Избори две в едно не са добър знак

Избори две в едно не са добър знак | StandartNews.com

Евродепутатът Илияна Йотова, зам.-председател на LIBE в ЕП и Институтът за стратегии и анализи организират този петък дебат „Новото лице на терора- мит и реалност". Попитахме Йотова кои са предизвикателствата пред Брюксел и София, какво се случва в БСП и възможни ли са предсрочни избори след напускането на управлението от АБВ?

- Госпожо Йотова, знаете, че настоявах за това интервю заради форума за сигурността, който организирате в петък в София с Главна прокуратура, но от два дни имаме нов фокус - излизането на АБВ от управлението. Коментарът Ви?

- Трудно е да коментирам тази ситуация, защото нямам много информация. Ще кажа следното: очаквам с нетърпение решението на конгреса на нашите колеги от АБВ. Аз се надявам да получим от него допълнителни аргументи, допълнителна информация за това решение. Защото, признавам, че решението е достатъчно сериозно. Чувам някакви аргументи, които се казват от едни или други членове на АБВ. Признавам си, че за мен тези аргументи не са достатъчни и не ми изглеждат достатъчно задълбочени.

Очевидно е, че АБВ не иска повече да поема отговорност и не иска повече да записва името си сред онези, които провеждат в момента тази толкова радикална дясна политика. Политика, която има един общ етикет и това е безбъдност. Много често различни анализатори правят сравнение с това какво е било правителството на Борисов в първия и във втория мандат. От много месеци насам всяка една от политическите партии в сегашната коалиция дърпаше чергата естествено към себе си. Няма никаква яснота какво ще прави България след 3, след 5 месеца, след една година. И то в една тежка ситуация, в която се намира и цяла Европа. Разбира се - и цялата страна. Не е решен въпросът с финансите на държавата, не е решен въпросът със социалната реформа в страната, въобще не искам да говоря за здравеопазване и образование.

Аз смятам, че АБВ направиха точната сметка, че ако продължава да легитимира това правителство, те биха загубили изцяло своето политическо бъдеще. Смущава ме начина, по който вицепремиерът господин Калфин обоснова своя отказ от министерския пост. Остава в мен убеждението, че го е направил по принуда заради политическото решение на АБВ. Аз съм работила дълги години с Ивайло и смятам, че самият той трябва да е убеден в абсолютната безперспективност и нищета на този кабинет.

- В момента сте в Страсбург, но виждате и първите анализи. АБВ става опозиция заради промените на върха на БСП. Правите ли ляв фронт срещу кабинета?

- Много е рано да се говори за това. Аз по-скоро виждам, че това е тезата на нашите политически опоненти от другите партии в управляващата коалиция. Разбира се, това е едно доста елементарно съждение от тяхна страна, но аз и не очаквам кой знае какви задълбочени анализи и изводи. Говоря и за министри, за депутати, които очевидно са притеснени, че идва краят на това мнозинство в народното събрание. Боят се, естествено, от предсрочни избори, защото тяхното съзнание е, че няма да попаднат втори път в кабинета. Министър-председателят, струва ми се, доста така спокойно прие излизането на АБВ от правителството. Даже остави в мен горчивия привкус, че знаел много преди това, преди то да бъде артикулирано и да бъде казано от самото ръководство на АБВ.

Много ми се иска да вярвам и дано да вярвам за това, че този път не става въпрос за някаква отдавна решена сделка, която тепърва ще се реализира. Що се отнася до общия фронт с АБВ, на конгреса ни мисля, че стана достатъчно ясно: Механичният сбор от различни леви формации, колкото и да са те, които да са те, не може да донесе победата на левицата в България на каквито и да било избори. Смятам, че от тук нататък разговорите ни могат да продължат, т.е. трябва да продължат, прекъснати са доста години. Трудно ще бъде връщането, не крия. Все още има много емоции помежду ни, все още има доста изречени горчиви думи. Но в крайна сметка националният интерес на страната ни, бъдещето на левицата диктуват разум.

Нашата ориентация обаче трябва да бъде към промяна. Ние имаме достатъчно сили да направим тази промяна в БСП, сега искаме да направим промяната и в държавата. Следващите избори не могат да бъдат спечелени така - от нищо. За това са необходими две важни условия - сериозни кандидатури, които да са показали, че са хора, които наистина държат на думата си, не са ветропоказатели. Хора, които събират симпатиите и доверието. Много е трудно да се говори в момента за доверие в България. Имам предвид за максимално доверие от българските граждани от една страна и хора, които действително ще могат да изведат и да преведат България в тази изключително сложна международна и вътрешна обстановка.

