Как шведи и норвежци смениха Торбалан

Или какво се случва с децата в проблемни семейства, ако стратегията не заработи

Как шведи и норвежци смениха Торбалан | StandartNews.com
Историята на едно 9-годишно момиченце: От бебе за просия до жертва на блудство Или какво се случва с децата в проблемни семейства, ако стратегията не заработи

Преди броени дни мой познат сподели, че негов приятел му се обадил с молба да вземе доведеното му дете - момченце около седми клас, син на съпругата му от първия брак. „Вече не ни трябва, имаме си наше“, е обяснението на човека, който се чуди как да се отърве от предишното.
Сещам се за това покрай кампанията срещу Стратегията за детето, за която десетки хора измислиха повод за протест. Обикновено все такива, които като цяло гледат добре децата си и не искат много–много държавата да наднича под юрганите им. В допълнение, част от протестиращите са лесно манипулируеми от сайтове от типа БГ мама и от други неправителствени организации, че ако ударят шамарче на детето, моментално ще им го вземат шведи или норвежци и ще му направят Бог знае какво.
Истината обаче е, че в нашата държава малко се чете. И десетки хора вярват, че норвежците ще им вземат детето заради един шамар, след като темата за норвежките организаци нашумя във връзка с един конкретен случай.
Никой у нас не се кани да раздава българчета на шведите. В действителност, ако едно дете има проблеми, то би трябвало да бъде настанено в приемно семейство, но процедурата е толкова сложна, че никой не би се задействал, ако проблемите не са откровено тежки. Служителите на Агенцията за социално подпомагане са толкова зле платени, че не биха се ангажирали излишно да търсят място на деца, които са жертва на насилие, ако детето няма много сериозен проблем. Дори и стратегията да заработи, повечето от децата, израстващи в проблемни семейства, няма да има къде да бъдат настанени. Но ако тя не работи, положението ще бъде още по-зле.
Пример за това са случаи, които социалното министерство сподели пред „Стандарт“. Ето един от тях:
В края на април 2019 г. постъпва сигнал от инспектор Дирекция „Социално подпомагане“ при първо РУ – Стара Загора за три деца, останали без надзор. Има съмнения, че едното дете – момиче на 9 години, е било обект на физическо насилие и блудствени действия от страна на съжител на майката – възрастен мъж. Първоначално сигналът е подаден на тел. 112 от съседка, на която детето е споделило за тормоза. На децата е предоставена полицейска закрила и по-късно са настанени – двете по-големи в Център за настаняване от семеен тип, а най-малкото (на две години и осем месеца) – в приемно семейство. В момента тече досъдебно производство, а насилникът е задържан в ареста. От направеното проучване от Отдел Закрила на детето към дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, става ясно, че децата не за първи път остават без родител у дома, като майката периодично ги изоставя, а на няколко пъти дори излиза и в чужбина. В тези случаи тя оставя грижите за децата – в момента на 9, 7 и ненавършени 3 години, на хора, с които те нямат никаква връзка. Майката има още две деца, за които се грижи биологичният им баща. С момичето, което при настоящия сигнал е пряка жертва на насилие, отделът работи от 2010 г., когато то още като бебе е използвано за просия от майката. Сигнал за изоставянето на децата е получаван и през 2015 г., когато майката е напуснала дома си и е заминала в неизвестна посока. Социалните работници споделят, че за пръв път виждат случай на деца, които се радват, че ще бъдат изведени извън семейството, в което живеят.

7423 хлапета се жалваха от насилие

През 2018 г. общият брой приети повиквания на Националната телефонна линия за деца (116 111) е 60 856. Броят на проведените консултации е 9 814.
Най-много постъпили обаждания има от деца. Техният брой е 7 423. Темата, която най-често вълнува децата, потърсили консултация на НТЛД, е взаимоотношения с връстници и семейството. Броят на консултациите е 4 098. Родителите, които са потърсили информация или подкрепа от НТЛД, са 1 154. Тринайсет са постъпилите сигнали от учители на НТЛД, 134 са обажданията от институции и 1 090 са обажданията от друг възрастен.
Проведените консултации на НТЛД 116 111, свързани с насилие над деца, са 699. Според вида насилие: физическото е водещо – 310, пренебрегване – 158, психическо 117, сигнали за сексуално насилие – 44, друг вид насилие – 67. Най-голям е броят на родителите, които са извършили насилие спрямо децата – 458, друг роднина – 50, друго дете – 78, непознати – 20, насилие от учител – 15, познат/съсед – 51, друго – 27.
През 2018 г. след проведена консултация, екипът на НТЛД 116 111 е насочил 1433 сигнала към отделите за „Закрила на детето“, 245 към органите на МВР и 55 към Бърза помощ. През последните две години се наблюдава тенденция линията да се ползва от все повече хора, за да подават информация за дете в риск, а нерядко по един и същи случай постъпва и нова информация и се изпращат нови сигнали.
През периода от януари до март 2019 г. общият брой приети повиквания е 12 414. Броят на проведените консултации е 2478.
Най-много постъпили обаждания има от деца. Техният брой е 1895. Данните показват, че момичетата са по-активни и техният брой е 1137, а броят на момчетата, обадили се на линията, е 758. Родителите, които са потърсили информация или подкрепа от НТЛД са 307. Пет са постъпилите сигнали от учители на НТЛД, 56 са обажданията от институции и 212 са обажданията от друг възрастен. Според вида на сигналите за насилие: обажданията, свързани с физическото насилие са най-многобройни – 69, пренебрегване – 33, психическо 43, сигнали за сексуално насилие – 16, друг вид насилие – 16.
От началото на 2019 година до март след проведена консултация, екипът на НТЛД 116 111 е насочил 371 сигнала към отделите за „Закрила на детето“, 75 към органите на МВР и 16 към бърза помощ.
В момента не е ясно какво ще се случи със Стратегията за детето.

След 18 години – накъде?

Един от съществените въпроки е какво се случва с младите хора над 18 години, които имат увреждания. Приемните родители, които са поели риска да отглеждат децата до тази възраст, се чудят как да се грижат за тях след това, когато вече държавата няма да ги финансира, но те няма да могат да се справят сами. „Детето ми, което е на 18 години, е на памперси, но тъй като съм приемен родител, никой няма да ме финансира след като той е пълнолетен. Искам да се грижа за него, но нямам финансовата възможност. Защо държавата не разшири програмите?“, пише приемна майка, на която държавата отказва средства за отглеждане на вече пълнолетния й приемен син.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай