- Селските стопани у нас дълго отглеждат законно мак и хашиш
- Наркоманите в България се броят на пръсти след Втората световна война, комунистите вадят пръчката
Вече 34 години (от 1988 насам) България отбелязва в края на юни Международния ден за борба със злоупотребата и нелегалния трафик на наркотични вещества. Борбата на българските власти срещу нелегалното добиване и разпространение на наркотиците се води с променлив успех през годините, а войната срещу тях става все по-продължителна. Факт обаче е, че в доста дълъг период в историята на страната ни управлението на държавата не само не преследва, но дори насърчава населението да произвежда опиати, разказва д-р Димитър Гюдуров, преподавател в Нов български университет и автор на мащабното изследване "Българите и опиатите. Производство и търговия. 1879-1944".
Държавата е първият възложител
След Освобождението от османско владичество и до края на Първата световна война страната се вписва идеално в общата световна политика към упойващите вещества, като отглеждането на сънотворен мак и добиването на опиум е неразделна част от българската икономика. След края на войната и въведените от Обществото на народите (ОН - предшественика на ООН) ограничителни мерки за търговията с опиатите се появява и организираната контрабанда към черните пазари, изпитващи глад за този вид наркотици. Между 1919 и 1944 г. обществото ни също е въвлечено, от българи и чужди граждани, в световната мрежа за производство и нелегална търговия с опиум, хероин и хашиш.
Изследването на д-р Гюдуров има за цел да проследи легалното производство на упойващи вещества, контрабандата с тях и превенцията на българските власти срещу нелегалното им добиване и разпространение.
На въпроса от кога датира държавната намеса у нас, първо с цел насърчаване на производството на опиати, Д-р Димитър Гюдуръв припомня, че на 3 март 1883 г. със спешно писмо на финансовия министър по онова време Григор Начович се уведомяват окръжните управители за решение на Министерския съвет, одобрено от Обикновеното народно събрание (ОНС), за отглеждането на сънотворен мак, неговото обработване и добиването на опиум (афион).
Целта на приетото решение е да се насърчи населението в България, да отглежда сънотворен мак и да извлича от него опиум.
По този начин, вторият кабинет на Драган Цанков слага началото на една нова икономическа политика на българската държава, която с времето придобива неимоверно значение за препитанието на част от населението и попълването на хазната с чуждестранна валута за закупуването на животоспасяващи лекарства за населението.
От окръжното на Начович става ясно, че от МФ са убедени във знанията и уменията на българските селяни в култивирането на земеделски насаждения, поради това отглежданият в страната мак и добиван афион може да надмине по качество всеки един опиум на световния пазар, както се случва с много други продукти на българското селско стопанство.
Данъчните облекчения
Населението, което засява нивите си с мак и започва да добива афион, се освобождава за десет години от плащането на десятък. Допълнително вносът на макови семена от Османската империя и износът на опиум от България се освобождават от митнически такси, а на производителите се гарантира премия от 5000 лева, ако успеят да получат награда от международно изложение. Безспорно българските селяни се насърчават от държавата да отглеждат сънотворен мак и добиват опиум, като засетите площи се концентрират в районите на Лом, Ихтиман, Пловдив, Дупница и Кюстендил.
Цялата продукция от афион със средно съдържание на морфин от 8% до 12% е за износ и се изкупува предимно от британски търговци.
Българските селяни са заинтригувани от идеята на арменските и гръцките търговци да се захванат с отглеждането на индийски коноп и добиването на хашиш.
Първоначално азиатското растение се разпространява в Пловдивска и Станимашка (Асеновградска) околии, но след сполучливото култивиране и добрата и качествена реколта започва да се отглежда в Ямболско, Сливенско, Бургаско и други райони. Гарантираното изкупуване на продукцията от търговците и високите приходи са причината, която води до ежегодното засяване на няколко десетки хиляди декари с канабис в страната.Смолата от растението има от жълтеникаво-кафяв до тъмнокафяв цвят и се нарича хашиш в България, но се именува и "индийски катран", "техрури", "хорас", "киф", "банг", "есрар", "шира", "джамби" и др.
Първите фабрики за морфин
През 1931 г. в София се създава първата легална фабрика за упоителни вещества и от този момент нататък в контрабандата на хероин присъства и такъв произведен в България. Създаденото акционерно дружество "Първа българска фабрика за производство на алкалоиди - С.О.Ф." е със седалище в Красно село, София, и с основен капитал от 600 000 лева. Много бързо и за кратък период от време са издадени разрешителни за работа на още фабрики за преработка на опиати. Със законно разрешение за работа от октомври 1932 г. е "Фабрика за химически продукти и алкалоиди" на Исак и Бенямин Анави, която официално произвежда кодеин и морфин от опиум. Санитарните власти обаче се усъмняват в легалната дейност на фабриката и я затварят със заповед от 4 август 1933 година.
В Радомир "Фабрика за фармацевтични и химически произведения и алкалоиди - Стефан Лазов и Синове" е с разрешение за инсталиране на техника за производство от май 1932 г., но без разрешение за функциониране и работи нелегално до февруари 1933 г. Преработва 570 кг опиум и при затварянето на сградата от криминална полиция е конфискуван 12,596 кг хероин.
В София през август 1932 г. е открита Лаборатория за фармацевтични и други продукти "Лабор". В Княжево започва да функционира фабрика "Химически произведения - Петър Дечев", която е с разрешение за производство от 1933 г., но работи през повечето време нелегално. Фабрика "Фармацевтични продукти - Ст. Младенов" започва работа през септември 1932 г. и официално обработва 146 кг опиум и 13,700 кг. морфин. Тя е под постоянното наблюдение на криминална полиция поради подозрения за нелегален износ. Последна в списъка е лаборатория за химически и фармацевтични произведения "Устрем" край София в Царибродски квартал до тухларната на братя Димови, но не функционира през разглеждания период.
Здравните власти се намесват през втората половина на 30-те години на миналия век.
Преди 1 век: Само 1 българин на морфин
В докладите на Главната дирекция на народното здраве (ГДНЗ), която от 1936 г. провежда ежегодно анкета и събира сведения за разпространението на токсикоманията в държавата, се посочва, че в страната злоупотреба с наркотични вещества почти отсъства от обществения живот и до онзи момент има само 8 души, а в началото на Втората световна война са регистрирани още трима, но всичките са с мания по морфин и един по кокаин. В Обществото на народите повече не проявяват интерес към наличието на зависимости от опиум и опиумни деривати в България, но дали защото те отсъстват, или по друга причина, няма как да се разбере от наличната документация.
Д-р Димитър Гюдуров коментира, че в анкетата на ГДНЗ, заимствана от ОН се забелязва една слабост. Проучването за употребата на наркотици обхваща населението от 15 до 64 г., но хората надхвърлили тази възрастова граница не влизат в статистиката. Поради това може да се допусне, че лица около горната статистическа граница припалват от време на време по някоя друга цигара тютюн, примесен с опиум или хашиш, за да облекчат хронични болки. Това косвено се потвърждава от едно от най-често изтъкваните оправдания на български контрабандисти при задържане от полицията, което гласи, че "опиумът е за лекуване на ревматизма или други болежки".
Опиумът - символ за бързи пари
В историческите извори не се намират доказателства за пристрастеност на широк кръг лица или обособени групи към хашиш, опиум, морфин и хероин. В българските представи и обществени стереотипи наркотикът е за продажба, а не за употреба, защото носи финансова печалба и нищо повече. Опиатите присъстват в българското социално пространство единствено като символ на бързо замогване, което променя социалния статус на търговеца или контрабандиста, но не и на земеделския производител. Афионът за разлика от розовото масло, тютюна и алкохола, другите три конвертируеми контрабандни стоки на епохата, има слабо отражение върху българската култура и интелектуален елит.
Наркоманията като социален проблем и културен феномен не съществува в България. Опитът до 1944 г. да бъдат открити български музиканти, писатели, общественици и интелектуалци опиомани или поклонници на хашиша, морфина и хероина "изглежда обречен на провал". Управляващите в София в междувоенния период се присъединяват към международните усилия за превенция срещу нелегалното производство и трафик на вредните дроги, но в политиката на правителствата се забелязват известни слабости.
Основната е липсата на съдебно преследване на контрабандистите.
При комунизма - лекуват наркоманите с пердах
и налагане на присъди с лишаване от свобода. Главна дирекция на народното здраве разчита, че глобата от 5000 лв. е достатъчна да откаже от повторни действия трафикантите на дрога, но размерът на паричната санкция е нищожен на фона на печалбата. Дирекция на полицията смята, че възпитателният пердах в арестите респектира чуждите и български граждани, заловени за незаконна продажба на хашиш, опиум, морфин и хероин. Боят като средство за вкарване в правия път се употребява от българската полиция и спрямо други лица - чужди разузнавачи, контрабандисти на алкохол, тютюн и добитък, фалшификатори, мошеници, крадци, сутеньори и др., за които обаче следват и присъди със затвор.
Запитан какво се случва с наркотиците във времената на комунистическия режим (1944-1989 г.), Гюдуров подчертава, че производството на опиум, опиумни деривати и търговията с тях не изчезва след преврата на 9 септември 1944 година.
