Нашите и чуждите инвеститори трябва да са с равен шанс, казва Цветан Симеонов
Чува ли властта гласа на бизнеса, кои са плюсовете и минусите в управлението на кабинета "Борисов 2" досега и какво е най-важно да се направи в близко бъдеще, попитахме председателя на Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ Цветан Симеонов
Интервю с председателя на БТПП Цветан Симеонов:
- Г-н Симеонов, каква е оценката на бизнеса за работата на правителството?
- Имайки предвид тежката ситуация, в която това правителство пое управлението, оценката е по-скоро положителна. ГЕРБ са се поучили от грешките по време на предишния си мандат и поеха значително по-умерена политика с по-задълбочено обсъждане на предлаганите реформи. Политическа среда в България поузря и виждаме, че е възможна и широка коалиция.
Що се отнася до неодобрението на бизнеса, то идва от онези пречки, които предприемачите неизменно открояват - тежката администрация, твърде "подвижното" законодателство и затрудненият достъп до финансиране.
Иска ми се да видим осезаемо придвижване във въвеждането на електронното правителство. Но забелязваме, че даже с добри намерения, като например предоставянето на възможност за подаване на годишни декларации по електронен път, администрацията отново показа "изобретателност". Принуждава тези, които искат да подават декларации по електронен път, да се явяват лично в в съответните териториални служби, за да получават своя уникален номер, което е абсолютна безсмислица.
Отчитаме, че управляващите успяха да формират бюджет с под допустимите 3% дефицит, но това го разглеждаме само като опит за коригиране на огромния неуспех и лош сигнал, подаден в края на миналата година с надхвърлянето на 3%-ния дефицит. Бихме желали постепенното намаляване на дефицита и постигане на балансиран бюджет, което е важно за следващите поколения, а и за начина, по който България ще бъде разглеждана като икономическа среда.
- Правителството чува ли гласа на бизнеса?
- Не беше добро действие реверанса към синдикатите с повишаването едностранно на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове даже в сектори, в които има спад. Обезпокои ни "заобикалянето" на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), който би следвало да се използва като коректив за намеренията за промени в социалната сфера. За наше удовлетворение тристранният диалог беше възстановен незабавно след острата реакция на работодателските организации.
Отново констатираме само намерения за корекции в здравната система. Там положението е изключително тежко заради липсата на контрол върху това дали исканията за изплащане на средства по извършени дейности са действително извършени, или не. Обнадеждени сме от разговорите със здравния министър и сме отворили вратата за това заданията за обществените поръчки да бъдат изготвяни в съответствие със световните стандарти GS1. На базата на тези стандарти е проведена успешна здравна реформа в редица страни.
Тревожно е и отлагането на реформата във формирането на местните такси - главно в тези за смет, което си е сериозно отстъпление. И се надяваме правителството, вероятно след местните избори, да събере кураж и с местните власти да проведат тази изключително трудна, но важна реформа, като приведе сектора в съответствие с изискванията на пазарната икономика - да плаща замърсителят - нищо повече не искаме.
- Кои стъпки, предприети от кабинета, дават надежда за оживление в икономиката?
- Правят се усилия нормативните промени да се подлагат на по-широко обсъждане. Такъв пример е обсъждането на намерението да се изтегли заем. Надяваме се взетото решение да не попречи на България да запази позицията си на изряден платец на своите кредитори, а защо не и да получи по-добър статут и да има достъп до по-евтини източници за финансиране. Трябва да отчитаме като положителна преориентацията за влизане на България в Еврозоната. Това, в известна степен, ще даде решение и на третия проблем за фирмите - достъпа до финансиране.
Безспорен плюс за кабинета е повишената събираемост на приходите за бюджета. Парите ще дойдат от тези, които досега са заобикаляли това свое задължение, а не чрез налагане на допълнителен товар върху изрядните платци.
- Каква е позицията на работодателите за пенсионната реформа?
- Въпросът е много сложен. Заедно с демонстрираното намерение за извършване на необходимите стъпки в тази насока, има и сили, които работят в обратна посока. Такъв е случаят с промяната в Закона за държавните служители, с която администрацията предлага разширяване на правата на държавните служители с правото на стачка, а пък отново пропуска да търси изравняване на статута на държавните служители с този в частния сектор, като им наложи и те да си плащат осигуровките. Ние сме за това да се насърчи самоучастието в осигуряване на пенсия чрез втория и третия стълб. Осигуреното лице знае във всяка секунда с колко пари разполага, за разлика от онези, които разчитат само на първия стълб и евентуалното набиране на средства без никакви гаранции дали за растящия брой пенсионери ще има достатъчен брой нови работещи.
- Смятате ли, че функциите на тристранката са изчерпани?
- Предпочитам да наричам този орган тристранен съвет. Той има място в цивилизованите общества, защото дава гарантиран форум за представяне на позициите, гарантирано изслушване от другия социален партньор, а за държавата - възможност на едно място да чуе различни позиции и право да постъпи така, както нейната преценка й сочи, но след като е била информирана за опасностите, вижданията и притесненията на социалните партньори. Ролята на този орган трябва да се разширява.
- Данните за безработицата сочат, че тя намалява. Това устойчива тенденция ли е?
- Ние сме окуражени, че безработицата намалява и продължаваме да правим всичко възможно в тази посока с намиране на нови пазари за българските фирми, с представяне на техните стоки зад граница, с поканване на много чуждестранни делегации в България, за да се запознаят с икономическата среда, да срещнат свои партньори в България и евентуално да инвестират тук. Защото аз не съм срещнал преобладаващо мнение на чуждестранни инвеститори в България, които да са напълно разочаровани. Мнозинството твърдо заявяват, че ако сега трябва да решават дали да инвестират в България или не, ще го направят отново. Голяма част от тях възнамеряват и даже вече реализират проекти за разширяване на инвестициите. Това обаче не ни освобождава от задължението да работим в трите посоки - преодоляване на административните трудности, стабилизиране и предвидимост на законодателството и достъп до финансиране. Защото нашите банки, макар че намалиха лихвите по кредитите, все още са далеч от възможностите, които предлагат западните им колеги заради достъпа до по-евтин ресурс, бидейки в Еврозоната. Ще ни се при промените, които се правят, да не се изпуска фокуса от проблема с младежката безработица, да бъдат насочени програмите не към временно осигуряване на заетост, а към възпитаване на трайни трудови навици и капацитет за полагането на този труд.
- Банките отчитат, че фирмите избягват да теглят кредити. Каква е причината?
- По отношение на банките статистиката показва обратното - че обемите на средствата, които се теглят като кредити, се увеличава, а е намален само броят на кредитите. Понижаване цената на ресурса, който предлагат банковите институции, ще бъде полезно. Добре ще бъде и да се усъвършенства още работата на Българската банка за развитие, която е подходящ източник за микро, малките и средни предприятия.
- От какво има нужда бизнес климатът в България, за да привличаме повече чуждестранни инвестиции?
- БТПП иска икономическата среда да се подобри, защото ако чуждестранните инвеститори имат по-голям избор, защото целият свят е открит за тях, българските с малко по-ограничения си опит са по-заинтересовани от инвестиции в България. Затова, когато мислим за подобряване на бизнес климата в България, трябва да мислим и в двете посоки - той да бъде атрактивен за всички инвеститори - и български, и чуждестранни.
С корупцията трябва да се води по-решителна борба. Засега контролните органи са се концентрирали върху структурни промени, но има сигнали и за по-сериозно отношение и действия към конкретни нарушители на българските закони.
Стабилизацията на финансовия сектор е важна насока и внимателната оценка на въздействието на предлаганите промени за нормативната уредба. Чрез тези действия, допринасяйки за икономическата среда в България, другите предимства на страната, като най-ниски данъци в ЕС, все още сравнително ниска задлъжнялост на бюджета и сравнително ниска преразпределителна роля на държавата, ще заработят още повече в услуга на икономическия растеж.
- Оптимист ли сте за парите от Еврофондовете?
- Сега сме малко по-оптимистично настроени, защото вече трета програма е отворена, но не бива да се изпуска от око ефективното разходване на средствата и опростяването на процедурите.
- Съгласен ли сте с данните на КНСБ и АИК, че в България делът на сивата икономика е най-голям в страните от ЕС?
- Не бих се ангажирал с цифри. Важно е работата на контролните органи да се активизира, защото това е верният път за изсветляване на икономиката. Важно е и контролните органи да пренасочат усилията си към сивия сектор, а не да си прекарват времето в прозрачните и изрядни фирми и да им губят ценно време.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
