Да си представим, че живея в ромски кварткал. В незаконна къща, защото никога не съм имала пари да си построя законна. От 30 години държавата не узаконява съборетината, в която са отраснали поне две поколения, но въпреки това ми признава адресната регистрация във въпросната къща, защото ми плаща, за да гласувам там. Кметът е избран с моите гласове. Местният депутат също. Разни политици ни наобикалят по избори, за да ни кажат за кого да гласуваме. Огвреме-навреме идват и учителите да ни кажат да запишем децата си в училище, защото иначе щели да ни спрат детските надбавки. Но ние така или иначе не го правим, защото никой не може да ни спре надбавките. Ако ни ги спрат, няма да гласуваме. Свикнали сме да живеем в относителния комфорт на паянтовите си съборетини и да си крадем ток, и кабелна, за да гледаме „Горчива любов“, и да ходим веднъж месечно в общината да се разписваме за детските. Знаем, че това е нашата съдба, била е съдбата на родителите ни и ще бъде съдбата на децата ни, защото така са решили политиците.
И в един момент две наши момчета пребиват някого, който за тяхно и наше нещастие се оказва командос. На следващия ден у махалата се изсипват толкова политици, колкото не сме виждали и по избори. Пък и водят със себе си булдозери, които също досега не бяхме виждали, и започват да бутат къщите ни посред зима, без да ги е грижа, че никой от нашето семейство не е удрял никого, че имаме малки деца и че не знаем къде ще отидем в най-големия студ. Обясняват пред услужливите телевизионни камери, че това било справедливост. Ако не бях обикновена циганка, а поне член на неправителствена организация, първо щях да попитам какви са размерите на въпросната справедливост от страна на държавата, която не осъжда двамата побойници, а бута домовете на техните съседи. И наказва десетки хора, които просто живеят в незаконни коптори, за които самата държава си е затваряла очите в продължение на 30 години, за дързостта на две келемета, които на този етап дори все още не са влезли в наказателен процес. Но така си е нашата държава – тя наказва за назидание. Тя може да вземе със задна дата имуществото на хора, които съдът е оправдал, при това хора, които все пак имат някакво имущество и позиции във въпросното общество. Какво означава за нея да бутне гетото, което сама е отгледала или поне е затваряла очи пред неговото съществуване, за да може услужливо да избира онези кметове и депутати, за които му се плати. Гетото едва ли е искало да бъде гето и да оскотее, да краде ток и да се грее на кюмбета, а вечер да проверява дали покривът се клати, но това му е осигурила държавата с мълчаливата си благословия и мълчаливото толериране на неспазването на закона. Защо бе, господин кмете, не им бутнахте постройките, още когато ги вдигнаха? Как електроразпределителните компании им узакониха тока, който и без това няма да платят? Най-изгодното нещо у нас са циганите – ние сами си ги отглеждаме неуки, неграмотни и мизерстващи и им позволяваме да безчинстват, вместо да им внушим, че трябва да спазват закона като всеки друг. Защото такива са ни изгодни. Изгодни са ни докато ги ползваме по избори, защото ни вдигат рейтинга. Изгодни са ни и когато пращама багери срещу къщите им, защото тогава пак ни вдигат рейтинга. Пази боже от политици, които чакат циганите да им вдигнат рейтинга, защото сами не могат да го направят! Но, ако живеех в махалата във Войводиново, щях да кажа и друго – накрая пак ние ще сме прави, защото ще осъдим държавата в Европейския съд по правата на човека дълго след като случаят с пребития командос се забрави. Неговите побойници може да не ги осъдят, но виж – за държавата няма мърдане. Нашите ромски защитници това го умеят, пък и Европа плаче за такива дела. Ако не успеем да осъдим един вицепремиер за това, че ни бутна къщите /те все пак са незаконни/, ще го осъдим за това, че ни нарече „цигани“ вместо политкоректното „роми“. Европа за това осъжда най-много. И пак вие ще плащате.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
