- Понятието "славянска писменост" носи политически заряд
- 24 май показва приноса ни в европейската култура, казва доц. Ана Кочева от БАН в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Доц. Кочева, два института на БАН излязоха с позиция, че не би трябвало Деня на славянската писменост да се преименува на "Ден на българската писменост". Вашата позиция не е точно такава, защо?
- Първо искам да уточня, че позицията на Института за българския език на БАН гласи много внимателно да се огледат всички плюсове и минуси в предложението на вносителите. Що се отнася лично до мен, аз подкрепям предложението и идеята празникът 24 май да се нарича "Ден на българската просвета и култура", но бих направила и предложение за едно разширение на тази формулировка. То е едно от възможните, ако въобще има такова, ще го споделя накрая, когато изредя своите аргументи в подкрепа на тази теза. Дебатът за 24 май дори, според мен, е малко позакъснял. А формулировката на вносителите не се различава чак толкова от досегашната, те просто имат идея да отпадне втората част, свързана с т.нар. "славянска писменост". Защото очевидно основните спорове, които се появяват, са по отношение именно на нея. Тук аз се питам дали този термин е напълно коректен в контекста на европейското, и не само, значение на Кирило-Методиевото дело.
- Защо?
- Първо, защото терминът "славянска писменост" е едно много обтекаемо понятие, което на практика не е и много коректно. Какво означава "славянска писменост"? Има чешка писменост, словашка, руска, сръбска... Доколкото аз успявам да разбера мотивите на вносителите, а смятам, че е така, смисълът на внесеното предложение е да се възстанови българската традиция на 24-ти май. Тази традиция ни отвежда в началото на 19-ти век, когато се появяват първите идеи 24-ти май да бъде честван като училищен празник в редица български училища, особено в тези, които носят имената на светите братя Кирил и Методий, а те са много. Дори съществува един спор между Шумен и Пловдив за това къде за първи път 24-ти май се е отбелязал като училищен празник. Така или иначе, според официалните източници, 1851-ва година е началото на това честване. Найден Геров го поставя в Пловдив, по-късно Йоаким Груев продължава да работи за разпространението на идеята, а тя много бързо и радушно е приета навсякъде из България. Й. Груев е нарекъл празника "Великден на българите". И в тези чествания няма и помен от славянска писменост, от славянска просвета и култура, и това, което впоследствие сме наредили, волю или неволя, в наименованието на този празник. Възстановяването на традицията не само, че не е проблематично, важно е. Както и прецизирането, за което Ви говорих. Още повече, че "И ний сме дали/ нещо на светът/", както казва Вазов. И продължава и с думите "И на вси словяне/ книги да четат". В тези стихове има най-малко три важни акцента. "И ний сме дали" - тоест дали сме нещо свое на света, забележете, на света! И чак след това идва "на вси словяне книги да четат". Пък и ние не сме дали кирилицата само на славянския свят. Румънци пишат до много късно, до началото на 19-ти век на кирилица. В Монголия има паметник на кирилицата, до късно и там се пише на кирилица. Така че понятието "славянска писменост" не е съвсем подходящо, ако искаме да покажем значението на Кирило-Методиевото дело и на България като страна, която го е развила. България не просто дава на славянския свят книжнина и култура, но надхвърля тези рамки, старобългарският език става трети класически език в Европа през Средновековието.
- Политическо решение ли е наименованието "славянска писменост"?
- То се появява много по-късно и носи и политически заряд. Намесена е и външна доктрина, няма какво да се лъжем. Но нека кажа и друго, което е важно, в гласовете, които са срещу промяната на името на празника, прозвуча тезата, че така се прекъсва глаголичната традиция. Аз лично недоумявам как може да се стигне до подобен извод, защото Кирил и Методий създават глаголицата на базата на един български диалект, който те прекрасно владеят, иначе не биха могли да осъществят това брилянтно филологическо дело и да създадат азбука въз основа на българския солунски диалект. Цялата славистична наука е единодушна тук, защото има някои особености на този диалект, които и до ден днешен се пазят в български говори, но не са характерни за нито един от другите славянски езици по това време. Това са особени съчетания шт, жд, широкият ятов преглас, наличието на дателен падеж за притежание. Специфичните български звуци са облечени в съответстващи им графеми и тази традиция се запазва и в кирилицата.
