Калин Врачански: Оживях след няколко катастрофи

София. Калин Врачански е истински шампион - в тв ефира и на сцената. Съвсем скоро ще го видим и на големия екран - в трилъра "Вила Роза".

- Защо станахте актьор?

- Много ми харесва това, което работя! Не е лесно да си актьор днес. Но съм късметлия. Партнирам си с най-добрите.

- Коя е най-първата ви роля?

- В Роман имаше център за работа с деца. Започнах да участвам в негови постановки. Някъде в 4-5 клас един от учителите каза, че ще правят спектакъл. "Отидете ти, ти и ти", посочи няколко от нас и аз, естествено, попаднах в тази селекция. Така станах Вълкът в "Червената шапчица". В читалището се събра доста народ. Ходих с грима до вкъщи и хората ме гледаха доста странно. На Хелоуин се бяхме изрисували доста щуро с приятели, но не знам дали сме направили впечатлението, каквото правех едно време като вълк. И така - увлякох се и нещата ставаха все по-интересни и все по-сериозни. Научих се да помня текстове. Имах учителка по литература, Евгения Миковска, която още се занимава с театър. Тя работеше с нас. Кирил Дончев, композиторът, също ни помагаше. Той има къща в село, близо до Роман и винаги откликваше. Всъщност той е човекът, който ме подготви за ВИТИЗ. Завършвах гимназия

и се питах какво ще е бъдещето

Някой ми подхвърли идеята да стана актьор. Аз не знаех дори, че съществува училище като НАТФИЗ. Тогава спортувах. Пробвах и от първия път ме приеха.

- Родителите ви имат ли нещо общо с изкуството?

- Не, аз съм издънка.

- На кого приличате?

- Може би на майка ми. Като по-млада е имала интереси, свързани със сцената. Работила е в армията и е канела представления. Баща ми, брат ми, сестра ми - нямат общо, даже биха останали стреснати, ако се озоват под прожекторите. Като кандидатствах, ми се чудеха. Дори приятелите не се трогнаха особено от решението ми. Цяло лято се готвех за изпитите и им рецитирах стихове и им играех етюди, докато ходехме край реки и по полянки. Постоянно ги забавлявах. В НАТФИЗ имах късмета да попадна в класа на професор Здравко Митков. Той ме покани за малки роли в негови софийски постановки.

- С таекуондото какво стана?

- Нямах време. Зарязах го.

- С Пламен Манасиев сте партньори в доста от заглавията на театър "София", но сте особено силни в "Парижката Света Богородица", а сега очакваме да ви видим и в трилъра "Вила Роза".

- Пламен беше наш асистент в първи курс. Но той е много действащ актьор и нямаше възможност да преподава дълго време. Във "Вила Роза" почти през цялото време сме заедно пред камерите. Той има изключително чувство за хумор. Историята във филма започва с млади хора, които отиват в планината. Там се срещат с хижаря, героя на Пламен, и към тях се присъединява американец - в ролята е Дейвид Чокачи. И започват да се случват всякакви странни работи...

- Какво ставаше извън кадър?

- Бяха предимно нощни снимки и използвах за спане всяка свободна минута. Често ме взимаха направо от театъра след представление и ме караха към Боровец.

Подремвах в колата

Случвало се е да се унеса и на терен. Но извикваха "Калине", скачах на секундата. Разказвахме си вицове, за да се разсъним. За първи път прочетох толкова изпипан в детайли сценарий. Неговите автори, Борислав Захариев и режисьорът Мартин Макариев, наистина са изключителни професионалисти, подготвени за кино. Знаят какво искат. Атмосферата беше много приятелска, всички бяха много запалени. За 22 дни заснехме всичко.

- Наложиха ли се промени във визията за образа?

- Мартин искаше да стана по-едър, затова се оядох.

Качих 7 килограма

С тренировки, с режим. После трябваше да ги свалям.

- Не ви ли опиянява лепилото, което използват за грима на Квазимодо в "Парижката Света Богородица" в театър "София"?

- Не, въпреки че цялото ми лице е омазано с него. Иначе щях да ходя по сцената замаян. А и се катеря по 6-7-метрови конструкции. Ако се пльосна, няма да е много елегантно.

- Вашият грозник с красива душа има огромен успех - как ви се получи?

- Като предизвикателство. По време на репетициите Лили Абаджиева изискваше различни психологически състояния. Казваше: "Представи си, че твоя най-близък го няма. Трябва да си този човек, не да играеш".

- Вътрешната красота изобщо има ли значение или хората се впечатляват само от външния вид?

- Естествено, че има! Дориан Грей е пример. Невинаги вътрешното отговаря на външното и обратно. По дрехите посрещат, по ума изпращат.

- Ако Квазимодо беше жена, щяхте ли да се влюбите в нея?

- Може би не, но откъде да знам какво би се случило по-нататък? Есмералда и Квазимодо прекарват известно време заедно и тя започва да гледа на него с други очи. Когато някой сподели любовта ти като сродна душа, щастието е сигурно.

- Кое е уродливото в живота, което ви дразни?

- Политическата ситуация тук и сега. Виждаме какво става по улиците и отколко време има барикади. Приятел ми разказа как шофьор на такси му споделил разплакан: "Преди години избягах от тези хора - сега се върнах, а те пак са тук".

- Бихте ли станал политик един ден?

- Ако вляза в политиката, не знам в що за образ бих могъл да се превърна. Затова не искам. Но към категоричен - ние, гражданите, сме работодателите на политиците. И когато не сме доволни от тях, имаме право да ги сменим.

- В кои моменти от живота сте усетили закрилата на Бога?

- Когато оживях след няколко тежки катастрофи. Не смятам, че сме сами. Има сила, разум, който ни напътства. Понякога ни оставя, тъй като се държим като непослушни деца - пипаме там, където знаем, че ще се опарим. Но пък следващия път внимаваме. Най-хубавото е, когато човек има избор. У нас сега го няма. Но не искам да емигрирам. Никой и никъде не ме чака с отворени обятия. Не мога да боря с конкуренцията на цял друг народ. А и защо да бягам, като тук мога да имам всичко?

- Кой е най-важният житейски урок?

- Всяко нещо, с което се сблъсквам, оставя отпечатък у мен. Приятели, семейство - това са важните неща. Може би някои си мислят, че да щракаш с пръсти е върховната наслада.

- Страх ли ви е от забравяне на текст?

- Самата мисъл е ужасна. Дори сънувам кошмари. Тези дни играхме в Хасково "Смях в залата" - излизам на сцената и давам заето. Казвам нещо на Невена Бозукова - гледам я питащо с огромни очи. Тя ми връща красноречив поглед, но продължавам. В "Суматоха" играех Гамаша и на финала трябваше да кажа: "Човек, който е яздил кон, никога няма да се качи на магаре". А аз, разпален, произнасям обратното: "Човек, който е яздил магаре..." И всички усещат, че има нещо нередно, но продължавам "...а преди това кон..", правя пауза и отсичам "...никога няма да се качи на прасе!". Колегите се затресоха от смях, някои дори излязоха - настана точно суматоха. Хората ни простиха. Но ако изтърсиш тъпотия в тежък момент, няма да е готино.

- Хоби?

- Ще карам сноуборд. Вероятно. Ако. Стига да имам време. В момента репетирам в театър "София" с Иван Добчев "Артуро Уи" на Брехт. Ще излезе в началото на февруари. Може би няма да успея за сноуборда, може би само си мечтая.

- Имате ли ли Фейсбук?

- Това е готина социална мрежа, която, примерно, обедини хората за протестите. Но стане ли клюкарник, не ме кефи.

- Славата променя ли?

- Не мога да бъда категоричен. Само приятелите преценяват.

- Как ви намират преследващите фенки?

- Ако познаваш трима души, все ще стигнеш до кралицата.

Лексикон

Закуска: Яйца с овесени ядки и грейпфрут.

Любим детски герой: Питър Пан, Барон Мюнхаузен.

Общуване с КАТ: за документи, за превишена скорост.

Какво искате да дадете на света: Усмивка!

Какво ще направите, ако сте последният човек на земята? Ще се самоубия.