И през 2020 г. няма да има БГ университет в световния топ 500
Журитата трябва да се избират с жребий като съдиите, смята проф. Иван Илчев
Софийският университет е първи в 21 от общо 22 професионални направления, в които обучава. Единствено в "Администрация и управление" той се намира на второ място, показаха оповестените вчера данни на рейтинговата система. За това какво е важно в рейтинга, трябва ли историята да бъде незадължителен предмет в последните класове и как да се спре свръхпроизводството на професори, "Стандарт" попита ректора на Алма матер проф. Иван Илчев.
- Проф. Илчев, Софийският университет отново е първи в рейтинговата система в 21 направления. Какви изводи си правите вие от нея?
- Важното е Софийският университет да стои добре не само в българските, а и в европейските рейтинги. Това е и задачата на България, тя би трябвало да се сравнява с европейските държави. Рейтингите там са много, но грубо казано, ние сме между 500-но и 700-но място в света и между 200 и 250-и в Европа. Това не е толкова лошо, като се имат предвид и мащабите на страната, и националният доход. Всъщност в световния рейтинг няма университет от държава с по-нисък национален доход от нашия, който да е пред нас. За това, което се инвестира в българското образование, ние опитваме да дадем възможно най-много. Още през 2010 г. писахме до парламента и МОН, че би трябвало да има програма, която да подкрепи амбицията ни през 2020 г. български университет да е сред първите 500 в света. Има ли такава програма? Няма. И университет няма, и няма да има до 2020 г., защото закъсняхме. Дори ако се приеме стратегията за висше образование, тя ще започне да дава резултати след около 2 г.
- Вие водите убедително в рейтинга с най-много научни публикации, кои факултети са сред най-добрите в това отношение?
- Най-силните ни факултети, които влизат в международните класации, са в природните науки - химия, физика, биология. Но самите международни класации са изкривени. В тях хуманитаристиката е много по-слабо представена, отколкото естествените науки, а и приносът в тях по-лесно се оценява. Публикациите там са на чужди езици, тоест те са четивни за всички по света - дотолкова, доколкото H2O навсякъде е вода. Обществените науки си поставят задачи, не по-малко важни за нашето общество, но те са локални. Постиженията в литературоведението например е безсмислено да се издават на английски, защото по света има, да речем, 50 специалисти по българска литература и всички те четат на български. Такъв тип публикации, независимо от това колко са важни, много рядко намират достатъчно признание в класациите. Така че
не бих казал, че те са 100% обективни
- По отношение на природните науки много се говори, че трябва да бъде обърната тенденцията и да се привлекат повече млади хора в тези специалности. Как би могла според вас да се обърне тенденцията за цяло поколение, от средното образование ли трябва да започнем?
- Средното образование трябва да се промени, това е очевидно. Аз виждам какви са и последните препоръки на Световната банка - да се премахне специализираното образование, защото създавало елити. Логиката тук е, че елитарно образование могат да си позволят по-заможните. И, когато подкрепяш елитарното образование, ти подкрепяш по-нататъшното разделение на обществото. Тук има известна логика, но няма логика да не подкрепяш децата, които отрано имат интерес към определени области. Мога да дам за пример себе си - в гимназията аз се борех за по-предно място от последното, което традиционно заемах в класа по предмети като физика, химия, математика, а не съм имал толкова време да се занимавам с нещата, които всъщност ме интересуваха и в които в крайна сметка се специализирах. Трябва да се пипа внимателно, не с груби ръкавици.
- С новия училищен законопроект, според който учениците се профилират в последните 2 г., отново стои заплахата историята да бъде незадължителна за абитуриентите. Като историк как гледате на това?
- Тази глупост я направиха във Великобритания преди около 20 г. Там извадиха историята и географията от програмите и след това си посипваха косите с пепел. Изводът им беше, че липсата на тези предмети е лишил цяло поколение от посока. А какво да кажем за нация като нашата, която все пак e относително малка и живее в един твърде опасен регион? Историята и географията до голяма степен създават националния облик. Не би трябвало да се стига дотам
иначе ще имаме нация от роботи
- Неотдавна вие заявихте, че сам сте констатирали случаи на шуробаджанащина в научните журита. Какво трябва да се промени, за да спре свръхпроизводството на професори?
- Ние водихме жестока борба срещу приемането на този закон през 2009-2010 г. За съжаление, стана точно това, което предсказахме. Това беше закон, за чието приемане аз не намирам друго основание освен един глупав инат. Ние настоявахме, че е абсолютно задължително да има минимални национални критерии и за научните степени, и за научните длъжности. Нашето предложение беше да се направи един пул от специалисти във всяко научно направление, и журитата да се избират с жребий от този пул. Как става сега - събираме се за обсъждане на дисертацията и преценяваме, че трябва да има двама души от факултета. Виждаме кои са най-близо по тематика - и ето ги. Единият от петимата в журито по закон е научен ръководител на докторанта и мачът започва с резултат един на нула в негова полза. Аз върнах процедура преди по-малко от година, защото в протоколите бе казано, че за журито, предложено от кандидата за съответната позиция, са гласували еди-колко си, а за жури, предложено от човек, несъгласен с кандидата, били гласували еди-колко си.
