Иван Куртев: Стажантите ни вземат повече от ректора

Иван Куртев: Стажантите ни вземат повече от ректора | StandartNews.com

Проф. Иван Куртев, ректор на Висше училище "Колеж по телекомуникации и пощи"

- Проф. Куртев, разбрах, че вие сте университетът с най-ниски такси. Какви са цените ви?

- За "Администрация и управление" е 300 лева - най-ниската сума за редовно обучение в държавно висше училище. Не сме я увеличавали в продължение на 3 години. В другото направление, където имаме още 4 технически специалности, цената ни е 480 лева годишно. В останалите технически специалности в други университети няма такава такса.

- Защо ги поддържате на това ниво, стига ли ви субсидията?

- От четири години субсидията е намалена с 30 на сто. Това прави 120 % за целия период, което на практика означава, че една година и няколко месеца ние живеем само от тези такси. А те не са като при частните училища, разликата е два и половина до пет пъти. Университетите с много студенти едва скърпват бюджета си. Ние имаме 1000 студенти, затова успяваме.

- Получавате ли помощ от фирмите, все пак преподавате телекомуникации?

- Във вид на апаратура - да, във вид на пари - не. От миналата година имаме и стажове за студентите, при това получават и доста голямо възнаграждение. Сумата, която взема за месец един стажант, надхвърля ректорската заплата. Миналата година сумите стигнаха 1600 - 1800 лв.

- Как се реализират след завършване?

- Нашите хора не можете да ги намерите на пазара за плодове и зеленчуци. Над 82% работят по специалността.

- С какви стартови заплати започват?

- Ако е в държавните пощи, ще е 400 лева, това е безкрайно ниска заплата. В куриерската фирма обаче е 1500. В телекомуникационните компании няма под 1200.

- При вас се завършва за най-кратък срок - 3 години..

- Краткото завършване е заложено в Болонската конвенция, която и България е приела. Но такова обучение по конвенцията до ден днешен у нас няма. Тя задава схемата три години бакалавър, две години магистър и три години доктор. На нас обаче министерството и Националната агенция по акредитация не ни дават да правим обучение след бакалавърската степен. Искат от нас невъзможни неща - например да организираме обществен дебат по въпроса дали това е подходящо за бизнес средата, за академичните среди и за държавното управление. Извинявайте, но какъв дебат да правим? В нашата акредитация пише "обучение професионален бакалавър". Такова животно няма. Питат ни дали преподавателският ни състав отговаря на изискванията по профил, квалификация и възраст. Естествено, че е така.

- Имате ли преподаватели от практиката?

- Да, и аз съм от практиката. Такива като мен са около 50 на сто. Имаме хора от БАН, от ведомствени институти. При нас са създателите на най-модерните системи, внедрени в армията. Председателят на КРС води курс при нас по основи на правото в телекомуникациите.

- Как се кандидатства?

- Може с матура, а може и с изпит. Балът с изпит е по-висок. Той се състои от 24 задачи и слагаме лимит - с пет-шест решени задачи просто не приемаме. Капацитетът на университета е много голям и никога не е запълван. Поддържаме редовна и задочна форма на подготовка. Лично аз не съм привърженик на задочното обучение. Но не го махаме заради децата, защото някои от тях работят и не могат да учат по друг начин. За сметка на това им увеличаваме часовете, през които могат да ползват лаборатории, консултации.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай