- Паметникът е най-важното свидетелство за мирните послания на деца от десетки страни
- Людмила Живкова създава Асамблея "Знаме на мира" въпреки несъгласието на СССР, хората опазиха парка от реституция през 1996 г.
"Тези камбани да се бият само от деца"! "Бийте камбаните по-тихо"Това са само част от надписите на един от позабравените, но все пак емблематични комплекси "Камбаните", който се роди от едно спорно от днешна гледна точка събитие - Асамблеята "Знаме на мира."Инициативата, обявена от Людмила Живкова, събира като посланици на мира у нас деца от различни континенти - пишещи, свирещи, пеещи и рисуващи. По повод обявената от ООН за 1979 г. Международна година на детето, Комитетът за култура първоначално замисля да организира международна изложба на детски творби. Идеята е по този начин да се изтупат някои противоречия от Студената война, да направим крачка отвъд Желязната завеса и България да се покаже на света като толерантна страна. Кой, ако не децата, са най-подходящите носители на посланието? Благодарение на Людмила Живкова за първи път се дава възможност на деца, които идват от страни с различен обществен строй, да споделят детските си представи за мир и за това кое е най-важно в нашия свят. Оттогава все още се помни стихотворението на момченце от Ливан:"Вие, големи, не стреляйте в малките птички"
рецитирано по време на асамблеята
Интересното е, че идеята на Живкова не среща добра подкрепа и у нас, а и у нашия по-голям брат - СССР. Политбюро не е във възторг от идеята да докараме мало и голямо от различни държави, ако това ще ни коства добрите отношения със СССР. За да се подберат "най-добрите от най-добрите" се слага сериозна цедка, главно у нас.Въпреки това страната ни успява да събере деца от 79 държави - еквивалент на 1979 година. Като символ на асамблеята е изграден мемориал в нов парков комплекс (по-късно наречен "Камбаните") с 68 камбани от различни държави, които да се бият само от деца. Повечето от камбаните идват заедно с делегациите на малчуганите, които за първи път участват в подобен детски форум.Целият проект се обединява от мотото "Единство, творчество и красота". Името и девизът на асамблеята са заимствани от философската система на Николай Рьорих - руски художник и философ. Създаден е център "Знаме на мира", който издава свой вестник, както и едноименна фондация.Паметникът "Камбаните" обаче е най-важното свидетелство за мирните послания на десетки страни. Той е
изграден само за 30 денонощия
от строителната бригада на Никола Павлов, а проектът е дело на скулпторите Крум Дамянов и Михаил Бенчев, архитектите Благой Атанасов и Георги Гечев и инж. Антон Малеев. Състои се от един основен монумент от 4 вертикални пилона и два хоризонтални полукръга, които приютяват повечето от камбаните. Вертикалните бетонни структури се издигат на 37 м височина и сочат към четирите посоки на света. На върха си образуват куха сфера, която представлява планетата Земя, а вътре са закачени спираловидно седем камбани, символизиращи седемте континента и символ на мира. Те са отлети в бронзолеярната на Синодалния комплекс в София от Иван Костадинов и са с общо тегло от 12 тона, като най-голямата тежи 3650 кг. В долната част на четирите пилона има други 18 камбани, подбрани и настроени от проф. Добри Палиев, които заедно с основните 7 могат да изпълняват концертни произведения. С течение на времето камбаните стават все повече, тъй като продължават да се доставят от различни държави.1996 г. е критична за монумента. Kамбаните са собственост на Министерство на културата с министър Георги Костов. Той издава заповед теренът да се разчисти и подготви за реституция, паметникът да се събори, а камбаните да се приберат на склад при новия си стопанин - Националния учебен комплекс по култура, познат още като Италианския лицей в Горна Баня.
Пред Камбаните са докарани булдозери
готови да ги сринат със земята. Всички камбани са свалени, множество от тях - повредени, и закарани в двора на лицея. Жителите на "Младост" обаче, които десетилетия наред ползват парка за развлечения, семейни излети и разходки, се струпват пред паметника и се опитват да предотвратят премахването му. Директорът на Италианския лицей Величка Велянова също е изненадана от заповедта на министъра и се присъединява към протеста на младостчани. Немалко медии обръщат внимание на казуса и Георги Костов е принуден да свика пресконференция, на която се отказва от намерението си да бутне паметника. От този момент нататък отговорността за целия парк се оставя в ръцете на Италианския лицей. Камбаните са върнати обратно и доброволно закачени от войници от столично военно поделение. В допълнение са закачени камбани от различни държави - от най-малката камбанка, която може да разлюлее едно дете, до огромни знакови камбани, които са част от всеобщата надежда за щастие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
