Тази година фермерите спечелиха най-много от царевица и рапица
Субсидиите трябва да отиват при малките ферми, защото големите унищожават работни места, казва Чавдар Трифонов
Чавдар Трифонов се занимава с агробизнес повече от 15 години. Управляващ партньор е в групата "Севан - Хранекспорт", най-големия износител на зърно у нас.
- Г-н Трифонов, как ще се отрази руското ембарго и отпадането на европейските мита за внос на украинско жито върху родните производители?
- Конфликтът между Украйна и Русия и съответно санкциите срещу Русия имат най-пряко отражение върху производителите на зеленчуци и плодове и в частност на преработвателната промишленост. От една страна, те загубиха основен пазар, а от друга - са подложени на сериозен натиск от вътрешнообщностни доставки към България. Голяма част от производството на Полша и Холандия, което се е изнасяло за Русия, сега буквално се подарява и залива пазарите на много ниски цени. За съжаление този конфликт и санкциите ще имат своето отражение и върху зърнопроизводството, макар и не толкова пряко. Ако продължава напрежението между Русия и ЕС, Москва, която няма да може да продава зърно в Европа, ще бъде много агресивна в продажбите в трети страни, които са пазар и за българското зърно. Това са основно Северна Африка и Близкия изток. От друга страна, в момента Украйна е в превилeгировано положение за внос на зърно в ЕС без мита. Това ще постави европейските производители, в това число и българските, под натиск и ще влоши финансовите им резултати. Украинското жито е много и значително по-евтино. И може да се очаква, че в началото на следващия сезон Eвропейският съюз буквално ще бъде залят от евтино фуражно зърно от Украйна. Сигурно е, че ще се натиснат надолу и цените за българския фермер. Засега никой не обръща внимание на този проблем. Но при вече очертаващата се не добра реколта и проблемите с времето, които неминуемо ще се отразят върху добивите, съчетано с едни по-ниски цени, може да постави целия сектор в много тежко състояние. Знаете, че огромната част от земеделския сектор в страната е именно зърнопроизводството.
- Как може да се подкрепи българският бизнес в тази ситуация?
- Ще видим как се развива ситуацията. Няма готови решения, но със сигурност диалогът трябва да започне и той да е по-интензивен, тъй като реално това съвсем скоро може да се окаже проблем. През последните няколко години зърнопроизводството се радваше на добра рентабилност заради ситуация, в която добри добиви в страната се комбинираха с високи цени заради проблеми в някои от основните зърнопроизводителни региони в света. Обратното да не се получи тази година - в България да има проблем с ниски добиви, при добра световна реколта и ниски цени. Основният акцент трябва да е бързото стартиране на новата Програма за развитие на селските региони и усвояването на средствата по нея. Другата задача е диалогът да се засили и двете страни да се чуват по-добре и да опитват заедно да навигират в тези трудни времена, ако те наистина ни сполетят, макар да се надявам да съм прекалено черноглед.
- Как върви в момента сеитбата?
- Сеитбата се забави. Засети към момента са около 10 млн. дка пшеница, което е с около милион декара по-малко от очакваното. Дъждовете през последните няколко седмици наводниха много полета и подложиха есенниците на голям стрес и може би от тези 10 млн. дка няма да бъдат реколтирани всички. Няма да се учудя, ако от половин до един милион декара от тях не се произведе зърно. Естествено, това ще бъде компенсирано със сеитбата на пролетници. Но производството на пшеница, предполагам, няма да надвиши 4 млн. тона догодина.
- Каква е причината засетите площи да са с над 10% по-малко от предната есен? Може би ниските цени на пшеницата тази година?
- Предполагам, че основната причина е в дъждовете. Голяма част от производителите не успяха да засеят навреме. Забави се и прибирането на царевицата, а част от площите, заети с нея, са били планирани за пшеница.
- На плюс или на минус са тази есен зърнопроизводителите и кои са печелившите култури?
- Царевицата и рапицата са културите, които тази година носят най-големите приходи. В началото на сезона слънчогледът се търгуваше около 500 лв. на тон, което е сравнително ниска цена. Но производителите, които успяха да задържат продукцията си и я продаваха предния месец и сега на цени над 600 лв., получиха един приличен приход от декар. Така и производството на слънчоглед започва да е рентабилно. За съжаление колегите, които продадоха пшеницата си рано, са някъде около нулата или даже на загуба. Цените на пшеницата в началото на реколтата бяха около 300 лв. за хлебно зърно, а фуражното беше още по-евтино. Така че тези, които най-много пострадаха от дъждовете през лятото, най-вероятно са и с най-лоши резултати от пшеницата.
- Нерядко се говори за картел на големите търговци, който цели изкупуване на много по-ниски цени на житото. Смятате ли, че имат основание тези съмнения?
- Абсолютно отричам, това е една от легендите, съпътстващи зърнения бизнес. Ние сме горди, че сме най-големият износител в страната и сме българска компания. Мога да уверя всички производители, че подобен картел няма и не е възможен. Пазарът е достатъчно освободен и информиран. Това не са годините отпреди десетилетие. Тогава големите мултинационални компании знаеха със седмици предварително, че някъде по света има проблем и можеха да се възползват от това. В днешния ден в рамките на минути всеки може да получи достатъчно информация, за да вземе адекватно решение. Разбира се, тази висока информираност малко пречи, защото е трудно да се вземе решение. Затова доста често производителите се бавят, разколебават и т.н.
Нормално цените на зърното в България са с 10 до 15 евро за тон по-ниски от зърно със същото качество в Испания. Цените на българското зърно са малко по-високи от тези на украинското, но оттук нататък ще са изключително изравнени заради отпадането на митата за внос в Евросъюза.
- Кои европейски страни може да загубим като пазар за зърното си заради украинското жито?
- Италия, Испания и всички големи пазари на фуражно зърно. В това Украйна е много силна, а е и много агресивен продавач.
- Напоследък голяма част от българското зърно се изнася през Румъния. Така ли ще е и тази година?
- Не, това беше факт преди няколко години и беше не толкова въпрос на по-добра логистика или някакви възможности на пристанище Констанца, а беше свързано с измами при вътреобщностните доставки - ДДС измами. Това беше измама в огромен мащаб. Реално българското зърно се оформяше като румънско и съответно тук се купуваше с нулева ставка ДДС, а там се приспадаше данъчен кредит. Затова огромни количества българско зърно отиваха към Констанца. Обратното начисляване на ДДС, което беше въведено в Румъния преди две или три години, рязко намали количеството на зърното, което пътува в тази посока. Останаха, съвсем нормално, районите около Дунав и Северна Добруджа, която е близко до Констанца. От тези райони излиза по-евтино да се вози към Румъния, отколкото от България.
- Имате ли данни какъв е износът на българско зърно тази година?
- Общият износ е около 7 млн. тона, което е сравнимо с предходната година, като около 5 млн. тона от него минава през пристанище Варна.
- По време на дискусията "Да! На българското", организирана от в. "Стандарт", вие поставихте проблема за диспропорцията между зърнопроизводството и останалите сектори. Какво според вас е решението?
- Съществува огромен дисбаланс, пропаст между зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство - от една страна, и зърнопроизводството - от друга. Няма лесно и бързо решение. Ресурсите са ограничени, а нуждите огромни. Нашата група се занимава със зърнопроизводство и би било нормално да искаме по-голяма подкрепа за сектора. Но осъзнаваме, че финансовата помощ и подпомагането трябва да отива основно за малките фермери и секторите, които в момента са изостанали. Тъй като мащабното интензивно зърнопроизводство всъщност унищожава работни места и не е нормално цялата помощ на държавата да бъде насочена в него. Обратно - семейните ферми, производството на зеленчуци, плодове, животновъдството, са секторите, които създават работни места. И вярвам, че подпомагането трябва да бъде насочено основно там, тъй като селските райони се обезлюдяват все повече. За една ферма с около 15 - 20 000 декара зърно работят около 25 до 30 души, даже по-малко. С толкова работи и фермер със 150 000 декара. Реално това окрупняване води до загуба на работни места.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