Опиумният протокол от 1953 г. налага ограничаване, регулиране и забрана на отглеждането на сънотворен мак, производството, свободната международна търговията на едро и употребата на опиум. Подписан е в Ню Йорк на 23 юни 1953 г. и съгласно разпоредбите му само седем държави - България, Гърция, Индия, Иран Турция, СССР и Югославия - получават разрешение за производство на опиум за износ. В тоталитарна България българската следа в производството и търговията на упойващи вещества попада под полезрението на Държавна сигурност. След средата но 60-те години на миналия век България се отказва от отглеждането на сънотворен мак.
Контролът тръгва от Шанхай
Кога, как и защо точно се налага държавите да започнат да се борят с проблема? От кога има законодателство срещу употребата и контрабандата с наркотици?
Д-р Димитър Гюдуров е изследвал с подробности историята на тези усилия във времената до Втората световна война. Той разказва, че първият опит за създаването на правова основа и кодификация на международна система за контрол над наркотиците е направен през февруари 1909 г. в китайския мегаполис Шанхай. По британска и американска инициатива са разгледани проблемите с употребата на опиум, морфин и хероин. Това споразумение, известно като Решения на Международната комисия за опиума, е в основата на Хагската международна конвенция от 1912 година.
Конференцията в Хага се провежда от 1 декември 1911 г. до 23 януари 1912 г. В нея участват представители на Великобритания, САЩ, Русия, Германия, Италия, Франция, Австро-Унгария, Япония и др. Заседаващите държави приемат и първия международен договор за контрол над опиатите - Международна конвенция за опиума.
Тя съдържа шест глави с двадесет и пет члена и обхваща мерките срещу опиума и морфина, разгледани още на разговорите, проведените две години по-рано в Китай, но също така и контрола над хероина и кокаина. Въпреки огромното й значение за регулиране производството, търговията и разпространението на упойващи вещества в световен мащаб, Хагската конференция на практика има ограничено въздействие.
Това се дължи на множество фактори, но основните са различните интереси и позиции на договарящите се страни. Британската, Руската империя и Персия отказват да съкратят култивирането и добива на опиумен мак. Всъщност единственото пълното разбирателство, което държавите постигат, е да установят контрол върху производството на опиум, но не и да го ограничат до употреба за медицински и научни цели. Освен това, въпреки че държавите се съгласяват постепенно да ограничат пушенето на опиум, те не постигат съгласие за утвърждаването на общ план за действие.
Златният четириъгълник
Недостатък на Хагската конференция за опиума е и липсата на делегати от балканските държави, които до една произвеждат опиум с високо съдържание на морфин.
Въпреки това в глава VI от конвенцията е предвидена възможността тя да бъде подписана и от неприсъстващи на преговорите страни, като България, Гърция, Сърбия и Турция, които са основните производители на опиум в Европа и могат да бъдат определени за "златния четириъгълник" на континента. Балканските държави обаче отказват да се присъединят към международното споразумение. Така от 34 страни, произвеждащи, изготвящи и употребяващи упойващи средства, само 8 ратифицират конвенцията. Превенцията срещу наркотиците в Европа и света е разделена в своето развитие на три етапа с очертани хронологични граници - от средата на ХIХ в. до годините преди Първата световна война, междувоенният период или ерата на Обществото на народите и времето от края на Втората световна война до ден днешен. Характерна особеност на първия период е резервираността на повечето държави към текстовете на международните конвенции, което на практика ги прави неприложими на международно равнище, а правителствата се осланят повече на вътрешните си законови практики и сключените двустранни договорености.
На 13 юли 1931 г. е подписана Конвенцията за ограничаване на производството на опиум.
Новото споразумение е ратифицирано дори и от големите производители на наркотични препарати Франция, Великобритания, Швейцария, Германия и т.н. Международната престъпна дейност е причината за свикването на нова конференция и подписването през 1936 г. на Конвенция за борба с нелегалната търговия на опиум и вредни наркотични вещества. Спогодбата е първата в света, която обхваща незаконната търговия с наркотици и обвързаните с нея закони, като разпространението на опиати извън установените регламенти се признава за международно престъпление. Основните слабостите на конвенцията произтичат от обстоятелствата, че основните ревизионистични сили Германия и Япония напускат ОН през 1933 г. и не участват в обсъждането и гласуването на текстовете и, САЩ отказват да я ратифицират, подписана е само от тринадесет държави и влиза в сила през първите месеци на Втората световна война. Българската държава е страна по всички конвенции.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
