Ис­то­ри­я­та не би­ва да е то­я­га

Не­от­дав­на из­ле­зе дву­том­ни­кът на проф. Иван Ил­чев "Ро­за­та на Бал­ка­ни­те", кой­то прос­ле­дя­ва ми­та­ло­то ни до края на 20 век под фор­ма­та на "ро­ман-ис­то­рия". Кни­га­та е пред­наз­на­че­на за все­ки чо­век, лю­бо­пи­тен да ви­ди ми­на­ло­то ни не са­мо в чер­но-бя­ло.

• Най-мно­го ме е страх от та­ка на­ре­че­ни­те "Ура-пат­ри­о­ти"
• Из­рас­тва по­ко­ле­ние, ко­е­то ня­ма да знае ни­що за 20-и век, каз­ва проф. Иван Ил­чев

- Проф. Ил­чев, от­къ­де дой­де под­ти­кът да на­пи­ше­те дву­том­ни­ка "Ро­за­та на Бал­ка­ни­те"? Как се ро­ди та­зи идея?

- Иде­я­та в пър­во­на­чал­ния си вид има твър­де мал­ко об­що с окон­ча­тел­ния ре­зул­тат. В са­мо­то на­ча­ло си мис­лех, че наг­ла­си­те на чо­ве­ка в по­ве­че­то слу­чаи не се оп­ре­де­лят от мно­гоб­рой­ни­те но­ви­ни, ко­и­то те за­ли­ват, а от ня­кои по трай­ни-мар­ке­ри. Мис­лех си "Как­ва ли ще­ше да е пред­ста­ва­та на бъл­га­ри­на за стра­на­та му, ако в Бъл­га­рия по раз­лич­ни при­чи­ни из­ли­за­ше са­мо един вес­тник, и то по един брой го­диш­но?" И за­поч­нах да пра­вя та­ки­ва "вес­тни­ци" за пе­ри­о­да след 1878 го­ди­на. Но пос­те­пен­но ми ста­на яс­но, че то­ва ня­ма да до­ве­де до чак тол­ко­ва убе­ди­тел­ни ре­зул­та­ти, и пре­ми­нах към тър­се­не на об­щи­те чер­ти на раз­ви­ти­е­то на бъл­гар­ски­те зе­ми. По вре­ме на ра­бо­та­та ми вър­ху кни­га­та има­ше ед­на па­у­за, пре­диз­ви­ка­на от то­ва, че се за­ни­ма­вах с уни­вер­си­тет­ски де­ла, и не тол­ко­ва вре­ме­то, кол­ко­то съз­на­ни­е­то ми бе об­се­бе­но от дру­ги проб­ле­ми. И след то­ва се вър­нах към ста­ра­та идея.

- Оп­ре­де­ля­те кни­га­та си ка­то "ро­ман-ис­то­рия" и "крат­ка ис­то­рия за лю­бо­пит­ни чи­та­те­ли". Как­ви ми­то­ве оп­ро­вер­га­ва­те?

- О, у нас има дос­та­тъч­но ми­то­ру­ши­те­ли, за да се при­съ­е­ди­ня­вам към тех­ния брой. Не ис­кам то­ва да ста­ва в ни­ка­къв слу­чай. Прос­то за мен ис­то­ри­я­та ви­на­ги е би­ла из­клю­чи­тел­но ин­те­рес­но за­ни­ма­ние и ис­ках да я нап­ра­вя ин­те­рес­на и за чи­та­те­ли­те. Всъщ­ност ни­ко­га не съм се блаз­нил от ми­съл­та да пи­ша с на­у­ко­об­раз­ни тер­ми­ни за мал­ци­на из­бра­ни. Ви­на­ги съм смя­тал, че ис­то­ри­я­та е мно­го бли­зо до из­кус­тво­то. И уме­ни­е­то да во­диш ис­то­ри­чес­ки раз­каз е бли­зо до уме­ни­е­то да во­диш ху­до­жес­твен раз­каз. Не са­мо в та­зи кни­га, и в пред­ход­ни­те съм се при­дър­жал към прин­ци­па да нап­ра­вя ис­то­ри­я­та раз­би­ра­е­ма.

- Как­во раз­лич­но на­у­ча­ва­ме от кни­га­та Ви?

- 99 на сто от не­ща­та, ко­и­то аз съм на­пи­сал, са свър­за­ни с из­во­ди и ар­гу­мен­та­ция, дос­тиг­на­та от мо­и­те ко­ле­ги. Про­фе­си­о­нал­ни, а по­ня­ко­га и неп­ро­фе­си­о­нал­ни ис­то­ри­ци. Ако мо­же да се го­во­ри за моя зас­лу­га в то­ва от­но­ше­ние, е че аз се опит­вам в та­зи нес­трой­на кар­ти­на от фак­ти и тен­ден­ции да по­тър­ся об­що­то. При­мер­но, за ши­ро­ка­та пуб­ли­ка не е из­вес­тно ка­къв тип учи­ли­ща са има­ли дру­ги­те, жи­ве­е­щи сред нас ет­но­си - тур­ци, ар­мен­ци, ев­реи, ци­га­ни. Го­во­ри се мно­го за ежед­не­ви­е­то на хо­ра­та, тъй ка­то и пре­диш­ни­те ми за­ни­ма­ния с ис­то­рия ме убе­ди­ха в то­ва, че не­за­ви­си­мо как­во по­ли­ти­ци­те мис­лят за се­бе си и за соб­стве­но­то си неп­ре­ход­но зна­че­ние, за нор­мал­ния чо­век мно­го по-важ­ни са не­ща­та, с ко­и­то се сблъс­ква в ежед­не­ви­е­то си. Та­ка че съм се пос­та­рал да обър­на вни­ма­ние на тях. Ви­на­ги съм смя­тал, че за офор­мя­не­то на наг­ла­си­те на мно­зин­ство­то от хо­ра­та, не­за­ви­си­мо от то­ва, ко­е­то смя­тат по­ве­че­то пи­са­те­ли, имат зна­че­ние не тол­ко­ва про­из­ве­де­ни­я­та на ви­со­ка­та ли­те­ра­ту­ра, но и то­ва, ко­е­то бих­ме на­рек­ли сниз­хо­ди­тел­но "ли­те­ра­ту­ра за ма­со­вия чи­та­тел". Ака­де­ми­чес­ки­те кар­ти­ни съ­що не оказ­ват чак та­ко­ва въз­дейс­твие вър­ху хо­ра­та. Та­ка че в тър­се­не на вну­ше­ни­е­то се опи­тах да из­пол­звам ка­ри­ка­ту­ри, рек­ла­ми, сти­хот­во­ре­ния...

- А за­що "Ро­за­та на Бал­ка­ни­те"?

- Две са ос­нов­ни­те при­чи­ни - пър­ва­та е, че ро­зо­во­то мас­ло, ис­ка­ме или не ис­ка­ме, е сим­вол на стра­на­та ни, та­ка как­то вя­тър­ни­те мел­ни­ци са сим­вол на Хо­лан­дия. А вто­ро­то е, че на сред­но­ве­ков­ни­те кар­ти е изоб­ра­зе­на "ро­за­та на вет­ро­ве­те", а Бъл­га­рия е мяс­то, ко­е­то е дос­та вет­ро­ви­то от глед­на точ­ка на по­ли­ти­чес­ки­те вза­и­мо­от­но­ше­ния в Ев­ро­па.

- Има­те ли об­рат­на връз­ка с чи­та­те­ли­те ве­че?

- Да, обаж­дат се до­ри по те­ле­фо­на. То­ва са пре­дим­но хо­ра, ко­и­то ха­рес­ват кни­га­та, ес­тес­тве­но, те­зи ко­и­то не я ха­рес­ват, ед­ва ли ще се оба­дят. Но и из­да­те­лят твър­ди, че кни­га­та вър­ви доб­ре, а в на­ши дни да ед­на ис­то­ри­чес­ка кни­га, ка­то пра­ви­ло мо­же да има шанс за ус­пех, ако е яр­ко на­ци­о­на­лис­ти­чес­ка и об­яс­ня­ва как сме кла­ли про­тив­ни­ка. Но ко­га­то не е та­ка­ва, а аз съм ка­те­го­рич­но про­тив по­до­бен род ли­те­ра­ту­ра, шан­со­ве­те ка­то че са по-мал­ко.

- Обу­че­ни­е­то по ис­то­рия в учи­ли­ще ка­то че ли се из­пол­зва не тол­ко­ва, за да се пре­по­да­ва ис­то­ри­я­та, а за да се въз­пи­та­ва пат­ри­о­ти­зъм...

- Пат­ри­о­тиз­мът е ка­то ле­кар­ство­то. Ко­га­то се да­де не­об­хо­ди­ма­та до­за - ор­га­низ­мът оз­дра­вя­ва. Но ако го взе­меш в по-го­ля­ма до­за, има опас­ност ор­га­низ­мът да ум­ре. За­то­ва ви­на­ги ме е би­ло страх от та­ка на­ре­че­ни­те "Ура-пат­ри­о­ти", ко­и­то се опит­ват да мо­но­по­ли­зи­рат пат­ри­о­тиз­ма в своя пол­за.

