Как малко зелено човече ще спечели “Оскарите”

Всички други кандидатури вече са и дискредитирани, и дискриминирани

Как малко зелено човече ще спечели “Оскарите” | StandartNews.com

Вече съм напълно убедена, че следващите "Оскари" ще бъдат спечелени от малко зелено човече, евентуално от Марс, освен ако такива в тъмносиньо няма и на Сатурн. Всички други кандидатури вече са и дискредитирани, и дискриминирани, ако съдя по световните медии, издателски практики и конкурси.
Само в един и същи ден ми се случи да установя, че "Десет малки негърчета" от Агата Кристи вече излизат на френски език със заглавието "Те бяха десет", като думата "негърче" била отпаднала и заклеймена с черен печат общо 78 пъти. Не ми е ясно как е редактирано стихотворението, но не ми се искаше да питам приятели франкофони, защото още преди няколко години Великобритания коригира заглавието и то вече е "Не остана нито едно". При това със съгласието на наследниците на Агата Кристи. В Швеция бащата на нашата детска любимка Пипилота Виктуария Транспаранта, накратко Пипи, 

вече е "крал на остров", а не негърски крал
също със съгласие на наследниците на Астрид Линдгрен. Страх ме е за "Чичо Томовата колиба", за която засега не съм чула нищо фрапиращо, както и за всички мои любими индиански романи. А и да не казвам за любимия роман "Винету", когато широката общественост реши да въведе литературно-профилактичната гилотина и там.
Но онова, което истински ме потресе, бе решението на филмовия конкурс "Берлинале" да се въведе награда, в която половете нямат никакво значение. Сиреч - няма мъжка и женска водеща или поддържаща роля. Една водеща, една поддържаща. Защо така бе, хора - ако трябваше да избирате между Марлон Брандо и Мария Шнайдер в "Последно танго в Париж", как щяхте да разпределите наградите? Имам чувството, че ако разпределяхте призовете в един от последните Оскарови филми "Формата на водата"

щяхте на я дадете на чудовището, понеже е по-безполово
макар че все пак се пробва и да прави секс. А за детска анимация щеше да я спечели "Щрек". Или "Барни Ръбъл".
Защо настъпи време, в което пол, цвят на кожата са способни да ни изключат от цели общности и да ни декласират, а мимикрията, безполовостта и MeeToo ни включват в нови измислени общности, които на практика са безжизнени, виртуални и безплътни? Холивуд не може да си намери един читав водещ на "Оскарите", понеже всеки се притеснява да не го обвинят, че е прегрешил с девойки, обаче никой няма да обвини един водещ на каквото и да било телевизионно предаване или наградна церемония, че е прегрешил с младежи?
Кога светът  ни стана черен и бял, а всъщност е толкова пъстър, но никой не иска да го види? Кога сетивата ни почнаха да се диктуват от социалните мрежи?

Кога талантът ни започна да бъде най-незначителното нещо в живота
ни, а над него застана политкоректността? Дали въобще някой се усеща, че под тази форма идва нов хитлеризъм или сталинизъм, който дава повече шансове на посредствеността, която обаче е снабдена с политически сертификат?
В момента ситуацията ми напомня на стария виц от времената на сегрегацията в ЮАР, когато решили да няма черни и бели, а всички да бъдат боядисани в зелено. И когато един автобус закъсал на пътя, шофьорът казал: "Хайде сега всички тъмнозелени да слязат да бутат".
Само че сега, имам чувството, бутат светлозелените. И не само бутат, а и се извиняват на тъмнозелените, редактират класиката, която са писали родителите им, доброволно се съгласяват с неща, които на практика превръщат техния свят в една огромна диктатура. Накрая едно от тези зелени човечета ще спечели Оскарите, а другите ще бутат каруцата към Марс. И "Биг брадър" ще ги гледа.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай