София. 230 млн. лв. ще инвестира България в обучение и заетост на млади безработни през следващите 2 г. Близо 200 млн. от тях ще дойдат от ЕС по линия на т.нар. план Гаранция за младежта". Догодина очакваните средства са 61 млн. евро. Как ще бъдат усвоени тези пари и какви грижи ще положи държавата, за да увеличи заетостта сред млади и стари? "Стандарт" попита Росица Янкова, зам.-министър на труда и социалната политика.
Правим анализ от какви специалности има нужда пазарът
- Г-жо Янкова, какво е в момента положението с младежката безработица?
- Според Агенцията по заетостта безработицата сред младежите до 29 г. към края на ноември е 20.3%. Но това са данни за регистрираните в бюрата по труда. Докато "Евростат" обяви, че към края на септември безработицата сред хората до 25 г. е 28.3%, при средно за ЕС ниво от 23%. Като бройки това означава 73 000 безработни младежи до 29 г. и 35 500 до 25 г. През последните 4 г. броят на безработните младежи се е увеличил с 15 000 души. В момента също има лек ръст. Но традиционно през зимата безработицата расте. Има обаче и един феномен, който допринася за увеличаването й, особено сред младите - драстично намалява броят на неактивните. Това са хората, които не са включени нито в обучение, нито в заетост, нито пък търсят работа. Фактът, че те намаляват, а безработицата се увеличава, означава, че
повече хора търсят услугите на бюрата по труда
Т.е. вече искат да работят. По данни на НСИ от началото на годината до края на септември българите извън работната сила са намалели със 135 000. В същото време броят на заетите е нараснал със 150 000 души.
- Защо ЕС обяви мерки за борба с безработицата сред младежите до 25 г.? Нали за младежи се смятат и хората до 29 г.?
- Така е. Но Еврокомисията отдели като подгрупа тези до 24 г. включително, защото са най-уязвимите. Безработните до 29 г. все имат някакъв опит, работили са нещо. Докато до 25 г. излизат от системата на образованието и в период на криза не могат да започнат работа. Дори не знаят как да си намерят работа. Затова усилията се концентрират именно върху тази група, защото ако бъде изпусната, се маргинализира и лесно може да се превърне в загубено поколение. Ако до 1 г. млад човек, излязъл от училище, не започне работа, много лесно се превръща в дълготрайно безработен. Заради това държавите в ЕС поемат "гаранцията", че в рамките на 4 месеца на тези младежи ще им бъде предоставен пакет от услуги.
- Каква цел си поставя България, инвестирайки тези 230 млн. лв. в следващите 2 г.? Колко трябва да падне младежката безработица?
- По-скоро целта ни е да увеличим заетостта сред младите. Само през 2014 г. в "Гаранция за младежта" сме предвидили
да бъдат включени 28 000 безработни младежи до 25 г.
На всеки един ще бъде изготвен индивидуален план. Някои ще бъдат насочени директно към работодатели, обявили свободни места. На други след оценка на конкретните нужди ще им бъде осигурено стажуване по специалността - на около 11 000. А на 14 000 души - различни обучения и последваща заетост. Отделно от националния план за насърчаване на заетостта са предвидени около 22 млн. лв., които ще осигурят работа и обучение на 4000-5000 безработни младежи до 29 г. С тези мерки би трябвало да свалим нивото на безработицата сред младите с около 2-3 пункта през 2014 г. Същите цели ще заложим и за 2015 г.
- Какво ще представлява това комплексно обслужване на безработните? Какво ще се случи догодина, когато младеж отиде в бюрото по труда?
- Първата стъпка, която предприемаме, е издирване на младежите, изпаднали от системата на образованието, които не работят, но и не са регистрирани като безработни, т.е. са в групата на неактивните. Вече има работещ механизъм да получаваме данни за напусналите училище деца от Министерството на образованието (МОН). В процеса на издирването им и първоначалното информиране и консултиране ще разчитаме много на помощта на младежките консултационни центрове към Министерството на младежта и спорта (ММС). Има ги в 31 града. Те ще разясняват ползата от регистрацията в бюрата по труда и ще мотивират младежите да го направят. След като бъде регистрирано, за всяко едно лице ще бъде изготвен индивидуален план за действие, в който ще се прави оценка за неговите знания, умения, нужди. Дори ако е необходимо, ще има психологическо подпомагане и мотивационно обучение. С всеки безработен младеж ще работи конкретен медиатор. Ако лицето има подходящо образование, знания и умения, които се търсят, ще му се предложи работно място на първичния трудов пазар. Тогава директно медиаторът ще го представя на работодатели. Ако лицето е неграмотно, първо ще му се предложи ограмотителен курс. На други - придобиване на професия, която обаче ще бъде съобразена с търсенето на пазара на труда. След това стажуване и търсене на устойчива заетост. Т.е. ангажиментът на трудовия посредник е да се грижи за безработния младеж, докато не му се намери работа.
