Иван и Андрей се завърнаха в bTV преди време като продуценти, а сега отново ще бъдат братя по оръжие - този път като водещи на най-новото риалити "Фермата", което стартира през есента. Близо 10 000 вече са подали документи за аграрното шоу, а само 15 ще бъдат избрани в селекцията на психоложката Ани Владимирова и нейния екип.
Малко преди да разкрият подробности около предаването, в офиса им светският си дебют прави сладкото бебе Самуил - синът на Иван и Ирина Тенчева. Андрей не може да се откъсне от него и дълго го гушка и му се радва. Дали би станал кръстник на дребосъчето? "По-скоро не, аз съм на Ава (дъщерята на Иван от бившата му съпруга Вихра, б.а). Сега ще е някой друг", отвръща с типичната си широка усмивка той.
Двамата са отявлени левскари и наскоро направиха голямо дарение на любимия отбор. За футболните страсти и новото предаване, разпита ги "Стандарт".
- Как всеки от вас стана фен на "Левски"?
Андрей: Аз заради дядо ми Светослав. Цялото ми софийско семейство, на майка ми роднините, всички са от "Левски". Не сме ходили много по стадиони, но не сме пропускали мач. Купувахме сладолед за вкъщи, вдигахме си краката и пускахме телевизора. Първият мач, който си спомням, е когато "Левски" би "Ботев"-Враца с 6:1. Сигурно е било 1984-а, бил съм на пет годинки. Баща ми (големият диригент Васил Арнаудов - б.а) много пътуваше в страната и чужбина и затова дядо ми ме запали по футбола. Всъщност един мач "Левски"-ЦСКА беше и непосредствената причина да си отиде от този свят. "Левски" би с 2:1 с гол на Сираков, но на него толкова му беше станало лошо и му се бе вдигнало кръвното, че падна в банята и си удари главата. Седмица по-късно почина. Той приемаше вечното дерби като политически сблъсък между комунисти и демократи. Което сега, през 2015 година, звучи смешно. Но тогава си беше истинско.
Иван: На Кървавия гол на Гонзо бяхме с Андрей заедно в публиката. Бербатов изпусна 3-4 сигурни положения за ЦСКА. Тогава Гонзо вкара единственото попадение в 90-ата минута. Съблече се гол, течеше му кръв от челото - беше велико.
Сещам се и за едно предсказание. Гледаме "Марсилия" и "Левски" на "Герена". Атака на "сините". Йовов е в засада, но копва топката и опитва да прехвърли Бартез. И аз като гледам как ги прави тези простотии, казвам на Андрей, че ще опита пак по същия начин. И след 30 минути направи копването пак и то по уникален начин - онзи бижутерски гол! Много често си го гледам в youtube.
Андрей: Сещам се за една история, която досега не сме разказвали. Ходехме на къмпинг "Градина" всяко лято. И последното, преди "да станем известни", тоест да отидем в bTV, гледахме мач на "Левски" в един ресторант в Созопол. Тогава загубихме от "Галатасарай" с 1:2, но Гонзо вкара, и ние много се зарадвахме. И главно Иван, с асистенцията на нашия приятел Владо, изпотрошиха куп чаши и чинии. Нанесохме доста материални щети на заведението от щастие.
И на следващото лято отново отидохме. Беше по време на Шампионската лига. Ние с Иван минахме да запазим маса за същия ресторант. Но вече бяхме известни - хората ни познават, че и ни се радват. И отвърнаха: "С голямо удоволствие бихме ви резервирали места, но миналата година
тук едни ужасни вандали всичко потрошиха и шефът забрани да се гледат мачове"
Изобщо не ни познаха!
- Яли ли сте бой заради отбора?
Иван: Аз - да. Много дълъг, сериозен и протяжен бой в Барселона. Бяхме с този Владо, с когото чупихме чашите в Созопол. На "Барселона"-"Левски", когато ни биха с 5:0. Бяхме в един български бар преди мача, и вътре се събраха много голяма част от феновете на "Левски". Но този бар е в парк, който е сборно място на ултрасите на "Барса". А ние сме на по няколко уискита... И тръгваме. Единственото, което тези ултраси не биха искали, е да минаваме през тях. Дават ни знаци да не го правим! Но ние, българи юнаци, сме казали, че ще пресечем директно през тях. Няма да се съобразяваме! Излизаме с Владо, той с българското знаме на врата, аз зад него, заставаме на 10-ина метра от ултрасите и усещаме, че ще стане много страшно. Обръщаме се и виждаме, че няма абсолютно никой друг излязъл от нашите съотборници левскари. Само двама сме. Аз почвам лееко да се разколебавам, но не и Владо, който тръгва да ги разцепва. Казах си:" С него съм, к'во да правя". До последния момент ни предупреждаваха да ги заобиколим. Ние обаче, не - през средата. Те леко се отвориха, Владо взе да минава, помислих, че ще ни пуснат, но в този момент един отзад го издебна, събори го, друг понечи да го рита в главата, аз му отвърнах. Ударих един, удариха ме 50 пъти и накрая дойдоха нинджи с каски, палки и кучета и ни спасиха. Владо си беше глътнал езика, трябваше да му го вадя, счупили му бяха челюстта. Аз се разминах без сериозни травми. Извадих голям късмет.
- Отразявал ли ви се е някой мач на работата?
Андрей: Случвало се е да водим предаване на живо по време на мач. Тогава на екрана в студиото, вместо видеата, които трябва да текат, сме карали да ни излъчват двубоя. Нашият режисьор Вальо, цесекар, гледа в апаратната и ни казва какво става. Не е много редно да правим така, но... страст.
- Ще бъдете водещи на "Фермата", с какво ще е по-различен този формат?