- Може ли с две изречения да кажете кое от управлението на Михаил Миков в БСП ви допадаше и кое не?

- Аз не в две изречения, даже много по-кратко, съм го изразила още когато подадох оставката си от Изпълнителното бюро след загубата на местните избори. Казвала съм го публично, и на Национален съвет, ще го повторя и сега. БСП загуби страшно много време, даже нямаме оправдание за загубата на толкова много време, политическо време. Защото повече от две години, цялата ни енергия беше включена за изборите на партийните структури. За това да се броят, да се издават членски карти, едновременно с това БСП изчезна от радара на политическия живот на страната, не беше опозиция.

Може да ви звучи парадоксално, но други партии взеха нашите опозиционни тези. Други формации взеха дори опозиционното място в парламента. А това БСП никога не е допускала, дори и в политическа ситуация, когато е била в доста по-тежко положение. Второто нещо, което не харесвах, е това, че партията започна да говори само сама за себе си. И това го заявих ясно. Разбира се, Янаки Стоилов нарече всички нас, които не мислим както него и в т.нар. "ляв курс на партията", че сме "политически спекуланти". Но аз не смятам, че за лявото може да говориш само с лозунги. Още по-лошо - да се връщаш към архивите на председатели от началото на 90-те години и да търсиш там думички, с които да облечеш днешната си политическа безпомощност. Казвала съм това публично, не се притеснявам да ги повторя и сега.

Вместо това БСП трябваше да вземе на въоръжение цялото това правителство, което е безпрецедентно, защото е правителство, което няма политически задачи. Има една единствена задача - да се държи във властта, партиите да се задържат във властта на всяка цена. Това не харесвах.

За съжаление тогава Михаил Миков направи своя избор. Той отстрани всички нас и реши, че може да спечели партията чрез лявото крило на Янаки Стоилов.

- Какви са очакванията ви сега от Корнелия Нинова?

- Огромни. И затова човек трудно може да се постави на нейно място. Защото след тези няколко години на безвремие, сега всички в партията очакваме нещо да стане, колелото да се задвижи. Аз ще кажа няколко неща. Първо, аз съм убедена и това ми е пожеланието, просто убедена съм, че по съвсем друг начин ще изглежда от тук нататък атмосферата в народното събрание.

Очаквам буквално под лупа да гледа всяко едно движение на всеки един министър, на мнозинството в парламента и БСП да бъде наистина сериозна опозиция на всички онези политики, които вредят на българските граждани. Ето това поведените изтървахме ние през последните години, затова се сринахме до ситуацията, в която бяхме допреди няколко дни. Другото, което очаквам: не реваншизъм и саморазправа, а действително Корнелия да намери можещите хора в партията. А тях ги има.

Каквото и да се случва с БСП в тези години на преход, аз продължавам да смятам, че едни от най-образованите и добри специалисти са в редовете на БСП. Да, те може би не са били в активната част от партията. Но те в никакъв случай не са отишли, не са си променили възгледите, не са отишли на друго място. Време е за събиране, време е да събере всички тези хора, да направи силни екипи. Защото дори едно Изпълнително бюро, колкото и добри управленци да има вътре в него, и то не е вездесъщо, ако нямаш добри екипи по различните политики, ако нямаш добри екипи по места.

Това са три много важни задачи, с които трябва да започне. Много е важно политическият орган на партията, Националният съвет да бъде изведен от анонимност. Виждате, само за една минута аз ви наговорих толкова много неща, което е прекомерно за силите на един човек. Но когато тя има един добър екип зад себе си, убедена съм, че всичко е възможно.

Бих й препоръчала да потърси, не на последно място, пътя за обединението на левицата. Пак казвам, не с механичния сбор между различни партии, а въз основа на определени политики, които ще върнат доверието в лявото в България. А не с просто написани теоретични документи, както се опитаха да го направят досега.

- Вие прогнозирахте предсрочни избори най-късно през пролетта идната година. Едновременно с това първото заседание на 49-ия конгрес на БСП зададе този курс. Колко е реалистичен и кога, според Вас, биха се случили те?