По онова време, когато Кирил и Методий тръгват на Великоморавската си мисия, разликите между славянските езици са изключително малки. Точно поради тази причина останалите славяни са разбирали преведените старобългарски книги от светите братя. Но Великоморавската мисия приключва с крах, междувременно Константин-Кирил е умрял, а Методий и неговите ученици са репресирани, гонени, мъчени, терзани и след смъртта на Методий буквално бягат от Велика Морава и тръгват неслучайно към България. Дали част от тях са били родени в тези краища, дори няма особено значение, важен за тях е огромният смисъл на книжовното дело, което те предчувстват, че ще бъде спасено, опазено и развито тъкмо в средновековната българска държава. Първият български град, в който спират, е Белград, нататък всички знаят историята как княз Борис-Михаил изпраща хора, да ги посрещнат, за да започне колосалното българско книжовно дело. По-късно се появява и кирилицата въз основа на глаголицата. Тоест, няма прекъсване на тази традиция, кирилицата не се появява на гола поляна. Тук традицията е непрекъсваема и по тази причина опасенията на колегите може би са малко повече, отколкото е необходимо.
- Промяната в името на празника в случая е политически акт?
- Да, това е политически акт, който трябва да бъде приет от Народното събрание. Цялата идея за славянството и това, то винаги да бъде изкарвано на преден план, не е българска, тя е привнесена отвън. Но по този начин ми се струва, че ще можем да дадем и по-сериозен отпор на некоректните провокации, с които сме принудени да се конфронтираме навръх всеки 24-ти май в последно време. Вашите читатели добре ги познават. Нека кажа още нещо, актът е политически, но 24 май е сред празниците, в които през годините политиката най-малко е успявала да се меси. Защото е всенароден, защото усещането на българите за него е безспорно. Той идва от народния култ към образование и затова е толкова могъщ. Когато един народ сам обявява за свой празник духовността, това е много знаково, това е белег на висока образованост и културна осъзнатост.
- А каква е Вашата редакция за името на празника?
- Моето предложение, ако въобще има нужда от такова, е свързано с втората му част. То, разбира се, е едно от многото, които се дават и вероятно ще бъдат дадени - "Празник на българската азбука, писменост и култура и на българския принос в европейската култура". Защото тук не става дума за принос само в славянския свят, а за това, че старобългарският език е лингва франка в Европа и това е признато от всички. Има и друго, което бих искала да отбележа - за подмяната на термините, който се извършва от някои наши колеги навън. Съществуват, редом и наравно със старобългарски, термини като старославянски, староцърковнославянски, дори и старомакедонски. Всички те се използват, за да се замъгли представата за произхода на първата писменост. Говори се в науката за южнославянски влияния в Русия, а те са български влияния, които пристигат заедно с книгите от българските земи. Първото е след падането ни под византийско робство, а второто - след падането под турско робство. Там се пренася огромна книжнина. Има някои учени, които смятат, че не е изключено в тази книжнина по-късно да е интервенирано, за да се изпълни тя със "славянско" съдържание, по този въпрос темата е широко отворена. Така че бих предложила, ако толкова не може да се мине без втора част в наименованието на 24 май, да добавим "Български принос в европейската културата".
- Напоследък обаче Русия тенденциозно пренебрегва българския принос, видяхме го и на 24 май...
- Да, това е очевиден факт. Видяхме го неведнъж. Но в науката нещата не стоят само по този начин и слава богу, защото има непредубедени руски слависти, които не отричат историческата истина. Но, разбира се, в Русия го има и обратното. В края на миналия век там бе създадена една група от медиевисти, които тотално се опитаха да редуцират истината за българската основа на Кирило-Методиевия език, като разширят тази основа максимално, за да се включат в нея всички славянски езици, и най-вече руският. Започна да се хвърля сянка на съмнение върху научната истина. Това не е толкова странно, защото самите руски слависти са казвали, че да се отрича на Русия първенството и да се хвърля българо-византийска сянка върху руската литература не е приятно. Но научната истина ме задължава да отбележа, че е създадена богата и неопровержима фактологична документация за езика, на който 12 века българите пишат и четат, независимо къде се намират по света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
