- Над 200 са историите на духовници, разказани в предаването по БНТ, което става на 5 години
- Искаме да направим епизоди от епархиите в Западна Европа и в съседни държави на Балканите, казва Ивайло Огнянов
Ивайло Огнянов е роден през 1983 г. Завършва УНСС със специалност "Стопанско управление и бизнес администрация" и Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" със специалност "Съвременни аспекти на богословието". Работи в БНТ от 2009 г., а в периода 2019-2021 г. е директор "Дирекция - програмно съдържание" на Националната телевизия. В момента е изпълнителен продуцент на предаванията "Домът на вярата", "Религията днес", "Неделна литургия", както и на излъчваните директно празнични богослужения за големите празници - Рождество Христово, Цветница и Възкресение Христово.
- Господин Огнянов, през тази година отбелязвате пет години от стартирането на предаването "Домът на вярата". Започвам разговора с тривиалния, но любопитен въпрос: как се роди идеята за реализацията на предаването?
- В предаването "Домът на вярата" по БНТ представяме истинския духовен живот в нашите манастири и епархийски храмове. Целта ни не е да снимаме паметници на културата и музеи. За екипа са важни личните истории и духовните напътствия на монасите и свещениците. По този начин техните послания стигнат до зрителите и ги възприемат по-близо до себе си. "Домът на вярата" е за зрителите, които търсят истинска духовна храна и я намират само и единствено в нашата жива и благодатна мнговековна Българска православна църква. Така се роди и идеята за "Домът на вярата". Заглавието също говори за смисъла и целта на всичко, което зрителите виждат всяка неделя. Преди близо 5 години имаше вътрешен конкурс за предавания и успяхме да защитим концепцията за продукцията.
- И до днес се снима от различните регионални телевизионни центрове на БНТ
в страната. Това е и един от основните позитиви за предаването, защото всеки от екипите в София, Варна и Русе има свой почерк за реализация и различен творчески подход.
За изминалите 5 години предаването премина през редица трудности, но основната беше то да продължи да се реализира и по време на ковид пандемията. Предаването неведнъж е било и продължава да е обект на критики и обвинения от атеистични кръгове, а и не само.
Това ни дава допълнителна мотивация да насочваме документалната поредица към аудиторията, която иска да вижда духовните напътствия на монасите, свещениците, епископите и монахините. Във всяко издание на предаването се стремим да има живот. В противен случай би се преврънало в историческо предаване, което, да си признаем, много хора вече правят или се опитват. Имаме няколко награди през годините, което говори за професиналния подход към филмите.
"Домът на вярата" безспорно се утвърди и в църковните среди в страната, търсим и намираме подкрепа от свещенослужителите и архийереите на БПЦ. Успешното сътрудничество дава добри плодове.
- Над двеста са може би разказаните истории на свещеници и монаси, епископи и монахини в предаването. Коя от тях ви впечатли най-много, коя повлия и на вашия духовен живот?
- Наистина, историите в поредицата са около 200, но не това е най-важното. По-важното е, че всеки път откривам нещо ново и непознато в духовния живот, когато снимам поредния епизод. Да се докоснеш до тези наистина достойни хора,
- да черпиш знания от тях както от извора на живота е истинска благодат
Беседването с тях е невероятно богатство. Затова в поредицата се опитвам да пресъздам техните откровения в максимална степен, без допълнителни внушения и редакция.
- Близки ли са духовниците до обикновените християни? Често чуваме упреци за това, че Църквата не била сред хората. Какво е Вашето наблюдение?
- За всичките 15 години откакто съм в БНТ, съм чувал какво ли не. Още когато не се занимавах с реализацията на подобни предавания чувах много упреци към свещениците и Българската православна църква.
Голяма грешка е Църквата да се разглежда само като институция. Този подход не би довел до нищо положително и най-вече внушенията за това се налагат от хора, за които Коледа е коляне на прасе, а не Рождество Христово. За тях е нормално да съдят свещениците за свещенството, за което са призвани и избрани.
Те са отдалечени от духовния живот, от неговия смисъл и от спасението. Всеки решава дали да бъде в общение с Българската Православна Църква, която напътства човешкото сърце и просвещава човешкия ум. Много е общо понятието „Близки ли са до обикновените християни?“. Ето, обикновените християни могат да гледат предаването и да слушат духовните напътствия. Преди пет години в българския ефир нямаше такова нещо. Никъде не можеше да намериш нещо подобно и да чуеш откровен разказ за пътя към Бога. Преди се правеха интервюта от различни хора в много по-малка степен, но в тях нямаше най-важното, нямаше живот, нямаше нищо есхатологично. В днешно време
- стана нормално да чуваме упреци постоянно и за всички
За съжаление нашето общесто е изградено от обвиняващи и оплакващи се. Хората, които се опитват да правят нещо градивно с ясна посока, се изкарват „ненормални“, защото са от другата страна на оплакващите се и обвиняващите. Това не е християнско, но за съжаление е в много голяма степен засегнато в сегашното общество, затова е и налице толкова голямо разделение у хората.
- Какви са бъдещите планове за развитието на предаването? Какво ново можем да очакваме през тази година?
- Продължаваме и тази година с реализацията на предаването. То се излъчва в неделя, но вече с нов начален час, а именно 7:15 сутринта. Бихме искали да реализираме няколко епизода от епархиите в Западна Европа или в нашите съседни държави на Балканите. Ще бъде интересно за зрителите да видят българския духовник примерно в Барселона или Щутгарт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
