Няма нищо по-велико от свободата, споделя известният художник, който гостува в столичната галерия "Червената точка"
Иван Газдов гастролира със зрелищната си експозиция "Неръждаема стомана" в столичната галерия "Червената точка".
Публиката може да види съвсем нови и непоказвани досега негови творби. Кураторът Боряна Вълчанова е избрала седем пластики, които разкриват необичайните възможности на обичайните версии в работите на професора. Авторът провокира с поредното предизвикателство, използвайки за първи път неръждаема и колорирана стомана. Верен на неподражаемия си стил, Иван Газдов разчупва границите на познатите, търсейки поредни интерпретации на образи. Всеки от тях "разказва" различна история, гарнирана с типичната за маестрото ирония.
Пластичните композиции са вдъхновени от графичната серия "Игра на силуети", наградена в Япония от първия международен конкурс за тематичен дизайн по интернет през 90-те и откупена от музея "Форне" в Париж. От същата серия през 2001 г. Български пощи издават от името на България блок от 2 марки по повод "Европейската година на плаката".
Трите цикъла графики от 80-те и 90-те години на Газдов са изненада за познавачите - офорти, суха игла+линолеум, сериграфия+колаж. Той ги вади за първи път. През 1987 г. създава свой стил ГРАФИКАТУРА(r), регистрирана марка за Европа, с който открива повече от 50 самостоятелни изложби в Европа и в чужбина. От 1978 г. е създател на естетическата категория АВТОРСКИ ПЛАКАТ(r), която представя и утвърждава международно със своята монография "Авторски плакат" (2011), която е без аналог в теорията на графичния дизайн.
- Професоре, публиката гледа в "Червената точка" ваши пластики от неръждаема стомана - какво тук и сега все още е "неръждаемо" в живота ни?
- Много се притеснявам да се намесвам в други области на така наречения живот освен в рисуването - нещото, с което се занимавам и малко разбирам. Ако приемем ръждата като метафора, мисля, и то с основание, че неръждаемо е само блаженото детство. Един германец казваше: "Страхотни игри ставаха в разрушените къщи" - а става дума за бомбардирания Берлин 1945 г.
- Продължавате ли да бъдете добре информиран песимист, както винаги сте казвали?
- Човек може да бъде какъвто си иска, докато не почувства "тягостната омала на възрастта и битието". После става
добре информиран хипохондрик или досаден бъбрихондрик
Аз клоня към второто.
- Какво поддържа прочутото ви чувство за хумор в атмосферата, която напоследък никак не е забавна?
- Тази формула - така нареченото чувство за хумор - е твърде хипотетична величина в личен план. Когато проявите й са в някакъв вид творчество, а не на маса, трябва да се каже, че всичко става спонтанно. Това обременява, а не радва автора. Що се отнася до атмосферата, тя НИКОГА не е била забавна, не само сега. Не мога да формулирам как се поддържа нещо, което на мен ми се явява само в картините. Вероятно със самото рисуване. Което само по себе си е смешно действие на фона на сериозните неща ("ори, мели, яж") и пий (разумеется).
- Може ли големият артист да бъде "кофти" човек?
- Може, особено когато са го набедили, че е "голям".
- Каква е разликата в битието и душата на творците преди 10 ноември и сега?
- Зависи от твореца. Тези, които хвърчаха на червеното килимче, сега дават песимистични интервюта. А ние ги гледаме отстрани и трябва да ги уважаваме. Няма нищо по-велико от свободата. Преди имаше 2-3 зали за изложби, а сега - повече от 50 галерии има само в София. Нивото е друг въпрос. Впрочем то по целия свят е различно. Много е шокиращо например, когато видиш, че в Париж сега "абстракцията" е дългогодишна ширпотреба. А у нас - така наречените "млади", които благодарение на демократичното разкрепостяване сега се реализират, наричат демокрацията "грешка". Но и да не забравяме, че
моралът се придобива в домашна среда, а не в кочина
- Вие рисувате, пишете книги и измисляте нови форми и жанрове с еднаква лекота. Кога и как разбрахте, че никога няма да се отървете от ухажванията на музите?
- Все още не съм разбрал. Няма нищо по-досадно от вкисната муза, дето си търси валидола.
- Разкажете моля за някое от най-бурните ви преживявания в Академията - като студент и като преподавател?
- Чак бурно - не знам. Но забележително беше, когато през 1970 година, малко преди да завърша, опитах да направя изложба в клуба на Академията - сегашното фотоателие на "Шипка". И тя, изложбата, беше запечатана с лепенки от ръководството, още преди да се открие. А на мен ми беше дадено следното обяснение: "Колега Иванчо, изложбата се затваря, понеже работите са много хубави и ще бъдат прибрани в музея". До такова "прибиране" не се стигна, защото мой приятел ги измъкна. Сега тази колекция от рисунки
се намира в избата
на Националната художествена галерия като дарение от мен през 2005 година. Колекцията беше изложена в три салона на НХГ и представена заедно с албум с текст от доцент Петър Змийчаров. (По същество рисунките пак са прибрани "на тъмно".)
- Какво е дереджето според вас на днешния артист в държавата България?
- Като навсякъде. Да не забравяме какво казва по този въпрос Хенри Мур: "Съветвам всички млади художници да си намерят работа, от която да се издържат. За да могат да правят изкуство". А американска фондация, подкрепяща артисти, обявява: "Само по-малко от 3 процента от художниците в Америка се издържат от творчество". Тук май са доста повече. Но пък там няма Министерство на културата.
- Какви са провокациите пред вас като автор?
- Да мога да реализирам насъщните си идеи. Това никак не е лесно. И не опира само до време и настроение. Две години бяха нужни, за да станат металните пластики, и то само благодарение на уникалния човек Васил Василев и на късмета да го познавам.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