- Колкото и да се слушат оправданията в момента, изсмукани от пръсти, на различни тези от управляващите партии, ясно е едно - България освен във финансовата, икономическа и социална криза, от няколко дни е в политическа криза. И в това няма абсолютно никакво съмнение.

Президентските избори са причината да няма веднага бързи и предсрочни парламентарни избори. Няма да е добър знак за всички. И за нас като общество, ако се слеят президентските с парламентарните избори, каквито гласове вече чувам. На второ място, очевидно, че партия ГЕРБ и Борисов не желаят да дадат възможността на Плевнелиев да прави трети служебен кабинет. Последствията от първите два служебни кабинета са достатъчно отрицателни за нас като хора, като граждани на България. А вероятно си имат и политически сметки за това.

От друга страна за нас е по-добре като БСП, защото ние ще имаме няколко месеца на разположение. Ще наберем инерция по време на президентската кампания и тази инерция ще продължи до предсрочните парламентарни избори. Продължавам да смятам, както го твърдях и преди няколко месеца, че до пролетта на следващата година за България просто не трябва, задължително трябва да има предсрочни избори, защото тези месеци ще бъдат месеци на агония, на парламентарна агония.

- Говорейки така обаче, различни политически представители, няма ли да се отвори едно безвремие и едно стоене на държавата във Фейсбук, в социалните мрежи. Имам предвид от страна на администрацията в чакане на предсрочните избори, които биха сменили или биха направили нови структури в министерствата, например?

- Винаги има такива притеснения, затова донякъде е оправдано, примерно, господин Плевнелиев да не прави този служебен кабинет, защото знаете, че той подменя изведнъж цялата администрация. Правят се доста сериозни грешки, които имат отражение на България и в Европа. Само ще припомня с едно изречение, че благодарение на последния служебен кабинет на господин Плевнелиев не само че забавиха оперативните програми и тяхното приемане в Европа, това стана заради българските служебни министри, но след това част от тези програми бяха върнати обратно, защото не бяха направени като хората. Въобще не ми се иска да минаваме още веднъж през този кръг - през подобни грешки.

Винаги има опасения за това, че администрацията ще се почувства в безтегловност в очакване на нови предсрочни избори. Време е да престанем с подобни размисли и с подобни аргументи, защото, ако ти си един професионалист и седиш на мястото си, всяко едно правителство би трябвало да те остави да работиш там и да бъде в твоя защита. И аз си мисля, че специално БСП, която се готви пак да управлява, би трябвало и в това отношение да си е направила много точни изводи. Защото и ние сме вървели по същата инерция.

От друга страна желанието, енергията да се промени ситуацията в страната в момента у хората е много голяма. И ще спечели всяка една политическа сила, която хване тази енергия. Да се замени инерцията с оптимизъм.

Слушам господин Цветанов, който казва, че не е добре да има предсрочни избори, защото, видите ли, в Европа ситуацията е много страшна. "Добро утро", бих казала на господин Цветанов. Когато ние от опозицията и в България, и в Европейския парламент, говорим, че България продължава да върви по пътя на това да се превърне в провинция на Европейския съюз, че не отстоява достатъчно националните си интереси и по отношение на миграцията, и по отношение на Шенген, и по отношение сега на сложния възел, който се заплете в отношенията с Турция, тогава нямахме никакъв отговор. Още по-страшното е, че няма никакво действие от българските власти. Напротив, дори излагаме изключително слаби позиции на Европейския съвет. Там няма нито една думичка, която по някакъв начин е обърната към националния интерес на страната. По-скоро са решения, които спазват златното правило "каквото кажат началниците от Европа". Тази политика трябва да се прекрати. Този, който не разбира в каква ситуация е България значи няма право въобще да управлява държавата ни.

- Защо обаче Брюксел изглежда днес безпомощен да реши собствената си безопасност?

- Защото има слабо ръководство. И защото няма лидери в Европейската комисия. Защото се правят компромиси, които един ден ще ни струват скъпо. Имах изказване в Страсбург сега по отношение на т.нар. либерализация за визите на турските граждани. Смятам, че е изключително недалновидно. Не може да се води такъв тип политика. Не могат да се създават такива прецеденти, да се правят такива тежки компромиси. Можете ли да си представите какво означава, ако само 5 % от турските граждани решат да се възползват от либерализацията на тези визи. Това означава нов наплив към Европа. И това не е най-страшното. Това означава, че ние, с политиката, която води в момента, не получаваме достатъчно гаранции и за това с какви паспорти ще пътуват турските граждани, достатъчно сигурни ли са те. Питам няма ли да има нов бум на фалшиви паспорти, които ще се издават само и само да се влезе на територията на Европа? Защото каквото и да си говорим, визите все пак са някакво препятствие за сигурността и достоверността на тези документи.

