Кой превърна новогодишната нощ в Кьолн в кошмар за десетки жени? А впоследствие и за десетки германци, които не са присъствали там, но на които им се наложи почти физически да изживеят страха и ужаса от това да бъдеш унижен на публично място в сърцето на една държава, позната като стожер на реда? Дори и ако не са били терористи, те спечелиха. При това, далеч не с малко. Да се надяваме, че поне не завинаги.
Факт е обаче, че терористичните атаки в Европа са изключително добре психологически обосновани - всяка от тях бе прицелена в същината на онова, което съответната държава олицетворява. Франция бе уязвена право в сърцето на свободомислието, на онова, което от векове е неин запазен знак - умението да се подиграваш с всичко и всеки, да преобръщаш авторитети и да не признаваш граници. Именно това бе ударът по "Шарли Ебдо". Германия, символът и олицетворението на реда, падна жертва на безредици в новогодишната нощ, когато не се намериха достатъчен брой полицаи, способни да озаптят развилнялата се мъжка тълпа. Тълпата, под чийто натиск десетки жени преживяха най-голямото унижение в живота си. Кой ще бъде следващия път? И чий негов символ ще срине терорът?
Страшното е, че всъщност той ни показа нещо, за което не сме готови да говорим, но което е на път да срине Европа отвътре - нейните подменени ценности, които все повече заменяме с брюкселски клишета. Например толерантността. Откак тя присъства не в сърцата и мисленето ни, а във всички документи на Брюксел, толерантността стана опасно оръжие, което се обръща срещу самите нас. Тя е повод да прикриваме насилие, направено от "различни", именно защото се опитваме да ги "интегрираме", да ги превърнем в част от "културното многообразие" и прочие пластмасови понятия, които създадоха от Европа някакъв виртуален свят. Ето, актът в новогодишната нощ бе проява на "културно многообразие" - затова ли го премълчаха? Ако негови жертви бяха гейове или бежанци, ако носеха на ревера си знака за различност, те неминуемо щяха да бъдат обгрижени от поне стотина неправителствени организации, щяха да станат повод за десетки евродоклади и медиите нямаше свенливо да премълчават, както стана в първите дни, факта, че има пострадали. Факта, че самата концепция за Европа вече започва да търпи поражение.
Разчетите на мастити политолози в началото на инвазията на бежанците бяха, че тези хора непременно ще дойдат с нагласата да се адаптират към евроценностите. И прочие хипотези, които неминуемо представяха пришълците като питаещи дълбок пиетет към мястото, което ги е приютило. Вероятно защото в наивното си високомерие самите ние възприемаме себе си като по-висши, ценностите си като по-висши и не можем да предположим, че някой не би искал да ги приеме като свои. Кьолн би трябвало в някаква степен да ни отрезви. Заедно с вратата за страдащите, бягащи от несигурния си дом и объркани хора, отворихме вратата за варварите. При това, тези две категории понякога се съвместяват в един и същи човек. Дори доста често. Никой не знае как ще се обърне съдбата на човек, изтръгнат от корените си и от онова, което цял живот е било негова ценностна система, и дали то няма да го превърне във варварин. За това няма схеми и правила, ние просто го виждаме. Виждаме и опасността след подобни атаки жертви на гонение да станат всички чужденци, дори когато искрено искат да се интегрират в европейския свят и да станат част от него. Твърдят, че Европа ще става все по-малко бяла - това означава, че все по-малко "бели" ще стават и ценностите й, и тя трябва да има смелостта да го признае. Иначе чиновниците й ще я залъгват, че все още я има, докато всъщност потъва като "Титаник".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
