- Някои партии заложиха на имена, които са познати, но дали ще свършат работа?
- Преференциите няма да изпълнят мисията си, казва политологът доц. Татяна Буруджиева в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Доц. Татяна Буруджиева, как бихте коментирали промените в листите спрямо онова, което видяхме в предишния парламент? Какви знакови моменти видяхте в тях?
- Единият знаков момент, който просто е очевиден, е, че се променя вниманието към професиите. До този момент в парламента винаги преимуществено са търсени юристи, икономисти, учители. Не казвам, че сега те липсват от листите, но този път очевидно имаме много повече лекари. Но това е разбираемо, тъй като в момента темата на обществото е справянето с ковид-кризата.Вторият момент е, че се потърсиха знакови имена, хора, които имат влияние и са разпознаваеми в обществото. Вярно е, че имаме само 30 дни до изборите, но все пак отдавна се знаеше, че ще има избори. И вместо партиите да подготвят такива хора, които действително ще могат да свършат по-ефективна работа в парламента, отново се мина на късия вариант - да се търсят лица, които ще донесат резултат. Това не е характерно за всички партии, но прави впечатление, че малките партии, които се стремят да прескочат бариерата, както и партии, които се стремят да постигнат висок резултат, заложиха на имена, които невинаги са имали нещо общо с политиката. Мисля, че в това отношение примерът са листите на БСП, които могат да повлияят на футболните агитки, но остава неясно доколко тези хора ще се справят с работата в парламента. Аз имах надежда, че експертизата ще надделее в тези листи, но виждам, че отново не можем да очакваме подобно нещо.
- А как ще коментирате темата с преференциите?
- В това състезание участват 31 партии и коалиции, което е доста висок брой. Но много от листите са просто напълнени.
- С който дойде?
- Да, аз в този смисъл повече уважавам решението на някои партии просто да представят макар и неизпълнени докрай листи. Защото смисълът е всеки от хората в тези листи да донесе някакъв резултат. За малките партии това е важно, защото те се борят тепърва за резултат и нямат твърди избиратели, на които да разчитат. Те залагат на хората от листите да привлекат доверието на личностна основа, да припознаят техните лица. Но от друга страна, когато си пълниш листата с хора, които не е ясно какъв електорален резултат носят, това вече напуска предизборната логика и
говори по-скоро за липсата на кадри
Което е разбираемо за партии, които са създадени наскоро.Това, което мисля, че ще видим и на тези избори, е недовършената работа по няколко изборни кодекса в няколко поредни години и тя е свързана с преференциите. Те са един мажоритарен инструмент вътре в пропорционалните листи. Истинският преференциален вот се получава тогава, когато партиите се лишават от възможността въобще да подреждат листите. В Гърция, където има подобен вот, листата няма подредба - тоест няма първи, втори, трети, пети номер, което съществува в България и се формира на базата на вътрешнопартийни договорки, а много често и разправии, както видяхме на тези избори. В Гърция партията просто определя хората, които ще бъдат в листите и ги публикува по азбучен ред, без да им слага номера. Тяхното включване е оценката на партията за тяхната работа и избирателите едва тогава подреждат преференциално листата на собствената си партия. Това стимулира политиците да работят директно с гражданите и да поддържат постоянна връзка с тях. А преференцията, която сме въвели ние, стимулира само вътрешнопартийните властови разпределения. Това
по време на кампания се явява като "дърпане" на хора
от листата - понякога на един такъв човек му се падат по пет-шест души, които питат: "Ама нали ти мен ще ме подкрепиш?" Разбирате, че такова разкъсване не може да се получи и не носи добър резултат в една партия. Много често това дори отказва хората да подкрепят когото и да било, за да не изпаднат в ситуация да си развалят взаимоотношенията в собствената си организация. Така че аз мисля, че преференцията в този си вид няма да изпълни необходимата мисия, заради която е въведена - да стимулира избирането на личности, които са не просто познати, но и уважавани и на които гражданите имат доверие.
- От днешна гледна точка колко политически сили биха влезли в парламента?
- Едната хипотеза е да са 5, а другата е да са твърде много - 7-8. Не мога да кажа коя от двете ще се получи. Всичко ще зависи и от избирателната активност, и от кампаниите. Виждате, че в последните два месеца много сериозно започват да се разместват прогнозите в социологическите централи. Ако изследванията на терен през декември и януари показваха 60 на сто готовност за избирателна активност, декларирана от хората, последните изследвания говорят за 50, максимум 52 процента. А това веднага размества резултатите. Тенденцията е активността по-скоро да намалява, за което ковид-кризата не е единственият фактор. За да не говоря дълго, бих искала да предложа на Вашите читатели да погледнат данните за вота от 2013 година, когато също имахме избори след дълги протести. Тогава избирателната активност не успя да стигне до 42 процента. И идеята, че ще влезе много шарен парламент, също се оказа невярна. Така че нека да видим каква ще бъде активността. Аз винаги призовавам хората да гласуват, защото изборите са времето на гражданите и времето на нашата отговорност.
- А какъв кабинет би могъл да се състави и доколко ще бъде устойчив?
- Всякакъв кабинет може да се състави и тук е трудно да се гадае. Но доколко ще бъде устойчив - един кабинет, който няма ясни политики какво ще прави, не може да бъде устойчив. А кампаниите продължават да се развиват в посока хората да не разбират какво предлагат партиите. Ние имаме изследване със студенти и колеги, в което проследяваме медийно как се развиват нещата. И от всичко, което наблюдаваме, виждаме какво няма да бъде. А с изключителна трудност успяваме да намерим какво ще бъде.
- А какво няма да бъде?
- Всички партии, които се стремят към властта, казват, че няма да бъде властта на ГЕРБ. В същото време вече има публикации, от които излиза, че ГЕРБ ще победи, но основната опозиционна сила БСП ще бъде контролираща. Ако се върнем на аргументите в тези публикации, ще видим, че ГЕРБ управлява добре, защото БСП се е превърнала в изключително добра контролираща сила. Давам Ви го като пример за абсолютното объркване, което цари в главите на хората от подобен тип послания. Екипите на партиите смятат, че дават имиджови публикации, че предлагат на хората едни много ясни мотивации. Има риск настоящата ситуация да даде повече мотивация на хората да отидат да гласуват или да се откажат, отколкото партийните кампании. А това не е полезно по време на избори. Те са време, в което
можем да направим преценка кой да ни представлява
А ако ние не можем да преценим кой да ни представлява, проблем има и в тези, които ще ни представляват, защото не са дали на гражданите достатъчно добра възможност да направят своя избор.
- Как коментират студентите Ви настоящата ситуация?
- Моите студенти са изкушени млади хора да се занимават с политика. В момента с тях сме в рамките на един курс за управление на публичен образ. И трябва да Ви кажа, че те са си избрали да градят и конструират образи на реални политици, които в момента се състезават. При това не винаги са политици, които те биха избрали, просто са изкушени от трудностите на една такава кампания и чисто професионалното предизвикателство. Аз не обичам нито политиците да говорят от името на народа, нито преподавателите от името на студентите, но откриваме повече грешки, а трудно се откриват позитивни и добри ходове. По-голямото взиране в политиката, дори и когато се прави от експертна позиция, не носи много щастие. Никога мъдростта не води до радост.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