- Ще има ли достатъчно трудови посредници, които да обгрижват индивидуално тези 35 500 безработни до 25-годишна възраст?
- Въпросът е много правилен. Разчитаме на публично-частното партньорство, в което да се включат различни центрове за професионално обучение, неправителствени организации и търговски субекти. Не се очаква служителите в Агенцията по заетостта да правят абсолютно всичко. Това е препоръка и на ЕК: този план да се изпълнява съвместно със синдикати, работодатели, гражданското общество. Това е по-различното от досегашния подход, в който се очакваше държавата да извършва всичко сама.
- Младежите може ли да очакват реални мерки като намиране на работа, стаж или обучение още от началото на новата година? Защото парите от Брюксел ще дойдат не по-рано от средата на 2014 г.
- На практика в началото на годината ще започнем с пари от националния план по заетостта и на по-късен етап ще бъдем подкрепени със средства от европейски програми. В началото на 2014 г. първо ще направим анализ какви специалности ще се търсят на пазара на труда. А в момента обсъждаме съвместния начин на работа с ММС и техните младежки центрове за информиране и консултиране.
Всичко това трябва да стане до месец-два
- Работодателите освободиха в кризата първо младите, защото са неопитни. Ще започнат ли да ги наемат отново, при положение че все още сме в криза?
- Вече започва да се усеща съживяване в някои браншове. Освен това, когато има субсидия, много работодатели биха наели хора. Трябва да подпомогнем тези предприятия да излязат от кризата, да преодолеят липсата на собствени средства за разкриване на работни места с цел увеличаване на пазарния си дял. И то именно като наемат млади хора. Защото те са генераторите на нови идеи и при всички случаи ще донесат добавена стойност. В подкрепа на това е фактът, че повече от 9200 младежи са включени през 2013 г. в субсидирани стажове в частния сектор. И 40-50% от тях запазват работните си места - доста по-висок процент успеваемост в сравнение с други целеви групи.
- Какъв процент от безработните до 25 г. са без никакво образование?
- Сред безработните в тази възрастова група висшистите са около 10%. Около 40% са със средно професионално образование и останалите 50% са с общо средно, основно или по-ниско образование. Първо тези 50% ще ги обучим, за някои има вариант да се върнат в училище, други пък ще бъдат насочени да запишат висше образование. Това е смисълът на този индивидуален план - да се прецени кое е най-подходящото за младежа.
- Какво да кажат другите безработни? Усилията на държавата само към младежите ли ще са насочени?
- Не. Продължаваме да работим за всички безработни със средствата от национален план за действие по заетостта, както и с новата оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Освен младите приоритетна група са и хората в предпенсионна възраст, за които мислим програми, с които достойно да се пенсионират. Например, разширяваме обхвата на програмата "Помощ за пенсиониране", като даваме по-гъвкави условия за влизане в нея. Тя вече ще осигурява заетост за срок от 3 до 24 месеца, когато на човек не му достигат до 24 месеца осигурителен стаж и до 2 г. възраст или до 24 месеца стаж при навършена възраст. Заложили сме догодина над 130 души в предпенсионна възраст да намерят работа по тази мярка. Пускаме нова програма "Клио" - помощници при археологически разкопки и поддръжка на недвижими паметници на културата. Също нова е програмата "Опазване на българската гора". И по двете ще бъдат наемани безработни с ниска квалификация. За хората на социално подпомагане също има нова програма. Сега те са задължени да полагат труд 14 дни от месеца. От догодина останалите 14 дни ще бъдат включени в курсове за някаква квалификация, така че да може да си търсят работа, а не да стоят цял живот на помощи. Нова програма има и за бежанци, получили статут. На 100 чужденци ще се предложи обучение и заетост след регистрация в бюрата по труда.
- А как ще коментирате появилите се публикации, които замесват името на новия шеф на Агенцията по заетостта Асен Ангелов в нарушения при усвояването на средства по програми, докато е бил служител в агенцията през 2008-2009 г.? Нали заради подобни сигнали Брюксел критикуваше работата на доскорошния шеф Камелия Лозанова?
- Считам, че г-н Ангелов е професионалист, който е преминал през различни нива в системата. Разчитам на него за нужните реформи в Агенция по заетостта, както и да подобри обслужването на клиентите съгласно изискванията на ЕК. Крайно време е да насочим усилията си към постигането на заложените цели и към позитивни резултати. Уверена съм, че както безработните, така и работодателите се интересуват най-вече от това какви нови програми ще се насочат към тях, както и как ще се подобрят условията за кандидатстване.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
