- В книгата трябва да има кръв и да текат сокове, казва Николай Милчев
- ИНТЕРВЮ ЗА ВЕСТНИК СТАНДАРТ
- Г-н Милчев, кой е Ябълковият човек? Това е името на книгата, което сте създали, и е първата Ви прозаична творба.
- "Ябълковия човек" е един човек, който се събува пред всяка врата, носи ябълки в раница и в края на живота си загива, отивайки да занесе ябълки на своя приятел в болницата в Тетевен. Загива на пътя, докато върви, но не става ясно дали няма някаква небесна врата да се отвори.
Тази година ме връхлетя това, което някога се е наричало вдъхновение. А някои наричат това страхове. Разбрах, че щом се страхувам и искам да е добре, това е моето порастване. А и моето прозрение, че винаги има нещо друго. Докато пишех, много се страхувах, че нещо може да не бъде разчетено. Моето порастване е трудно да бъде разчетено. Разбрах, че си струва да се пише за това, което е отвъд видимото. И трябва да се пише сочно, живо, да има кръв, да вървят сокове. Да мирише на различни растения и треви. Исках в тези мои писания да има сезони.
- Разказаните истории се превръщат в метафори.
- Ще дам един пример. Когато лежах в болницата през нощта чух глас. Женски глас, защото бяхме в общо помещение и мъже, и жени. Жената попита защо сади домати, а вижда невени. И аз видях, че тя покосена от инфаркт, иска да види преди всичко невени. А тези невени могат да я спасят, могат да я пренесат някъде. И пак подобен пример - когато при мен дойде лекуващият лекар и той през цялото време ми говореше за коне. Разказа ми за белите коне на неговото детство и аз си помислих, че едно от големите лечения на тази нощ, това са били тези бели коне.
- В настоящето могат ли да ни спасят невените, като виждаме какво се случва...
- Аз мисля, че могат да ни спасят само невените.
- Знам, че книгата няма да се разпространява в книжарниците. Защо?
- Да, защото имам опит, при който книжарите не постъпват достатъчно коректно. Затова предпочетох да се разпространява предимно чрез заявки и премиери. Първото разпространение ще бъде на 24 февруари в Националната библиотека в столицата. Не искам да говоря за подземно разпространение на книгата, а по-скоро за алтернативно. В периода, в който пишех книгата, го правех само на ръка. И ми беше абсолютно безразлично кой какво ще каже. Не ме интересуваше тази книга дали ще излезе, награди ли ще получава, на Луната ли ще я превеждат. Подхождах абсолютно равно и спокойно. Това е единственият начин да се пише спокойно.
- Виждам, че и Ваши колеги подхождат по същия начин. Това има ли нещо общо с факта, че има определено количество богопомазани автори?
- Да, Вие хванахте веднага ако не бика за рогата, то заека за ушите. Издателствата се интересуват от петима-шестима автори. За другите - да ги издадат е проблематично, а да ги рекламират е непоносимо. Те искат да издават само автори, които обслужват тяхната конюнктурна политика. И дори тяхната конюнктурна художествена политика. Неслучайно казах, че искам в книгата да има роса, кръв, вятър. Да има живот, мирис, а не да има счупености и дефекти.
- А как се получава това, че има определени кръгове около издатели?
- В България художествената конюнктура следва политическите промени. Така е било и след 1944 година. И за да се смени сега художествената конюнктура, трябва да настъпят политически промени. Иначе, от само себе си, тя няма да се смени. Това просто е вредно. В момента автори, които са били стойностни, се премълчават за сметка на пет-шест нови юнаци. Не казвам, че не са талантливи.
- Какви очаквания да имаме след "Ябълковия човек"?
- Очаквам да издам книга със стихове - дали любовни или само кратки, е въпрос на време. Но сега искам да се радвам на ябълковия човек и на неговите търкалящи се ябълки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com