- Те сами си предлагат журитата?
- Съвсем простичко си го бяха написали, и аз върнах процедурата. Но ако не го бях видял, какво щеше да се случи? Малкият брой членове на журито за мен е много неубедителен. Къде се оказва по-лесно натиск - върху петима души жури или върху 25 души научен съвет? Най-малкото, което трябва да се направи, е да се създаде този пул от специалисти и да се тегли жребий. По този начин се избират съдии за дела, за да няма влияние и натиск. Има страшно много недомислици в закона. Една от тях е, че решенията на журито се приемат с явно гласуване. За всичко друго гласуването е тайно.
Винаги се упражнява по-лесно натиск при явно гласуване
особено ако искаш да назначиш даден човек в съответния факултет. Записано е също, че образователната и научна степен "доктор" и "доктор на науките" се придобиват само във висши училища и научни организации, получили акредитация за обучение в научна степен "доктор". Само 4-5 колежа нямат такава акредитация! Друг е въпросът, че тук се приравняват "доктор" и "доктор на науките". Тези колежи, които имат акредитация за доктор, как ще създават и доктори на науките? Освен това тези степени са безсрочни и важат на територията на цялата страна. Колеги от други университети вече ми се оплакаха, че техни преподаватели отиват и стават доктори на науките там, където е по-лесно, след това идват с документа и искат да им се плаща. Искат да станат и професори, защото в закона пише, че докторите на науките имат предимство. Никъде в закона не е казано, че хора, които защитават голям докторат, имат право да кандидатстват с труд, издаден на чужд език, без да са го превели на български. Това в наше време е нелепо. Друга недомислица в закона е, че неуспешно защитената дисертация се връща за преработване. Преди в подобни случаи се казваше, че кандидатът трябва да разработи нова тема. Защото той вече е събрал от рецензиите и обсъждането информация какво трябва да направи. И няма никаква гаранция, че този човек има интелектуален капацитет да го направи сам. За доктор и доктор на науките, според закона, би трябвало да се изплаща допълнително възнаграждение в размер, определен от Министерския съвет. Това никога не е било изпълнявано. Ако кабинетът определи размера, това би трябвало да се добави към държавната субсидия. Ние годишно плащаме 4 млн. лева допълнение към заплатите за доктори на науките и "малки доктори" от нашия бюджет. А би трябвало да ги плаща държавата. Всички правителства нарушават закона -
ако искаме, може да ги осъдим
Друг проблем, който създава законът, е, че академичната длъжност професор се заема въз основа на конкурс, а той се обявява, ако може да се осигури съответната преподавателска и изследователска натовареност. Знаете ли какво правят някъде? Дават няколко лекции на местен политик и той слага гордо на визитката си "проф." Аз бях предложил да се запише, че университетите могат да избират за извънредни професори лица, които са изтъкнати в своята професионална област. Например една Даниела Доковска, която е един от най-добрите адвокати в България. Защо да не може да я поканим за 2-3 лекции през годината и да я изберем за извънреден професор? Но не го приеха. Ето още нещо изключително важно - министърът на образованието и науката осъществява контрол по открити и неприключили процедури за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност. Той назначава проверка във всеки един момент. Ние настоявахме, че трябва да има постоянно действащо звено, което да осъществява контрол.
- Сега всяко обжалване отива в съда?
- Точно така. Но в закона въобще не е предвидено какво става, ако обявим конкурс и го спечели човек от друг университет. Ние трябва да го назначим, но нямаме право, а и не бихме искали да освободим този, който е бил на това място до момента. В закона няма и определение на понятието "постдокторант", а това е модерна позиция. В момента
на своя глава обявяваме конкурси за постдокторанти
- Промени в закона ли трябват или е нужно той коренно да се преработи?
- Според мен да, но това е мое лично мнение. Не всички са съгласни с мен, включително и в моя университет. Преди 5 г. много колеги развиваха идеята, че те никога няма да се явят да защитават голяма докторска дисертация, защото процесът на защитата бил изкривен. Доста от тях се възползваха от новия закон. В резултат на това от 30-40 защити на големи докторати, които имахме преди приемането на закона, през 2012 г. тези процедури са 10, 2013 - 11, а 2014 г, до този момент са 5. И това е бедата - че законът нивелира към по-ниско ниво. Задачата трябваше да бъде не да се улесни процедурата, а да не пречи на интелигентния и амбициозния.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
