Издателите имат няколко богопомазани автори

• В книгата трябва да има кръв и да текат сокове, казва Николай Милчев
• ИНТЕРВЮ ЗА ВЕСТНИК СТАНДАРТ

- Г-н Мил­чев, кой е Ябъл­ко­ви­ят чо­век? То­ва е име­то на кни­га­та, ко­е­то сте съз­да­ли, и е пър­ва­та Ви про­за­ич­на твор­ба.

- "Ябъл­ко­вия чо­век" е един чо­век, кой­то се съ­бу­ва пред вся­ка вра­та, но­си ябъл­ки в ра­ни­ца и в края на жи­во­та си за­ги­ва, оти­вай­ки да за­не­се ябъл­ки на своя при­я­тел в бол­ни­ца­та в Те­те­вен. За­ги­ва на пъ­тя, до­ка­то вър­ви, но не ста­ва яс­но да­ли ня­ма ня­как­ва не­бес­на вра­та да се от­во­ри.

Та­зи го­ди­на ме връх­ле­тя то­ва, ко­е­то ня­ко­га се е на­ри­ча­ло вдъх­но­ве­ние. А ня­кои на­ри­чат то­ва стра­хо­ве. Раз­брах, че щом се стра­ху­вам и ис­кам да е доб­ре, то­ва е мо­е­то по­рас­тва­не. А и мо­е­то проз­ре­ние, че ви­на­ги има не­що дру­го. До­ка­то пи­шех, мно­го се стра­ху­вах, че не­що мо­же да не бъ­де раз­че­те­но. Мо­е­то по­рас­тва­не е труд­но да бъ­де раз­че­те­но. Раз­брах, че си стру­ва да се пи­ше за то­ва, ко­е­то е от­въд ви­ди­мо­то. И тряб­ва да се пи­ше соч­но, жи­во, да има кръв, да вър­вят со­ко­ве. Да ми­ри­ше на раз­лич­ни рас­те­ния и тре­ви. Ис­ках в те­зи мои пи­са­ния да има се­зо­ни.

- Раз­ка­за­ни­те ис­то­рии се прев­ръ­щат в ме­та­фо­ри.

- Ще дам един при­мер. Ко­га­то ле­жах в бол­ни­ца­та през нощ­та чух глас. Жен­ски глас, за­що­то бях­ме в об­що по­ме­ще­ние и мъ­же, и же­ни. Же­на­та по­пи­та за­що са­ди до­ма­ти, а виж­да не­ве­ни. И аз ви­дях, че тя по­ко­се­на от ин­фар­кт, ис­ка да ви­ди пре­ди всич­ко не­ве­ни. А те­зи не­ве­ни мо­гат да я спа­сят, мо­гат да я пре­не­сат ня­къ­де. И пак по­до­бен при­мер - ко­га­то при мен дой­де ле­ку­ва­щи­ят ле­кар и той през ця­ло­то вре­ме ми го­во­ре­ше за ко­не. Раз­ка­за ми за бе­ли­те ко­не на не­го­во­то дет­ство и аз си по­мис­лих, че ед­но от го­ле­ми­те ле­че­ния на та­зи нощ, то­ва са би­ли те­зи бе­ли ко­не.

- В нас­то­я­ще­то мо­гат ли да ни спа­сят не­ве­ни­те, ка­то виж­да­ме как­во се случ­ва...

- Аз мис­ля, че мо­гат да ни спа­сят са­мо не­ве­ни­те.

- Знам, че кни­га­та ня­ма да се раз­прос­тра­ня­ва в кни­жар­ни­ци­те. За­що?

- Да, за­що­то имам опит, при кой­то кни­жа­ри­те не пос­тъп­ват дос­та­тъч­но ко­рек­тно. За­то­ва пред­по­че­тох да се раз­прос­тра­ня­ва пре­дим­но чрез за­яв­ки и пре­ми­е­ри. Пър­во­то раз­прос­тра­не­ние ще бъ­де на 24 фев­ру­а­ри в На­ци­о­нал­на­та биб­ли­о­те­ка в сто­ли­ца­та. Не ис­кам да го­во­ря за подзем­но раз­прос­тра­не­ние на кни­га­та, а по-ско­ро за ал­тер­на­тив­но. В пе­ри­о­да, в кой­то пи­шех кни­га­та, го пра­вех са­мо на ръ­ка. И ми бе­ше аб­со­лют­но без­раз­лич­но кой как­во ще ка­же. Не ме ин­те­ре­су­ва­ше та­зи кни­га да­ли ще из­ле­зе, наг­ра­ди ли ще по­лу­ча­ва, на Лу­на­та ли ще я пре­веж­дат. Под­хож­дах аб­со­лют­но рав­но и спо­кой­но. То­ва е един­стве­ни­ят на­чин да се пи­ше спо­кой­но.

- Виж­дам, че и Ва­ши ко­ле­ги под­хож­дат по съ­щия на­чин. То­ва има ли не­що об­що с фак­та, че има оп­ре­де­ле­но ко­ли­чес­тво бо­го­по­ма­за­ни ав­то­ри?

- Да, Вие хва­нах­те вед­на­га ако не би­ка за ро­га­та, то за­е­ка за уши­те. Из­да­тел­ства­та се ин­те­ре­су­ват от пе­ти­ма-шес­ти­ма ав­то­ри. За дру­ги­те - да ги из­да­дат е проб­ле­ма­тич­но, а да ги рек­ла­ми­рат е не­по­но­си­мо. Те ис­кат да из­да­ват са­мо ав­то­ри, ко­и­то об­служ­ват тях­на­та ко­нюн­ктур­на по­ли­ти­ка. И до­ри тях­на­та ко­нюн­ктур­на ху­до­жес­тве­на по­ли­ти­ка. Нес­лу­чай­но ка­зах, че ис­кам в кни­га­та да има ро­са, кръв, вя­тър. Да има жи­вот, ми­рис, а не да има счу­пе­нос­ти и де­фек­ти.

- А как се по­лу­ча­ва то­ва, че има оп­ре­де­ле­ни кръ­го­ве око­ло из­да­те­ли?

- В Бъл­га­рия ху­до­жес­тве­на­та ко­нюн­кту­ра след­ва по­ли­ти­чес­ки­те про­ме­ни. Та­ка е би­ло и след 1944 го­ди­на. И за да се сме­ни се­га ху­до­жес­тве­на­та ко­нюн­кту­ра, тряб­ва да нас­тъ­пят по­ли­ти­чес­ки про­ме­ни. Ина­че, от са­мо се­бе си, тя ня­ма да се сме­ни. То­ва прос­то е вред­но. В мо­мен­та ав­то­ри, ко­и­то са би­ли стой­нос­тни, се пре­мъл­ча­ват за смет­ка на пет-шест но­ви юна­ци. Не каз­вам, че не са та­лан­тли­ви.

- Как­ви очак­ва­ния да има­ме след "Ябъл­ко­вия чо­век"?

- Очак­вам да из­дам кни­га със сти­хо­ве - да­ли лю­бов­ни или са­мо крат­ки, е въп­рос на вре­ме. Но се­га ис­кам да се рад­вам на ябъл­ко­вия чо­век и на не­го­ви­те тър­ка­ля­щи се ябъл­ки.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com