Преговорите около бъдещото правителство преминаха в пиеса на абсурда
След две седмици мъчителни лафмоабети за съставяне на евентуален Министерски съвет на републиката Бойко Борисов прибегна към оригинален за парламентарната демокрация ход. Лидерът на ГЕРБ реши да попита всички и най-вече потенциалната опозиция дали ще подкрепят идеята да бъде излъчен изобщо някакъв кабинет. На картоиграческата маса бе сложен вариант "Орешарски 2". Поради нежеланието на партийните лидери да влязат в предвождано от ГЕРБ правителство и с присъствието си да му гарантират поне половин мандат, Борисов предложи да бъде излъчено марионетно правителство, което да действа след ежедневни консултации с ръководствата на партиите, участващи в коалицията.
На пръв поглед и двете оферти са абсурдни
Досега не се е случвало управляващите да молят предварително опозицията да им удари рамо и едва ли не да ги носи на ръце в началото на мандата. Да не говорим, че екипът на Пламен Орешарски не се отличи като пример за успешна и направена с трезв разсъдък формула.
Разпределението на местата в парламента и началните сондажи обаче наведоха ГЕРБ на мисълта, че всички възможни формати са обречени по няколко причини: неизбежното вземане на непопулярни решения в разгара на тежка социална, икономическа и финансова криза, липсата на вероятност за съставяне на еднородна коалиция, силната конфронтация между депутатските фракции и обществените групи. Още първите решения - избирането на ново ръководство на БНБ (което може да стане само с мнозинство от две трети от народните представители) и обезвреждането на цъкащата бомба КТБ се нуждаят от съгласие и подкрепа, далеч надхвърлящи гласовете на потенциалните управляващи партии. Когато са засегнати интереси за милиарди, натискът от всички посоки
бързо ще създаде условия за ново улично цунами
Малка стъпка накриво, и отново страната ще бъде върната в лоното на протестите и полицейските кордони.
Всички партийни шефове вече прехвърлят вниманието си върху изборите за кметове и общински съветници следващата есен, които се очертават като решителна битка за по-нататъшното съществуване на основните играчи. Последното, което желае Бойко Борисов, е ГЕРБ да бъде натоварена с тежките недъзи на централната власт в разгара на сражението за контрол върху местната. Очевидно не му допада и ролята на премиер-нестинарка, който трябва да поскача върху запалените главни на недоволството под дружните подигравки на останалите. Няма да склони дори и ако опозицията го покани, като му омеси и поднесе баница.
Затова и неговото скромно предложение е временен кабинет с мандат до 1 юли 2015 г. и сливане на местния с извънреден парламентарен вот.
"Избори до дупка" е упражнение, което нацията може да повтаря до побъркване, но по някое време политиците трябва да вденат, че е приключила епохата на едно и двупартийните коалиции. С изключение на ГЕРБ, останалите партии вече представляват под половин милион гласоподаватели, което говори за продължаване на роенето и вероятно запазване на присъствието на 6 и повече формации в следващите парламенти. Тази тенденция автоматично трябва да ги доведе до разбирането, че единственият начин за съставяне на правителство е влизането в режим на взаимни отстъпки, дългосрочно партньорство, известна търпимост и спиране на самоцелното насъскване на електоратите.
След още няколко напразни завъртания на рулетката и на най-големите демократи ще им писне, а ще стане и ясно, че настоящият парламентарен модел e изчерпан и провален. И спешно се налага да се замени с някакъв нов експеримент. Ако лидерите на основните партии не намерят сили и воля да излъчат работоспособно управление, контролирано от разумно държаща се опозиция, остава открит единствено пътят към Велико народно събрание и сътворяване на нова конституция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
