Време е да захвърлим робството и да заживеем в свободата, която ни бе обещана
Преди много години, когато оковите бяха здраво вързали човечеството, когато мракът ни отделяше от Бог, когато тъмнината сякаш беше обявила "Победа"- едно обещание, една любов, една ясла...
От Смърт до Корона. От Възкресение към Живот. От победени до Победители.
С потопени души в любов. С изгрялата надежда в сърцата ни. С раздраната завеса и изчистени в кръвта на Исус- ето ни днес, с падения и възходи.
Понякога на пода, паднали отново на коленете си, а нощта - замръзнала... Така, сякаш няма и следа за следващ ден, за ново утро, за ново начало.
Преди си мислех, че ми трябват точните думи, за да вляза във вътрешната си стаичка. А след това разбрах, че пред тишината и в присъствието на Бог може и да мълчим. Осъзнах, че Той ни разбира и без думи. Той е този, който разбира състоянието на душата ни, когато изплакваме очите си.
А сега знам, че в повечето случаи нямаме нищо за казване, само няколко истини за премълчаване... Няколко спомена от миналото и няколко буци в гърлото.
Хората сме се изгубили... А заедно с нас сме изгубили и умението да общуваме с Бога.
Понякога човешкият ум не може да разбере Божиите пътища. Твърде сложни са за нас. Така, както и не разбрахме защо Царят се е родил в обор? Както и не проумяхме защо най- Великият сред всички велики трябваше да издъхне на дърво?
Много често като дете съм си задавала въпроса: "Защо Исус е трябвало да умре?". Но с годините разбрах, че грехът изисква съвършена Любов... И съвършена Жертва. Разбрах, че цената на греха е смърт.
А къде отиваме, когато паднем и нямаме сили да се изправим? Накъде пробягваме, когато отвътре сме празни и надеждата си е отишла? Към коя посока поемаме, когато оставаме безсилни? Към истината маже би, която е толкова далеч от нас? Или към вярата, която така и не можем да достигнем? А може би е време да поемем към друга посока. Към разпятието... Към кръста... Към надеждата в празния гроб!
Да, понякога е трудно да я намерим, още повече, че гробът е празен... И днес живеем така - търсим надеждата и стигаме до празния гроб. И си мислим, че това е краят - мястото е празно и надеждата я няма там... И преди да осъзнаем, че сме на правилното място - ние вече сме се разбили на хиляди малки парченца.
Достатъчно смели ли сме да вдигнем кръста си и поемем към Победата? Към празния гроб, откъдето идва помощта ни. Към светлинката в тунела, там, където винаги има надежда и втори шанс. Към отворения гроб, където е и нашата победа. Към Великото име, Този, който ни чака с отворени обятия... А ние все бягаме, някак все намираме начин да отвърнем лице от Любовта...
Няма по-голяма любов от тази, която ни изкарва от потъващите пясъци, върху които сме си построили дом и убежище. Няма по-велика любов от тази, която ни повдига, преди още да сме паднали. Няма по- голяма Любов от Исус на Кръста. И няма по- голяма сила от победата над мрака.
Когато звездите и луната сякаш бяха издъхнали, а слънцето в страх се бе обвило. Когато земята се разтрепери и не можеше вече да попива невинна кръв. Тогава на дърво проклето издъхна нашият Спасител. И всички казваха: "Свърши се!". И бяха прави.
Свърши се с робството- оковите вече бяха разкъсани. Свърши се със срама- някой друг го бе поел. Свърши се с греха- Любовта го бе опожарила... Тогава всичко свърши... И тогава всичко започна...
Една раздрана завеса и един празен гроб...
Началото на нашето пробуждане за нов живот. Начало да възкресим мъртвата си вяра. Поставено бе началото на една нова надежда- сякаш по- искряща и от Витлеемската звезда!
Сега върху главите вместо пепел- бе поставена короната на Победител!
Време е да захвърлим робството и да заживеем в свободата, която ни бе обещана. Време е да излезем от бездната и да се отърсим от калта. Нека старото премине и всичко бъде ново!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
