Иван Нейков е бивш социален министър в правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов. Пред "Стандарт" той коментира огласените идеи в доклада на Консултативния съвет по пенсионната реформа, който е насочен към новите управляващи.
Бизнесът е длъжник на осигурителната система
- Г-н Нейков, кое от предложенията на Консултативния съвет за усъвършенстване на осигурителната система беше неочаквано за вас?
- Две неща бяха новост за мен. Едното е положително и това е, че представители на синдикатите вече са приели като неизбежно увеличаването на възрастта за пенсиониране и стажа. Досега те бяха категорично против. Онова обаче, което ме изненада неприятно, е стремежът да бъдат отложени нещата много години напред в бъдещето. Вариантите, които се предлагат за плавно вдигане на пенсионната възраст, са много по-бавни от сегашното законодателство, а то предвижда всяка година стажът и възрастта да се увеличават с по 4 месеца. Вместо това ни се предлага увеличение по 2 и дори 1 месец само на година.
Смятам, че намаляването на темпото, което ни праща някъде в 2036 г., е неприемливо. Нещата трябва да станат много по-бързо. Защото ако се приемат подобни меки стъпки с по един-два месеца на година, реално не правим никакво увеличение на възрастта и няма да се постигне финансова стабилизация на фондовете в Националния осигурителен институт и намаляване на парите, които бюджетът дава на НОИ. За да може тези пари да отидат за здравеопазване, образование, инфраструктура. Сега над 2 млрд. лв. всяка година влизат в НОИ от бюджета, за да се изплащат пенсии.
- Ако обаче такова меко вдигане на пенсионната възраст е съчетано с увеличаване на осигуровките, няма ли да се осигурят повече приходи в НОИ?
- Всъщност имаме увеличение на осигуровките с по един процент на три пъти през няколко години, а заедно с това много бавно или почти не нараства възрастта. В резултат на което броят на хората, които излизат в пенсия, почти ще се запази такъв, какъвто е сега. От тази гледна точка разходите на НОИ ще продължат да растат по-бързо, отколкото увеличените приходи от по-високата осигуровка. Което означава, че дефицитът няма да намалее, т.е. трансферите от републиканския бюджет няма да паднат под 2 млрд. лв. Обратно, вероятно ще нарастват над тази цифра. Затова е много важен въпросът със стъпката, с темпото на нарастване на възрастта. Мисля, че е по-добре да бъде оставен законът такъв какъвто е в момента по отношение на пенсионната възраст. Обществото стисна зъби и възприе четирите месеца нарастване. Ако ние чакаме то да започне да вика "ура", защото не с 4, а с 2 месеца ще му увеличава възрастта, няма да го дочакаме този момент.
Промяна в пенсионния модел никога не среща ентусиазъм, винаги оценката е негативна. Важното е така да бъде направена промяната, че хората по-бързо да усетят ефекта. А ефектът ще дойде с увеличени пенсии.
С по 1 месец увеличение на възрастта годишно няма да можем да увеличим пенсиите. Всъщност онова, което липсва в предложенията на Консултативния съвет, е каква е целта от тези мерки. А тя не може да бъде друга, освен по-високи пенсии. Аз не виждам как ще дойдат по-високи пенсии с тези стъпки.
- Неизбежно ли е да се изравнят годините за пенсия на мъжете и жените?
- Това е абсолютно неизбежно. Има няколко гнезда на бедност в България. Едно от тях са самотните възрастни жени, един от най-бедните слоеве на обществото. А те са бедни заради системата на пенсиониране. Заради по-ранното излизане на жените в пенсия техните пенсии са по-ниски от тези на мъжете. Затова в интерес на жените е да бъдат изравнени годините за пенсиониране. Твърденията, че по-ранното излизане в пенсия е по-добро за тях, просто не е вярно. В техен минус е. Затова и изравняването трябва да стане час по-скоро. Но с нарастване на възрастта с 1-2 месеца годишно ние го отлагаме за след 15-20 години.
- А как ще понесе обществото, особено младите хора, перспективата след навършване на 65 г. да се задейства ново увеличаване на пенсионната възраст според ръста на продължителността на живота?
- Връзването на продължителността на живота и възрастта за пенсиониране е коректен вариант. Тази промяна няма да става всяка година. Според мен трябва да се прави на период от три или пет години.
- Предложението на Консултативния съвет е на 10 години.
- Възможно е и такава актуализация. Ако няма ръст на продължителността на живота, няма да има ръст на пенсионната възраст. Подобен механизъм вкарва автоматизъм и всякакви политически заигравки ще паднат при решаването на този въпрос. Защото част от проблема е, че в България всяка година имаме избори и политиците казват "такива неща не бива правим, защото утре няма да гласуват за нас". А системата се пука по шевовете. Затова въвеждането на автоматичния режим е добър вариант.
- Защо не се въведе още от догодина, а предложенията са чак след 2028 или 2036 г.?
- Не мога да отговоря. Не зная аргументите на Консултативния съвет.
- Вдигането на осигурителните вноски за пенсия и безработица се посреща на нож от бизнеса. Смятате ли е, че е наложителна мярка?
- Позицията на бизнеса е разбираема. Но е коректно да си кажем, че бизнесът е длъжник на осигурителната система. Защото в продължение на 10 години осигуровките бяха намалявани, а въпреки това има огромни несъбрани, неплатени осигуровки. Така че бизнесът не е в правото си да хвърля камък по експертите, които сега предлагат вдигане на вноските.
Проблемът със събираемостта обаче има две страни - този, дето трябва да плаща и не плаща, и този, който трябва да събира осигуровките, а не ги събира. От тази гледна точка е време да се върнем на дискусията "Кой да събира осигуровките". Ако се окаже, че на НАП му идва нанагорно да събира и данъци, и осигуровки, тогава трябва да признаем, че неправилно сме ги възложили на НАП. И да се върнем към събиране на осигуровки от НОИ. Но това е управленско решение.
- Всъщност подобряването на събираемостта е третото направление, в което се предлагат промени - криминализиране на укриването на осигуровки, парични санкции за непревеждането им, завишаване на давността до 10 години - все мерки, които през годините са действали, но са били отменени под натиска на бизнеса. Как ще коментирате връщането им?
- Моята позиция е, че всяка мярка, която ще помогне да се увеличи броят на плащащите осигуровки и ще увеличи приходите в НОИ, е добра и трябва да бъде приложена. И разбира се, да намали сивата икономика.
- Според бизнеса завишаването на максимален осигурителен доход до 10 минимални заплати ще доведе до повече сива икономика, защото ще се укриват доходи.
- Всъщност, когато стартираше пенсионната реформа през 2000 г., минималната работна заплата беше измерителят за максималния осигурителен доход. След това моделът беше ерозиран - отвързаха максималния осигурителен доход от минималната заплата. Така че като един от авторите на предишния модел смятам, че връзването с минималната работна заплата е коректен вариант. Но тук синдикатите трябва да знаят, защото това е тяхно предложение, че обвързването на минималната работна заплата с всякакви други плащания, включително и с максималния осигурителен доход, ще прави по-трудно увеличаването й. При такава обвръзка противниците на ръст на минималната работна заплата ще станат повече. И от това ще пострадат най-вече хората на минимална заплата. Разбира се, че не беше коректно години наред максималният осигурителен доход да стои замразен, но трябва да се намери балансът. Мога да дам следната идея - защо не се направи връзката максимален осигурителен доход и заплатите на народните представители - това е някакъв среден вариант. Депутатските заплати са три пъти средната работна заплата. Защо не опитаме този вариант? Това е легитимен механизъм, който се прилага повече от 20 години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