Много е опасно, когато Европа забрави собствените си високи критерии, за които в момента дори наблюдава под лупа България. Вие си спомняте тежката дискусия по отношение на механизма за наблюдение на страната ни в Брюксел. И едновременно с това в момента с другата ръка Европа е готова да направи към Турция такъв тежък компромис. Ето, тези двойни стандарти обезкуражават европейските граждани. Тази проява на слабост ги кара да бъдат все по-разочаровани от европейския проект. Аз действително вярвам, че успешната политика и на европейско, и на национално ниво, се правят от отговорни хора и от лидери. Тези, с чиновническото мислене трябва да го забравим, защото това не е нашият проект. Брюкселската администрация не е европейският проект. Но не е въпросът да излизаш от Европа, а напротив, да се върнеш към онази Европа на сигурност и солидарност и да я направиш по-силна.


- Това ли ще кажете на форума за "Новото лице на тероризма - мит и реалност"?

- Аз очаквах много дълги месеци подобна инициатива да се направи в официалните български институции, в народното събрание. В Консултативният съвет за национална сигурност при президента. Какво по-страшно има от това, което в момента се случва - тероризъм, несигурни граници, огромна криза с миграцията? Това би трябвало да е поведението на отговорните български политици. Разбира се по конюнктурни съображения, поради това, че нашите решения повече са искани в случая отвън, подобни дискусии не се водят.

Парламентарната група на БСП многократно поставяше въпроса в народното събрание, това беше отхвърляно с лека ръка. Затова аз реших, че е по-добре да тръгнем от долу, чрез гражданския натиск. Защото на този форум ще дойдат преподаватели в университети, ще дойдат хора, които работят и са работили в службите за сигурност, ще дойдат хора, които през години са доказани специалисти в областта на разузнаването, особено в арабското направление, ще дойдат представители на институции, които и в момента работят в антитерористичното направление.

Ще има представители от прокуратурата до Държавната агенция за национална сигурност. Ще дойдат много общественици, за да можем да изковем, да помогнем на българските институции, да направим българската позиция по отношение на борбата с тероризма. Имаме огромна нужда от това. И, разбира се, още нещо. Аз искам компетентната експертиза, за да може през другата седмица и следващите месеци, когато в Брюксел се прави новото антитерористично законодателство на европейско ниво, аз да кажа каква е позицията на България и това да бъде отразено и застъпено в тези документи. Иначе ние ще продължаваме да фабрикуваме купища хартии тук, в европейските институции, и в един момент всички да кажем "да, това е чудесно, но те не ни вършат никаква работа". Затова форумът в петък е един от първите по размах и по организация, и по съдържание, но в никакъв случай няма да бъде последен.

- На фона на търсенето на общоевропейски и национални решения, у нас върви дебат за и против бурките. Не е ли твърде плоска тази теза, че зад всеки хиджаб се крие едва ли не шахидски пояс?

- Знаете ли, ето това е един от най-големите недостатъци на политическия живот в страната ни. Ние се хващаме за някакви такива темички, както сега са бурките. Да, важно е. Важно е, защото те също биха могли да бъдат елемент от цялостната тази картина, за която говорих преди малко. Но това е само един частен случай. Аз предлагам друго - обществена, голяма, разнопосочна, но съдържателна дискусия за това къде е мястото в момента на Европа, на България в европейската система за сигурност: Как България се справя с мигрантите? Как България се спраявя с тероризма? Как България се справя с предотвратяване на различни радикални елементи? И не на последно място преди няколко месеца аз лично инициирах един голям дебат, който първо се проведе в България, след това в Брюксел за това какви са предизвикателствата пред навлизането на хора от други религии именно в страни като нашата, именно в Западните Балкани, в южната част на Европа.

