Вече 5 години работи с мъжкия ни национален отбор по волейбол. Открито признава, че се чувства наполовина българин. Негов дом у нас е хотелът на легендата Борислав Кьосев "Сладък живот". Там Камило Плачи ни прие и край елхата се върна назад в годините на своето детство. Селекционерът, роден в Спекия, градче в Южна Италия, разказа за традициите на Апенините около Рождество. Описа коледния дух в семейството му. Показа съкровена за него реликва. Разкри желанията си на родител и написа своето писмо до Дядо Коледа.
- За първи път ли ще бъдете в България на Коледа?
- Със сигурност ще бъда тук, и то за първи път.
- Какви са очакванията ви? Как ще празнувате тук?
- Аз съм глава на семейство и съпруг. Затова желая от сърце само най-хубавите неща за моята фамилия. Предполагам, че това искат всички мъже - благодат в дома. Но не толкова в материален аспект, а преди всичко семейството да бъде здраво и щастливо. Да търси щастието в малките неща. Тези празнични дни са изпълнени с много приятни моменти, в които се концентрират силни емоции. Така е в България, и в Италия. Това са мигове на спокойствие, мир и щастие във всички семейства. Рождество е, бих казал, важен празник и може би един от най-хубавите в годината, защото това е празник, символ на семейството. Най-семейният празник. И защото обикновено така става, че тогава фамилията, родът се събират покрай трапезата. Наистина вярвам, че това е прекрасно.
- Какви са традициите в Италия?
- Няма голяма разлика. Ако има някой приятел, който в тези дни е сам по някаква причина без семейството си, ние го каним да дойде при нас. За самотните хора това са по-тежки моменти. Това е и точно онзи период от годината, в който всички се чувстваме по-добри. Имаме Бъдни вечер, когато сме заедно. После идва Коледа с онова неповторимо настроение. Често организираме игри на масата.
Правим нещо като томбола с малки подаръци, които си разменяме. Естествено, се наслаждаваме на щастието на децата, малки и големи, които обичат да отварят подаръците. Вълнуващо е да гледаш онова блясъче на очакване в очите, когато отварят кутиите и разопаковат даровете. Коледната украса в дома и по улиците също приповдига настроението. Това е традиция, останала от векове.
- Вие участвате ли в украсяването на къщата?
- Честно казано, не ми разрешават много да се занимавам с тези неща. В Италия на 26 декември обикновено имаме мачове от първенството. На предишния ден пак сме на тренировка или пък имаме среща някъде навън.
- А сега сложихте ли елхата?
- Имам една малка в стаята си.
- А ще дойде ли съпругата, децата ви?
- Дъщеря ми се връща в Италия. Ще бъда само с отбора.
- Какви спомени пазите от вашето детство на Коледа?
- Моите Коледи като малък никога не са били така емоционално пълни, защото загубих баща си, когато бях на десет години. И заради това всеки път на празника сякаш си слагах ръчна спирачка.
Но не защото ми липсваше украсата, елхата, а защото усещах отсъствието на един значим човек в живота ни. Защото всъщност бяхме трима братя без баща. И защото гледахме другите семейства и деца с техните татковци. На тези големи празници винаги съществуваше онова усещане на меланхолия и тъга.
- Като дете какви подаръци искахте от Дядо Коледа?
- Обикновено мечтаех за книги, и то приключенски. Те ми бяха най-интересни. А също и комплекти с големи флумастри, с които да оцветявам и рисувам. Тези неща в днешно време може би не се считат за подарък. Вече поколенията са други. Най-хубавият дар, за който си спомням, е един италиански речник, защото речниците бяха много скъпи и за мен това беше наистина ценен подарък.
- А сега какво бихте поискали от Дядо Коледа?
- Вече като родители основно сме отдадени на децата, на това как ще се развие животът им. Затова, ако мога да си избера желание, то е децата ми да бъдат здрави. Това е най-хубавият подарък.
- Колко дълго вярвахте в съществуването на Добрия старец?
- Много дълго време. Ние до голяма степен си оставаме деца и естествено ни харесва да мечтаем. Когато в един момент откриеш, че всъщност няма Дядо Коледа, е все едно да спреш да мечтаеш. Иска ти се да вярваш в него. Спомням си, че майка ми, когато чистеше камината преди Рождество, казваше, че го прави, защото от там ще дойде Дядо Коледа.
- И той идваше ли в дома ви?
- Да, да. Обикновено това беше майка ми, но не беше толкова добра да се преструва. Не изглеждаше много достоверно (Смее се).
- Свещеник ви е запалил по волейбола, но усещам, че гледате на живота като философ. Коя е онази ценност, която ви научи винаги да изповядвате?
- Той ми остави тази реликва. (Показва на врата си нещо като малка паричка.) Бе в устата му, преди да умре. Беше болен от неизлечима болест - рак. Страда много. В този медальон аз пазя една малка частица от него. За мен този човек бе изключително важен. Казваше се дон Тонино Бело. Сега в Италия има идея той да бъде канонизиран за светец. Той не можеше да играе волейбол, но ми откри пътя към този спорт. И естествено в голяма степен зае мястото на баща, който аз нямах. Той е ярък пример за мен. Научих, че в живота ще те съдят по онова, което правиш, а не по онова, което казваш, т.е. ще те съдят по делата, а не по думите. дон Тонино Бело уважаваше бедните и хората в неравностойно положение.
