На днешния 20 май светът отбелязва Международния ден на пчелите. Този своеобразен празник е във фокуса на общественото внимание от 2018 г. по инициатива на Словенската асоциация на пчеларите с подкрепата на правителството на Словения, одобрен с резолюция на Общото събрание на ООН от 20 декември 2017 година.
Целта е да се информира обществеността за значението на пчелите и пчелните продукти, както и по въпросите, свързани със защитата на застрашените от изчезване пчели.
Денят е годишнина от рождението на словенеца Антон Янша, който изучавал размножаването на пчелите и положил основите на съвременното пчеларство.
Проблемите
Застрояването и пръскането с пестициди са сред причините за намаляване на броя на пчелите, според съоснователя на фондация „Да спасим пчелите“ Георги Пчелин и Ива Георгиева от Българска Фондация Биоразнообразие. По повод Международния ден на пчелите БТА ги попита за важността на тези насекоми, опасността и причините за тяхното изчезване, както и как може да предотвратим това.
Пчелите са важни заради това, че помагат да се поддържа екосистемата такава, каквато е, посочи Пчелин. Те са най-масовите опрашители в света. Опрашването помага за размножаването на почти всички видове растения, каза още той.
Днес 87,5% от цъфтящите растения имат нужда от чужда помощ, за да се опрашват, посочи Георгиева. По думите ѝ на някои места това са малки птички и бозайници, но в Европа основно разчитаме на насекоми и голяма част от тях са пчели и диви пчели.
Важността на пчелите
Пчелите са важни заради това, че помагат да се поддържа екосистемата такава, каквато е, посочи Георги Пчелин. Той добави, че хората сме част от нея и следователно те са важни за нас. Пчелите са най-масовите опрашители в света. Опрашването помага за размножаването на почти всички видове растения, каза Пчелин.
По думите му в хипотетичен свят, в който пчелите изчезват, природата ще спре да произвежда зеленината и растителността, която в момента произвежда, защото няма кой да спомага с размножаването и опрашването. За хората са много важни, защото нашата храна ще намалее, добави още той. Пчелин обясни, че дрехите са направени масово от памук, който зависи от опрашването на пчелите. Кафето също зависи от опрашването на пчелите, каза още той.
Много ми се иска хората по-често да си спомнят, че в природата наистина всичко е свързано, заяви Ива Георгиева. Смята се, че пчелите са възникнали преди около 120 милиона години. Тя разказа, че се появяват цъфтящи растения, които имат полен, прашец, който тогава се разпространява чрез вятъра. Поленът е толкова хранителен, че веднага имаме реакцията да се появи такъв вид, който да може да се възползва от него, обясни тя. Появяват се оси, от които след това еволюират пчелите.
Днес 87,5% от цъфтящите растения на планетата ни имат нужда от чужда помощ, за да се опрашват, посочи Георгиева. Тя отбеляза, че на някои места това са малки птички и бозайници, но ние в Европа основно разчитаме на насекоми и от тези насекоми наистина голяма част са пчели и диви пчели. По думите ѝ в момента има около 20 хиляди вида пчели в света, а в Европа - около 2000 вида. Георгиева също каза, че много растения, от които зависим за храна и дрехи, зависят от дивите пчели.
Опасността от изчезване
Изсичането на огромен брой растителност и дървесина, за да може да се направи един пореден град, значи, че една мини екосистемка и всички живи същества там се унищожават, каза Пчелин. Той посочи, че повечето видове пчели са диви и те опрашват независимо от хората и кошерите, и допълни, че е много важно да не се унищожава голяма част от природата.
Всички нови градове и строителни дейности, които се появяват, със сигурност вредят, обобщи той. Друг проблем е нерегламентираното пръскане с пестициди. По думите му има препарати, които земеделски производители ползват, въпреки забраната. В България положението също не е много „розово“, отбеляза Пчелин. По думите му виждаме липса на контрол от институции и как никой не прави нищо, когато има стотици кошери с умъртвени пчели. Той уточни, че в един кошер може да има до 80 000 пчели.