Андрей: Идеята е участниците да се върнат 100 години назад и да се лишат от цивилизацията. Трябва сами да си отглеждат храната. Няма да имат ток, канализация. Ние не можем сега да си представим живота без всички тези удобства. Представете си, че сте в началото на ХХ век. Тиха и мила гледка на някое българско село... Рекичка тече в задния двор, спокойствие, мир.
- Ще разполагат ли играчите с провизии?
Иван: Ще получават възможност да си спечелят някакви суровини чрез изпълняване на задачи. Например - ще им се наложи да си направят с подръчни средства канализация и да си отбият от водата. Да си поливат нивата и да си пълнят кладенеца. Ако успеят, получават провизии. Но не готови. Може това да са 10 литра прясно мляко и
специалист да им обясни как да си направят от него масло и сирене.
Ще имаме фермери, които от неволята ще се научават да произвеждат нещата, правени от прабабите и прадядовците. Ще имат, разбира се, градина и животни.
- Избрано ли е мястото?
Иван: Да, много е хубаво, но все още не можем да го издадем. На 100 км от София е.
Наета е голяма площ, в която има позанемарена ферма. Участниците ще трябва да я стегнат и да си облагородят района.
- Кастингите кога започват?
Андрей: Записването приключи вчера, 1 май. Сега психолозите ще подберат кандидатите, от които 300-400 ще извикаме на кастинг. В началото на юни ще изберем 15, които ще се състезават. Снимките започват в края на лятото. Ще върви паралелно снимането и излъчването. До момента голямата част от записалите се са млади мъже, динамични, мениджъри, предприемачи.
Иван: Мотивацията на кандидатите е да избягат от града и всички форми на комуникация, да водят здравословен живот, да си спомнят за детството, когато са били при баба и дядо на село. Други пък никога не са имали такива ваканции като хлапета и искат да видят какво е. И разбира се, да спечелят наградата от 100 000 лева.
- Накуп ли ще живеят?
- Ще живеят всички заедно във "Фермата". На всеки седем дни ще имат един лидер, който ще бъде отличен за "Фермер на седмицата". Той моментално ще има право да избира двама слуги или ратаи.
Те ще отидат да живеят при прасетата или магаретата в обора
и ще обслужват всички останали. Което, както се сещате, предвещава доста интересни ситуации.
Андрей: Насочваме се към обикновени хора, а не към звезди. Едни 100 човека се въртим в медиите. Втръснали сме на всички, а и на самите себе си. Известните хора, благодарение на модерните технологии и социални мрежи, започнаха още по-активно да досаждат с присъствието си. Ние се стараем да не сме едни от тях. Риалититата от последните сезони, с изключение може би на "Къртицата", бяха пълни само с познати лица. Дойде време за шоу с обикновени хора.
- Вие как сте с полската дейност?
Андрей: Не сме имали баби и дядовци на село и не познаваме този живот, но аз обичам повече планината, отколкото морето. Мястото на риалити фермата е такова - с река. Мисля си, че няма да искам да си ходя оттам. Много неща се планират отсега. Например обсъждаме колко бременна крава ни трябва. Предлагат ни една, на която терминът е 18 септември, но ние искаме да роди в края на август. Обсъждаме кога ще се стрижат овцете...
Иван: Почнали сме да сеем ранни картофи, на които им трябват 60 дни, има късни, на които са им необходими 120 дни. Научаваме много неща и ние самите. Бихме искали по ненатрапчив начин да се усеща една нишка на родолюбие и патриотизъм в предаването. Да се вмени деликатно уважение, любов към земята за тези три месеца, когато тече предаването.
Това, че направихме "Мюзик айдъл" и в България, и в Македония, беше добра идея. Тогава Соломон Паси ми се обади и каза: "Момчета, вие направихте за българо-македонските отношения за три месеца
много повече, отколкото ние, политиците за 20 години"
Андрей: Сега ще направим повече и за земеделието, отколкото политиците.
Иван: Да имаш такава прекрасна земя и да се отнасяш лошо с нея е направо богохулство.
- Ще могат ли участниците да слушат музика?
Андрей: Ако си спечелят инструменти или си извоюват парти за награда - да. Ще си тъкат килими, дрехи, ще гладят с ютия с въглени. Ще имат печка на дървета, стан, работилница, мандра.
- Вие лесно ли се разделята с удобствата на цивилизацията?
Иван: Имам вила в едно село над Габрово, където няма обхват на телефона. Има само сателитна телевизия, за да гледам мачове. Обичам да ходя там.
Андрей: Ако съм в готина компания, не ме е грижа дали ще ям в скъп ресторант, или ще ям нещо върху вестник.
- Каква е причината хората рядко тук да са щастливи?
Иван: У нас не се цени нищо. Не се харесваме. Време е да осъзнаем, че ще бъдем успешни поединично, ако сме такива като народ.
Ние не си обичаме дори възрастните хора, които цял живот са работили за тази държава. Не може да има такава омраза между хората и нещата да вървят. Мразят се не само бедни и богати, а бедните помежду си и богатите помежду си, известните се мразят едни други, неизвестните също, изобщо, поголовно се мразим.
Андрей: Не сме щастливи и защото не се брани националният ни интерес. Това, което позволяваме да правят наши съседи с историята ни, е малодушие.
- Бихте ли влезли в политиката?
Иван: Още не е измислена формулата как да не изгубиш целта, с която си влязъл. Когато си вътре, се налага да правиш толкова много компромиси, че в един момент ти се изплъзва нишката защо си отишъл там на първо четене.
- Имаш дъщеря, а сега син, по-различно ли е родителството?
Иван: Дъщеря ми каза онзи ден: "Ти си единственият родител, който казва "баси" и други подобни. Попитах я: "Какво мислиш за това?", а тя: "Харесва ми, говориш като нас".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
