Камелия Тодорова е родена на 21 януари в София. Завършва пеене в Консерваторията при Ирина Чмихова. Пее джаз, а поп парчетата й "Не ме гледай така, момче" и "Прошепнати мечти" стават евъргрийни. Почти по същото време тя снима в "Прилив на нежност", "Бон шанс, инспекторе", "Търновската царица". През 1983 г. напуска България, а 1990-а се връща. Има два брака и две дъщери близначки от втория си съпруг Майкъл Кунтсман. През 2011 г. бе едно от лицата в кампанията за президентските избори като кандидат за вице на бизнесмена Димитър Куцаров.
На 24 януари звездата организира "джамбуре" в "София лайв клуб" за юбилея си.
"Джамбуре означава купон и джем сешън. Затова и не съм го обявила като концерт. По-старите поколения добре знаят тази дума. Ще участват много музиканти, с които съм работила през годините - Живко Петров и неговото трио, Ангел Заберски-син с колегите си, Михаил Йосифов и квинтет, Васил Петров... Ще има още доста приятели, всеки от които може да се включи в импровизациите", издаде Камелия. Тя довери, че ще пее по много от всичко, което е правила до днес - джаз, поп, аренби, рокендрол.
- Камелия, как се чувстваш на прага на юбилея?
- Празнувам няколко юбилея. Ставам на 60, но не ме е срам да го кажа - чувствам се на 30. Работя с много млади хора, доста от които са на 19. И ако някой от тях ме попита как съм, отговарям: Излизам от пубертета и влизам в зрялата възраст, а това е друг юбилей. А пък може и още да не съм излязла от този пубертет, просто не знам. Може би защото сред младите в университета се чувствам като тях. Единственото, което ми напомня, че съм по-възрастна от тях, е, че сигурно вече имам бели коси. Но не се виждат, защото непрекъснато се изрусявам. Но при тялото ми няма разлика. Всеки ден гимнастика и йога, три пъти седмично фитнес - най-вече на пътеката. Но не горя калории.
- Какво точно преподаваш в НБУ?
- Вокална техника и джаз пеене. Мои студенти също ще участват в джамбурето. Ще представя съвсем млади изпълнители от първи курс. Трябва да покажат на какво са способни и на какво ги уча.
- Какво е твоето впечатление от новите "вълни", като логично не говорим за чалга?
- Много са различни. В чалгата следват друга стратегия. Там се интересуват от визията, "чалга стайл" не се появи случайно. Той е откраднат от международни звезди, а ние сме много далеч от тях.
Копираме изкривено
но чалгаджиите имат мениджмънт, който успява да ги пробутва и осигурява участия по заведения. Имат и по турне годишно - хем е нещо, хем е нищо. Но не работят върху себе си и гласа си. Така остават еднодневки и малко успяват временно да задържат името и имиджа.
При мен е обратното - старая се да дам на студентите основа в пеенето. Откриваш се, когато работиш върху себе си. Младите опознават гласа и усещат посоката си. Като преподавател не налагам никому нищо, а само предлагам съвети за стила.
- Твоят личен живот е достоен за книга. Какво харесваш и не харесваш в него?
- Има много неща, които не съм успяла да свърша така, както съм искала. И ме е яд затова. Но за нищо не съжалявам. През последните 5 години животът се позакучи. Не мога да намеря финансиране, за да финансирам албуми. Не се справям достатъчно добре с откриването на спонсори, но пък и липсват закони, които насърчават тази дейност. За съжаление друга схема в България няма, защото държавата днес почти не подкрепя музиката.
- Само музиката ли?
- В театъра все пак има раздвижване, в киното също. Без да гледам в чуждите панички, мога да кажа, че с бюджет за филм могат да се продуцират поне 10 албума с видеоклипове. Принудена съм, доколкото мога, да продуцирам себе си и е почти невъзможно да помогна на идващите след нас млади изпълнители. Не мога да направя и фондация, защото пак опира до средства. Хората масово се опитват да помагат на закъсали в беда или на други със здравословни проблеми.
А кой да помогне за развитието на здравите
Това е изключително тежък проблем. Много се надявам държавата да помисли и за него.
- Кой от периодите в живота си обичаш най-много - българския, английския?