И най-вече за това как България ще опази наистина добрия етнически модел, който е създаден. И който, ако има нещо, което в това направление се цитира като положителен пример, именно този етнически модел. Защото тук става въпрос за отношение между религии. Тук става въпрос за исторически традиции. Нещо, с което няма как да не се съобразяваме. Елемент от всичкото това е въпросът за бурките. Аз лично смятам и това е било моето виждане още когато за първи път на предишния френски президент Саркози ги забрани във Франция, че ние имаме друг тип ценностна система в християнска Европа. И този, който иска да приеме нашата ценностна система и да живее сред нашите граждани, трябва да спазва тези правила. Това е моето отношение по този въпрос.


- А защо между мигрантската криза и терористичните атаки в столиците на Европейския съюз се слага знак за равенство? Всъщност виждаме, че атентаторите-камикадзета дори са родени в Европа.

- Това е по-скоро тезата на десните, радикалните партии в Европа, на философските партии. Да, разбира се, ние съзнаваме цялата сложност на този въпрос, защото знаете, че за съжаление Европа все още не е създала достатъчно силни външни граници.

Ето сега и новите правила, които ще влязат за охрана на външните граници, изключват примерно страни като нашата, като Хърватия и като Румъния, защото, видите ли, не сме били част от Шенген. Нещо, което аз категорично отхвърлям и за което сега съм внесла нови предложения за промяна в тези текстове, защото смятам, че това е отново дискриминация и двоен стандарт към нашите държави. Има още какво да се работи по сигурността на външните граници. Все още не са достатъчно добре работещи системите за идентификация и регистрация, дори, ако щете, и системата за пръстовите отпечатъци.

От друга страна обаче много лесно е да прехвърлиш вината и да кажеш: "Ето, нали, това са лошите мигранти, които влизат в Европа". Именно защото тези десни популисти отказват да видят онова, което се случва в собствените им държави. Радикалните партии отказват да надникнат в живота на белгийския квартал Молебек, отказват да видят какво се случва в източен Лондон или във френските предградия, където има държави в държавата. Отказват да признаят, че там животът тече по други правила и децата между 17 и 18 години, даже и момичета, нямат никаква перспектива пред себе си - те са утайката на обществото и стават много лесна плячка и жертви на всякакъв вид радикализация. Там социалният елемент е водещият, а не религията и това не искат да разберат, защото много по-лесно е да хвърлиш вината на религията, много по-лесно е да хвърлиш вината на различните етнически групи и защото не искаш да лекуваш язвите в собственото си общество.

- А кои решения на Европейския съюз може да откроите като най-ценни срещу тероризма до момента?

- За съжаление не сме измислили панацея, няма панацея в това отношение. Към днешна дата ние дадохме много повече правомощия на европейската агенция Европол. Истината е, че службите за сигурност в Европа все още са много консервативни, истината е, че пазят една голяма част от информацията за себе си, все още няма достатъчно сътрудничество и обмяна на тази информация. В тази връзка - изключително важно е и имаме остра необходимост от укрепване на службите за сигурност и в България.

Иначе всички с днешна дата признават, че ако сътрудничеството беше на ниво, сигурно щяха да бъдат предотвратени някои от атентатите. Имало преди това сигнали за определени хора, имало е сигнали за определени настроения, движения и т.н., за определени терористични клетки. И само за това, че няма този обмен на информация между държавите-членки, не са допринесли за това те да бъдат предотвратени. Освен това много сериозно трябва да се работи по отношение на радикализацията в затворите, там, където попадат именно тези младежи, за които говорих, за дребни криминални престъпления.

Защото тази радикализация се извършва именно в затворите. На следващо място сега подготвяме голяма директива за борба с тероризма. Надявам се и тази среща в София да допринесе много за работещите текстове в тази директива. Разбира се, много сериозен проблем е интернет. Докато европейските институции не постигнат онази договорка и съгласие с интернет доставчиците, с операторите, с възможността за изтриване на проповядване на радикален ислям, с борбата с Ислямска държава - много трудна ще бъде тази битка. На следващо място, и в международен план, там всъщност, откъдето би трябвало да се тръгне. Европа не дооцени процесите, които се развиха в арабските държави, в Близкия Изток.

Арабската пролет се превърна на практика в "арабска зима" - настъпи невероятно противоставяне и в крайна сметка доведе до това някъде буквално да липсват държави. Всички тези въпроси са на дневен ред и те трябва да се решават. Да се решават обаче от една силна Европа, в която има наистина истински съюз межд 28-те държави. И разбира се, със силни европейски лидери.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай