Лошата комуникация между институциите изигра лоша шега
Десислава Апостолова е журналист. Завършила е "Българска филология" в СУ "Климент Охридски". В продължение на 15 години е работила в няколко вестника и електронни издания в София. От четири години живее в Белгия, като предава за различни български медии. "Стандарт" я потърси за анализ на ситуацията в Брюксел седмица след терористичните нападения.
- Госпожо Апостолова, какво ще се промени занапред в Белгия след терористичното нападение от миналата седмица?
- Промяна ще има най-вече в комуникацията между различните нива и институции във федералната държава. Белгия е сложна държава с различни нива на управление и всъщност това, което изигра лоша шега на белгийците, не беше толкова слабата работа на институциите, колкото лошата комуникация между тях. Те действаха като изгубени в превода и за да не съм голословна ще ви дам пример. Експлозията на летище "Завентем" стана минути преди 8 часа на 22 март. Тогава федералният вътрешен министър веднага разпореди незабавна евакуация на целия градски транспорт. Единствено автобусите обаче изпълниха заповедта. Минути след 9 часа стана експлозията на метростанция "Малбек", което означава, че в продължение на час и десет минути в метрото не е направено нищо, за да се евакуират хората и да се предотврати това, което се случи. Като се има предвид, че става дума за час пик. След атентата беше съставена комисия, която трябваше да изясни
защо е била пренебрегната заповедта
на вътрешния министър. Обяснението на компанията, която обслужва брюкселското метро, беше, че не е получила това разпореждане. Нелепо е, когато става дума за терористично нападение, да се дават подобни несериозни обяснения.
- Защо се е получило така всъщност?
- Винаги е имало напрежение между валонските, фламандските и институциите в Брюксел. Компанията "STIB", която обслужва метрото, е брюкселска. И когато дойде разпореждане от федерално ниво или пък от регионите Валония и Фландрия, винаги е имало някаква съпротива. Винаги подобни разпореждания се поставят под съмнение, не се вземат насериозно и най-малкото се забавя изпълнението. Това е само един пример, който за съжаление отне много човешки животи.
- Трябваше ли да се стигне дотам, за да се направи заключението, че сложното функциониране може да има много тежки последици?
- Трудно е да се обясни на хората от тази държава, че продължилите много години усилия да създадат Белгия такава, каквато е днес, са били напразни. Наистина тази страна е плод на многогодишни компромиси и реформи на езиково и институционално ниво, определяне на граници. Години наред е имало
напрежение между фламандци и франкофони
Всъщност покрай намирането на някакъв компромис, целящ мирно съвместно съществуване на тази малка територия, те са пропуснали един момент. През това време в тяхната държава са дошли да живеят други хора, които в момента вече са много на брой, а проблемите с тях действително са много сериозни.
- Останал съм с впечатление, че белгийците са доста спокойни хора. Не е ли манталитетът им в основата на подценяването на терористичната заплаха?
- Белгийците са много отворени хора и не случайно Брюксел е столицата на Европа. Европейците се чувстват невероятно тук. Именно тяхната отвореност наистина им изигра лоша сега в момент, когато трябва да защитят себе си. Те обаче продължават да мислят по същия начин и лошата комуникация продължава и след терористичните нападения. Седмица по-късно се спори кой носи вината и се появяват нови виновници. Създават се комисии, но какво от това.
- В крайна сметка кой носи вината? Фламандците или франкофоните?
- Това категорично никой не се е наел да каже, но при всяка една дискусия има обвинения от едната към другата страна. Показателен е случаят с един от терористите на летище "Завентем", когото Турция е искала да върне на Белгия миналата година, но белгийска реакция не е имало. Пореден пример за липса на комуникация и то защото според вътрешния министър чиновник от посолството в Анкара не си е свършил работата, като е оставил папката със случая да отлежава в някакво чекмедже. Представете си на какво ниво е работата на тези институции, когато става дума за бойци в Сирия. Да не говорим за Службата по тероризъм към федералната полиция, която страда от недостиг на кадри, при положение че тази служба съставя списъци с хора, представляващи потенциална заплаха за сигурността на страната. В цялата служба има един служител и един стажант, които следят социалните мрежи за радикални послания в интернет. Да не пропускаме момента, че точно в социалните мрежи се случва радикализацията в наше време.
- Атентатите в Брюксел не показаха ли провала на интеграцията на чужденците в Белгия?
- Това е така. Мисля обаче, че
интеграцията се провали във всички държави
в Западна Европа. Конкретно в Белгия програмата на правителството е положителна. Всички чужденци се задължават да учат езика и минават курс на обучение. Проблемът е, че всички курсове и обучения са се превърнали в абсолютна формалност. Нито преподавателите и службите, които ги провеждат, вярват в това, което вършат, нито пък хората, които ги посещават, имат намерение да се интегрират. Курсовете се посещават, защото е нужен документ за интеграция, който позволява кандидатстване за белгийско поданство, жилища и най-вече за социални помощи.
- Десет дни по-късно осъзнаха ли белгийците всъщност какво се е случило?
- Определено са наясно. Още повече сега жертвите имат лица. Когато е ясна самоличността на загиналите, а не става дума за безименно число, хората бързо изтрезняват. Като че ли има някаква промяна в мисленето и страхът от тероризма се настанява съвсем успешно.
- Какво изпитват днес белгийците?
- Много тъга, скръб, но и много гняв, който получава вербален израз. Преди беше политическо некоректно да говориш за проваленото поколение мароканци в Белгия и затова, че цялата общност е капсулирана и не иска да се интегрира. Днес все повече хора си позволяват да говорят за това и може би това е най-голямата промяна. Не само политиците говорят за провала на интеграционния модел, но и обикновените хора. Преди не беше така, защото изразяването на негативно мнение за места като Моленбек беше тълкувано като ислямофобия. Сега хората се осмеляват да кажат това, което мислят.
- Няма ли опасност от появата на антиислямски настроения?
- Не смятам, защото въпреки всичко
белгийците са много толерантни
и това е заложено в гените им. Не очаквам някакви изстъпления, макар че в края на миналата седмица имаше сблъсъци между хулигани на един мирен протест. Това обаче го е имало винаги в Западна Европа. Едва ли атентатите ще станат повод за зараждането на подобни настроения. Личното ми мнение е, че Белгия няма потенциал за това.
- Дали ще дойде отново време, когато белгийците ще могат спокойно да си ядат шоколада, без да се притесняват, че нещо може да им наруши спокойствието?
- Надявам се това да се случи. Да не забравяме, че за това безгрижие до голяма степен допринесе ЕС, защото европейските институции са в Брюксел. Европа искаше да наложи този образ на спокойния град. Това беше един търсен образ не само от самите белгийци, но и от всички европейци. Правилата за установяване на чужденци в Брюксел са много улеснени, защото европейските институции настояват за това. Това пък от своя страна дава и обяснение защо тук могат лесно могат да се настанят и терористи. Така че вината не трябва само да се търси у самите белгийци, а у европейците като цяло, които определят тези правила.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
