"Ако това е кафе, донесете ми един чай. Но ако е чай, тогава, моля, донесете ми едно кафе". Този парадокс на американския президент Ейбрахам Линкълн донякъде обяснява суматохата, настъпила по върховете на държавата след кафепитието на Бойко Борисов и Лютви Местан.
В последните години често Кърджали се използва като ключов символ - през 2006 г. в столицата на Източните Родопи Волен и Капка минаха под венчило. Миналата пролет пък от Перперикон БСП започна предизборната си кампания с изискан дионисиев ритуал.
Сега Сергей Станишев разбуни духовете, като сравни неуместно Кърджали с Крим и само няколко дни по-късно стана свидетел на публичния лаф моабет между основния му противник ГЕРБ и коалиционния му партньор ДПС.
Срещата на Борисов и Местан
несъмнено е важен сигнал
както с потвърденото единомислие за "възродителния процес", така и като заявен стремеж за прекратяване на зачестилите етно-религиозни противопоставяния.
Кафето на двамата лидери бе подсладено с бяло сладко вчера в парламента, когато ГЕРБ и ДПС си стиснаха ръцете и изгладиха проблема с ЦИК, който заплашваше да блокира изборната машина. Достлукът стана пред невярващите погледи на депутатите от БСП, които все още не могат да се ориентират дали нишаните на Местан не крият намек за предстоящ развод.
Погледнато от камбанарията на ГЕРБ, кафепитието е поредна стъпка по пътя за излизане от изолацията. Борисов успя за 10 месеца в опозиция да построи наново изгорелите мостове с новата десница в лицето на Реформаторския блок и други центристки партии. Сега те показват, че преминават от конфронтация към диалог и с ДПС. Изненадващата прегръдка на Бойко с Местан обаче
бе посрещната с ръмжене от герберите
които настояват за твърд курс спрямо движението, но Борисов засега успява да отиграе тактическата маневра.
За ДПС символичното домакинство на техния лидер в бастиона на партията също е напомняне, че не са венчани до гроб за социалистите и е възможно сътрудничество с ГЕРБ на местните избори догодина, ако не и по-рано на национално ниво. Показателно е, че Йордан Цонев се обърна директно към колегите си от БСП с думите: "Да спрат с мантрата "ДПС преяжда с власт", защото това е категорично невярно". Над ултимативния тон на втория човек в движението следва сериозно да се замислят на "Позитано" 20.
Историята учи, че след даването на ограничен брой нишани ДПС
изведнъж може да дръпне шалтера
на и без това разклатеното управление. Още повече, че напрежението в червената партия през последните месеци нараства лавинообразно по няколко линии. Първата е разколът, който тръгна след старта на проектите на Георги Първанов и Татяна Дончева.
Втората се дължи на трусовете между евроатлантическата позиция на ръководството по Украйна и масовите русофилски настроения на редовите членове на БСП. Третата е бушуващото раздразнение от това, че по-малкият партньор ДПС не само налага свои кадри във властта, но и често диктува политиката на кабинета.
Четвъртата е горещата кампания за евроизборите, при която всички опозиционни сили се нахвърлят координирано срещу двете управляващи партии. В положение на кръгова отбрана чувствителното влошаване на отношенията между БСП и ДПС може да се окаже фатално за стабилността на управлението. Остава само капката, която да прелее чашата на коалиционното търпение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