- Изградена съм като артист в България. Обичам този си старт. В един момент обаче реших да променя атмосферата и да опитам шанса си - в кариерата и личния си живот, с който малко трудно се справях. Въпреки всички проблеми днес имам две прекрасни дъщери, които отгледах почти сама. Щастлива съм, че ги изградих като личности. Те вече се справят сами с живота и са най-добрите ми приятели.
- А къде отидоха мечтите, кариерата?
- Кариерата я разделям на стилове и периоди. Времето ми в чужбина ме насочи повече към поп рок музика, защото такива бяха времената. Смятах, че мога да пробия. Но тук имахме сериозни разногласия с моя бивш съпруг, който ми беше мениджър. Тогава се върнах в България. Оказа се, че трябва да се връщам към всичко онова, което съм правила, за да припомня на публиката коя съм. През 90-те беше много сложно - за да убедя, че нито съм се правила на чужденка, нито на емигрант.
- Защо говореше тогава с акцент? Това поза ли беше?
- В никакъв случай. Сега ще изясня веднъж завинаги. Имам много чувствително ухо и лесно уча чужди езици. И когато заговоря, веднага поемам от музиката и мелодиката на въпросния език. И няма значение дали ще съм в Америка или другаде. След концерти и турнета в Русия винаги съм се връщала с акцент. Дори веднъж майка ми ме попита по телефона, докато бях в Москва: "Защо говориш така меко?" Така че не бива да ме обвиняват в позьорство - причината е елементарна. Мисля, че бях умишлено нарочена. И всеки, който говори чужди езици, ще ме разбере веднага. След дълго време в чужбина е нормално да има период на адаптация.
- Как се родиха най-големите ти хитове - като "Не ме гледай така, момче"?
- Всичко започна от запознанството ми с Александър Бръзицов през 70-те. Тогава бях в театър "4+4", където започнах и да пея. Там колегите решиха, че имам данни, и ме срещнаха с Бръзицов, а майка му беше вокален педагог - Катя Спиридонова. И аз тръгнах на уроци по пеене при нея. Тя ме подготви и влязох в Консерваторията. Сашо Бръзицов дойде да ме слуша и в един хубав ден ми каза: Написал съм ти песен. В онези времена живеехме в съвсем друга среда. Бяхме много по-сплотени. Тогава София не беше нито толкова разпръсната, нито пък толкова голяма, а на купоните обменяхме мисли, идеи, надежди, танци. Така се стигна до "Прошепнати мечти" и много други. "Не ме гледай така" е на Тончо Русев. "Стая на релси" беше за "Златният Орфей".
Бях много сериозна ученичка
и Сашо Бръзицов харесваше това, че съм дисциплинирана и че не спирам да работя и да се развивам. Той написа "Думите отлитат" - замислена първо за Орлин Горанов, после за мен, а накрая стана дует. След като изпях хитовете на Бръзицов, вече имах ангажименти с Вили Казасян, Тончо Русев и други композитори, които влязоха в моя албум "Настроение".
- Ти си много красива жена и до днес - никой не може да го отрече. Как беше с мъжете през тия години?
- Може би нямах достатъчно късмет. Особено със съпрузите си. Проблемът е, че те се обвързваха с Камелия Тодорова, а не с мен самата. А в същото време
ревнуваха от професията ми
което е смешно и много тъпо. Това се издържа трудно, защото смесват личния ми живот с кариерата. Изцяло съм нееманципирана жена, докато в работата си съм абсолютно свободна.
- Не допускаш вмешателство?
- О, да. За да съществува един брак, трябва да има добро разбирателство - да оставяш нужното пространство на партньора си, за да не се притеснявате и двамата. Не е толкова лесно нон стоп да прекарваш по 24 часа с един човек, без и двамата да сте готови на компромиси. Когато обаче усетя, че главно аз ги правя, просто късам. Но иначе съм много търпелива, издържам дълго време.
- Защо залитна към политиката?
- Защото съм човек съзнателен, идеалист. Борех се хората да събудят гражданското общество. А то още не е съвсем събудено. Няколко години се включвах в дейността на една организация, която се казва "Днес" и се занимаваше със защита на правата именно на гражданското общество. Разбрах, че е много трудно хората да се сплотят и да разберат, че трябва да са заедно, ако искат да има резултат от работата им. Едва сега показаха, че започват да го осъзнават, да се борят за целта си. Тя е много определена, но въпреки това нещата остават недовършени. Няма нужда да се хабят патроните за нещо, което е безцелно. До момента, преди да се явя за президентските избори, вярвах, че хората са готови да участват нормално в този вот. Мислех си, че политиката не е толкова сложно измислена, но се оказа, че политическият бизнес е по-мръсен от този в шоуто.
- Защо реши така?
- Защото игрите са много големи и у нас всичко може да се купи. Не че не се случва и в другите държави, но в България се разчита именно на това, което е много долно. Можеш да си купиш медии, както и хората, които да гласуват за теб. Всичко можеш да си купиш, стига да искаш. А много хора го искат. Те купуват, за да могат после да печелят и да грабят. Не виждам друга цел, която политиците да преследват до този момент. Защото за 25 години демокрация сме свидетели на ограбване най-вече на народа - на всякакви права, на цялата държава.
Младото поколение няма мотивация
за да се развива в културен аспект. Артистите не могат да бъдат едновременно и посланици, и възпитатели. Преди години играехме и възпитателна роля, тъй като давахме култура на подрастващите. Сега това изобщо го няма. Нашата музика се заличава и "Произведено в България" става безинтересно. Много съм огорчена - държавата не защитата собствените си артисти, собственото си производство, собствените си креативни личности. Има единични случаи на принципа "Ако отнякъде нещо остане" или на базата на връзки. Няма цялостна стратегия за развитие на културата и образованието. Манталитетът и моралът се научават, когато си много млад - в семейството или още в основното училище, където през първите пет години има предмети като "Етика и естетика", "Вероизповедание", "Морал и възпитание"... Но никой не ги иска, нито има учебници. Хората, които биха могли да ги напишат, сигурно вече са се отчаяли. Това не е лесна работа.
- Каква музика би искала да пееш - тук и сега?
- Във всеки един от албумите си имам определен стил, който е част от моя живот. Артистът обича да пресъздава в изкуството си това, което става в момента. Така че всеки проект е нов плод, който трябва да износиш, да го родиш и да му дадеш шанс да проходи.
- Къде са дъщерите и с какво се занимават?
- Когато ги родих, реших да им дам по две имена - Мириам-Ребека и Рейчъл-Лилия. За да избират, ако един ден поискат да ги сменят. Те обаче си останаха с тях. И двете обичат музиката, и двете пробваха да са артистки, но Мириам се отказа още на 16. Предпочете да бъде зад сцената и прожекторите, затова се занимава с музикален мениджмънт - учи в Англия, но сега е в Германия и работи в голяма агенция, която лансира класическа музика. Рейчъл завърши Консерваторията и се впусна в композиране, пеене, пише текстове на български и английски. Създаде много композиции за колеги и за мен. И тя се бори за кариерата си, но е в по-различен стил. Звучи соул и аренби, но понякога и хип-хоп - но въобще става дума за електронен саунд. А това много се слуша в Европа. В момента работи за лейбъл в чужбина.
- Освен юбилея и джамбурето, какво ти предстои?
- Подготвям нов сингъл, правя и записи, но не говоря, за да не ми мине котка път. Много се закучи една продукция, която правя с БНР. В крайна сметка не знам дали този проект ще се реализира, но така или иначе ще му намеря варианта. Надявам се тази година да имам късмет - да намеря финансиране за мини турне и за концерт на голяма сцена за финала.
- Как се поддържа глас като твоя?
- То е като със спорта - всеки ден трябва да отделяш поне по час за поддържане на техниката. Всичко зависи от физиката на човек. Паля цигари отвреме навреме, но
вече 15 години не пия никакъв алкохол
защото съм алергична. Тайната е само в хигиената на хранене и в съня, но е въпрос и на дисциплина. Ако обаче на децата преподават "Етика и естетика", ще се научат и на това.
- Като се усмихнеш, всичко грейва. Как го постигаш?
- Не знам, не го чувам за първи път. Може би затова приятел ме нарича Съншайн. Повече обаче обичам да се обръщат към мен с Кеми, а най-много ме топли, когато всички са усмихнати, а аз и им казвам: "Не ме гледай така, момче"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
