сме обединени. В един момент министърът отива в Сингапур и ги оставя на произвола на съдбата. И се получава едно решение от неговия заместник, че даде разрешителните на Турция. Не се прави така. Просто това не е политика. Не могат да се крият, за всеки един проблем те да се крият. Вече не можем да преговаряме, вече ще се молим.
(Пред агенция "Фокус")
АЕБТРИ със совалка в Истанбул
Днес в Истанбул се срещнаха АЕБТРИ и турската асоциация на превозвачите UND, предаде кореспондент на "Фокус". От турска страна присъстват Четин Нухоглу, президент на UND, Шерафетин Арас, вицепрезидент и Нагихан Сойлу, член на Борда на UND. От българска страна на масата седнаха Пламен Цалков, генерален директор на АЕБТРИ, и Георги Петърнейчев, председател на УС на АЕБТРИ. До срещата в Истанбул се стигна след писмо на генералния секретар на Международния съюз за автомобилен транспорт (ИРУ) Умберто де Прето, в което той призова двете организации, които членуват в ИРУ, да проведат среща помежду си по възможно най-бързия начин, за да се подпомогнат автомобилните администрации на двете страни за изглаждане на проблема с разрешителните.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
