Трети март е най-големият празник на България – Освобождението на страната ни от османско владичество. Датата слага начало на Третата българска държава през 1878 г. след подписване на мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г.
Санстефанският мирен договор е подписан на 19 февруари /3 март по нов стил/ 1878 г. в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой), близо до Истанбул, между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. Договорът е подписан от руска страна от граф Николай Павливич Игнатиев, руски генерал, политик и дипломат, и един от създателите на Санстефански мир.
Мирният договор е подписан в къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано, което днес е квартал в Истанбул, разположен е на Мраморно море, на около 10 километра западно от историческия център на града.
От този ден се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава. Тя има редица права - да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор;, да развива международни търговски отношения; да сключва финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция, както и да има собствена войска и полиция.
Една от основните причини за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстон, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи.
Българският народ оказва по много начини огромна помощ за крайната победа. Българското опълчение, създадено от руското командване, участва в най-важното и съдбоносно сражение – героичната защита на прохода Шипка в Стара Планина през август 1877. Атаката на Сюлейман паша срещу този проход е била с ключово значение в започналата османска контраофанзива с цел отхвърляне на руската армия отвъд река Дунав и спечелване на войната. Но в тази битка руси и българи печелят историческа победа.
Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров). След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска.
Санстефенският мирен договор е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Но договорът е ревизиран от Великите сили на Берлинския конгрес, открит на 13 юни 1878, в който участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция решава да раздели България. Тогава Санстефанска България е разделена на пет части: Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
