"Много често правят реформи в образованието", писаха доста хора в интернет покрай последните промени в учебните програми. В действителност, реформа в образованието не е имало, кажи-речи, от началото на демокрацията. Често се говори за реформи - и те винаги биват отлагани за неопределено време под напора я на общественото мнение, я на някой друг скандал.
По стечение на обстоятелствата, Меглена Кунева ще е министърът, който трябва наистина да направи реформа в средното образование. По простата причина, че тя е заложена в Закона за училищното образование, който вече е приет от парламента и през лятото трябва да влезе в сила. И за да не успее за пореден път реформата да изяде министъра, както често се случваше досега, е нужно да направи няколко неща.
Първото от тях е да отложи реформата. Парадоксално, защото тя се чака от десет години. В момента обаче в закона е записано, че тя влиза в сила за децата от първи и пети клас от началото на следващата учебна година. Дотогава те трябва да имат нови учебници, което е на път да не се случи.
А ако се случи, да породи скандал
Защото сроковете са твърде кратки. В рамките на седем месеца нито автори, нито издатели могат да подготвят текстовете, от които децата ни имат нужда, и при това да не станат за смях. Най-вероятно това ще бъдат прибързано скалъпени помагала, пълни с грешки и бисери, и самите издатели го знаят. Знаят също, че това ще компрометира реформата повече от всеки друг опит за откровен саботаж. Досегашният министър проф. Тодор Танев се опитваше да удържи нещата в срока, записан от депутатите, затова и на няколко пъти в публичното пространство се хвърляха доста спорни предложения - я петокласниците да учат история по учебниците за седми клас, я изобщо да учат без учебници. Преди да напусне поста заместник-министър, и Ваня Кастрева призна, че учителите трябва да бъдат готови догодина да преподават нов материал със стари учебници.
Още преди Кунева да поеме поста, се чуха мнения, че е добре новият министър да инициира промяна в тази част от закона, която касае сроковете, и
да оттегли заповедта за новите учебници
която предвижда те да са готови до началото на август. Ако депутатите не желаят да го направят сами, това може да бъде направено през Министерски съвет. Само отлагане ще гарантира, че учебниците, за които обществото отдавна е постигнало консенсус колко са лоши, ще имат поне частично по-добро качество. И че ще бъдат одобрявани, без комисиите и учителите, които ги оценяват, да бъдат притискани от невъзможни срокове. В момента министерството е и обект на съдебно дело заради заповедта за учебниците и кратките срокове в нея. Любопитното е, че човекът, който води делото от името на Асоциация "Българска книга", е съпартиец на Кунева - Веселин Тодоров от издателство "Сиела". Така че, ако министър Кунева не оттегли тази заповед, ще бъдем свидетели и на куриоз: "ДБГ срещу ДБГ" в съдебната зала.
Другото, което би трябвало да направи новият министър, е свързано с начина, по който биват оповестявани промените в училище. Точно прибързаното /и направено без обяснения/ качване на новите учебни програми на сайта на МОН породи напрежението, коствало главата на Тодор Танев. Всяка една промяна, всяко разместване на материал трябва да бъде обяснявано, особено по предмети, към които обществото има повишена чувствителност - литература и история. При това - с аргументи. Дори и тогава няма гаранции, че в интернет няма да се появят безумни интерпретации на предвидените промени, но все пак министерството ще е направило всичко възможно да ги обясни по начин, който да не генерира скандал. Точно както се случи с промените в Закона за висшето образование - те бяха обяснени още при написването на закона, като ясно бяха посочени възможните последици от тях. И в момента чакат второ четене в парламента,
без общественото мнение да вее байраци срещу тях
Третото и много важно нещо е тези промени, свързани с университетите, да се доведат докрай. И да се започне със следващата порция реформи, която е свързана с по-прозрачно управление на висшите училища и вероятно по тази причина би предизвикала по-остра съпротива. Да се вземе решение най-сетне какво ще се прави с фонда "Научни изследвания", който в последните години произвежда по-малко наука и повече скандали. За промените в него и за преливането му в нова агенция също се говори от години, и всички стъпки в тази посока също биват блокирани поради различни видове съпротива срещу тях. Ако всички тези реформи се случат, вероятно най-накрая ще имаме министър на образованието с мандат, по-дълъг от година и половина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