За да се докаже от какво са умъртвени пчели, трябва да се правят скъпи изследвания и дори пчеларите да могат да си ги позволят, те отнемат време, заяви Пчелин. Той каза, че може да се докаже, че е от препарат, но не може да се докаже откъде идва той. Следователно това не върши никаква работа, защото ние знаем от какво умират, но не можем да го предотвратим, добави Пчелин. По думите му пчеларите и регистрираните пчелни семейства стават все по-малко на годишна база.
Няма как да защитим дивите пчели, ако не защитаваме и медоносните, но не всичко, което правим, за да защитим медоносните, върши работа за дивите, каза Георгиева. Тя даде пример с уведомяването на стопаните, когато се пръска и има кошери наблизо до големи площи със земеделски култури, или пръскането на тези култури във време преди да се отворят цветовете им. Това може да върши работа за медоносните пчели, които се отглеждат, обаче на дивите пчели никой не им праща смс или имейл, те това известие не го получават, обясни Георгиева.
Тя отбеляза и използването на пестициди. Георгиева посочи, че има регулации какво да се използва и какво не, като все още за някои вещества не е постигнато съгласие. Освен това знаем, че много от тези неща не се спазват, добави тя. Георгиева също каза, че със строенето и индустриализацията отнемаме естествените местообитания на много видове животни и растения, включително и на дивите пчели. Другото нещо са климатични промени. Когато говорим за птици или насекоми, хората си казват, че те летят и могат да се преместят, но това не е така, обясни Георгиева.
В природата има много видове, които взаимно се заменят, но тук говорим за 20 000 вида, от които зависят много други птици, земноводни и така нататък, отбеляза Георгиева и добави, че шансът да останем без прехрана е наистина голям. Ако решим да подходим научнофантастично по темата, сигурно можем да измислим някаква роботизирана пчела или такъв метод, по който да се опрашват растенията, смята тя. По думите ѝ има едно нездраво разбиране у хората от известно време, че сме повече от природата, успели сме да я подчиним и тя е тук, за да ни служи, а то не е така.
Нагласи и тенденции
Положителна тенденция може да видим в нагласата на хората спрямо важността на пчелите, отбеляза Пчелин. Все повече хора ни пишат да се срещнем, да говорим с деца в училища и в частни детски градини и на тях им е интересно, каза Пчелин. Той добави, че се забелязва, че много хора не знаят почти нищо за пчелите. Даже сме срещали хора, които не различават пчели от оси, отбеляза Пчелин.
Георгиева каза, че от една страна е идеята, че човекът е над природата, а от друга тя смята, че ние българите все още пазим много любов и привързаност към нея. Към пчелите има разбиране и желание да се направи нещо за тяхното опазване, добави тя.
Възможностите да помогнем
Според Пчелин можем да помогнем на пчелите чрез засаждане на медоносни растения – цветя, храсти и дървета като акация и липа. Като налеем в съд вода или вода с мед или захар предоставяме храна и вода за пчелите. Той призова да не пръскаме растителността и почвата си с отровни и вредни за пчелите препарати.
Георгиева посочи, че начин хората да се ангажират е като изпращат чрез телефоните си на платформа снимка, когато видят насекомо, което им прилича на пчела. Така експертите да разберат има ли сериозни промени, които вече се случват. Най-малките и позитивни неща са да се информираме за това какви са местните цъфтящи растения, които привличат такива насекоми, посочи Георгиева. Тя припомни, че в магазините се продават „хотели“ за пчели. Другото, което може да направим, е да поставим цъфтящи растения на балкона или в градината. Третото е да правим опити да се справим сами с нежеланите насекоми по нетолкова инвазивни начини и да не прибягваме до отрова. Не си даваме сметка, но когато пръскаме срещу комари, ние пръскаме и срещу всички насекоми, обясни Георгиева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