Той бе закрилник на отритнатите от обществото на тези, които наричат последните, аутсайдерите. Неговите джобове винаги бяха празни, защото всичко, което имаше, го раздаваше на тези хора.
- В края на годината човек обикновено преосмисля всичко, случило му се през годината. Каква бе 2013-а за вас в личен план?
- Моята година в личен план съвпада с работата ми в българския волейбол, с националния отбор, който представям. Мисля, че беше една много позитивна година, защото останахме сред най-силните тимове в света в две големи състезания като Световната лига и европейското първенство, и то със състав предимно от млади момчета. За една малка държава като България е голям резултат.
- Каква е вашата молитва?
- Да кажем така. Имам два основни принципа, които ме водят в живота. Първият е никога да не разочаровам хората, които са около мен и са ми близки. Смятам, че от това трябва да се ръководят и всички хора. Хубаво е да сме коректни с щаба, с отбора, със семейството и приятелите. И вторият принцип, който имам, е, че трябва да се опитвам да помагам, но с конкретни примери. Лесно е да кажа на скаута ми, че през нощта трябва да работи още три часа, защото ми е нужен определен мач да бъде обработен. Но мога да го изисквам единствено ако и аз работя четири часа допълнително. Не мога да правя забележка някого, който си изхвърля цигарата на земята и аз да правя същото. Нужен е примерът. Кампаниите срещу бедността се правят по простата причина, че управляващите не дават пример за това и тогава други хора се ангажират с тях. Има семейства, които се чудят как да изхранят децата си, защото нямат пари и са изправени пред предизвикателството да избутат месеца, докато някои политиците се чудят как да похарчат парите на народа. Това е голям социален проблем. Получава се генерално разминаване.
- Вярвате ли в чудеса?
- Да кажем, че за определени неща вярвам. Човек в живота се сблъсква и с хубаво, и с лошо. Винаги има и от едното, и от другото. Понякога няма какво да направим, за да попречим на негативното. Можем само да бъдем зрители на онова, което се случва. За позитивните неща обаче трябва да кажем, че само да вярваш в чудеса не е достатъчно. Моят син имаше три инцидента, в които скачаше от танкове, за да се спаси от бомбите. Той е в спецчастите и участва в опасни мисии.
Луиджи беше на косъм, но оцеля и трите пъти.
- Това чудо ли е или съдба?
- Не знам. Тези падания можеха да бъдат фатални. Според мен, когато излезеш от подобна ситуация, значи ти се случило някакво чудо.
- Кое е любимото ви ястие на Коледа?
- В Италия по традиция се правят леща и свински крачета.
- А можете ли да ни предложите вашата рецепта? Рецептата на Плачи!
- О, не съм перфектният готвач. Лещата може да е като супа. Свинските крака се варят в тенджера и след това се режат на парчета. Единият начин е да се сложат заедно в порция. Може да се направи нещо като канапе от леща и да се наредят отгоре. Постите при нас са главно преди Великден, но са традиция, която вече лека-полека започва да изчезва в Италия. Спазват ги все още по-възрастни жени.
- Кое е най-нетрадиционното място, на което сте посрещал Нова година?
- Един път изкарахме Коледа в автогрил на пътя. Беше някъде около Пиаченца.
Посрещал съм Нова година в хотела на летището в Милано. Имахме полет в шест часа рано сутринта на първи януари. Трябваше да отидем да играем в Чехия. Тогава имаше Купа на шампионите. На 31 декември се събрахме с целия отбор и щаба и вместо в полунощ отворихме шампанското в 23,00 ч, за да си легнем по-рано. И така за нас новата година дойде с час по-рано.
- В България има сурвакари? А в Италия?
- Не. При нас децата подготвят коледни писма и с тях отправят поздрави и пожелания към семействата си. Пишат как искат най-хубавите неща да се случват на родителите им. После ги четат пред всички и получават подаръците. Но си има и система. Възрастните влизат в роля като истински артисти и разиграват малка сценка. Например майката слага писмото под чинията и когато таткото седне на масата, се прави на леко разсеян и пита "Какво е това?" Подава го на детето, за да го прочете. Разбира се, участват основно малчуганите, които вече ходят на училище. Пишат писъмцата още и в детската градина, като учителките им помагат. После ги пазят за спомен, защото това всъщност са първите букви, думи, които изписват децата.
- Ако сега трябва да напишете едно такова писмо, какво ще прочетем в него?
- Скъпи, Дядо Коледа, благодаря ти за това, което ми даде през тази година. Всички предпочитахме националният отбор да беше спечелил един медал, но пък и сега сме доволни. За Новата година, за нас, за българския волейбол направи така, че да открием нещо под елхата. И този дар да дойде на 6 януари. Тогава да получим подаръка си и вече да сме се класирали на световното първенство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