- А що се от­на­ся до из­пол­зва­не­то на ис­то­ри­я­та ка­то иде­о­ло­ги­чес­ки ин­стру­мент?

- О, тук мно­го сме вто­ра­че­ни в на­ше­то съв­ре­мие. Ис­то­ри­я­та е из­пол­зва­на ка­то по­ли­ти­чес­ки ин­стру­мент още в древ­на Ва­ви­ло­ния, ко­га­то древ­ни­ят спи­сък на тех­ни­те ца­ре е бил нап­ра­вен лъж­ли­во, за да под­хра­ни ве­ли­чи­е­то на един оп­ре­де­лен град. По съ­щи­ят на­чин е със­та­вен и Имен­ни­кът на бъл­гар­ски те ца­ре. Та­ка че ис­то­ри­я­та ви­на­ги е би­ла из­пол­зва­на ка­то по­ли­ти­чес­ко оръ­жие, ло­шо­то е, ко­га­то за­поч­не да се из­пол­зва ка­то то­я­га.

- А из­пол­зва ли се ка­то то­я­га в мо­мен­та?

- В мно­го слу­чаи, да. И то то­я­га­та се раз­мах­ва с ед­нак­во упо­е­ние и от две­те стра­ни на по­ли­ти­чес­ка­та ба­ри­ка­да. Ед­ни­те об­ви­ня­ват дру­ги­те, че са чер­ве­ни фа­шис­ти, дру­ги­те - че са тъм­но­си­ни фа­шис­ти, при то­ва с под­хо­дя­щи­те ис­то­ри­чес­ки при­ме­ри. Ло­шо­то е, че в ис­то­ри­я­та мо­гат да се на­ме­рят ар­гу­мен­ти и в две­те по­со­ки. Аз съм ги дал и в кни­га­та - как­то с убийс­тво­то на шес­тте де­ца от Яс­тре­би­но, та­ка и с то­ва, че пар­ти­за­ни­те из­би­ват не­вин­ни пъ­да­ри, за да пла­шат хо­ра­та. Но то­ва не е са­мо у нас. Тряб­ва да прес­та­нем да мис­лим, че бъл­гар­ска­та ис­то­рия е не­що уни­кал­но.

- Мо­же­те ли да нап­ра­ви­те съ­пос­тав­ка на кой пе­ри­од от ця­ла­та ни ис­то­рия при­ли­ча вре­ме­то, в ко­е­то жи­ве­ем?

- Пос­лед­ни­те го­ди­ни за съ­жа­ле­ние най-мно­го при­ли­чат на 30-те го­ди­ни на ми­на­ло­то сто­ле­тие. Ко­га­то стра­на­та за­поч­ва да се съв­зе­ма от пос­лед­стви­я­та на све­тов­на­та ико­но­ми­чес­ка кри­за, но съв­зе­ма­не­то съв­па­да с то­тал­на лип­са на ле­ги­ти­ма­ция от стра­на на уп­рав­ля­ва­щи­те пред гла­со­по­да­ва­те­ли­те. Мръс­ни по­ли­ти­чес­ки бо­рич­ка­ния, ко­руп­ци­он­ни прак­ти­ки и та­ка на­та­тък...

- Има­ше един мно­го си­лен на­тиск за про­ме­ни в учеб­ни­ци­те за пе­ри­о­да след Де­ве­ти сеп­тем­ври, ко­и­то ос­та­ви­ха в тях из­ця­ло не­га­тив­на ин­фор­ма­ция за то­ва вре­ме...

- Аз лич­но не бих се съг­ла­сил да про­ме­ня тек­ст, кой­то съм на­пи­сал. При то­ва под­ло­жен на на­тиск от хо­ра, в чи­я­то про­фе­си­о­нал­на ком­пе­тен­тност дъл­бо­ко се съм­ня­вам.

- В край­на смет­ка то­ва ще вле­зе в учи­ли­ще и един ден те­зи мла­ди хо­ра ще ста­нат Ва­ши сту­ден­ти...

- За съ­жа­ле­ние е та­ка. Бор­ба­та се во­ди по-ско­ро за съз­на­ни­е­то на бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния. Не заб­ра­вяй­те, че пре­ди вре­ме, ко­га­то се во­де­ше бит­ка за то­ва как да бъ­де опи­сан пе­ри­о­дът 14-18 век, в един вес­тник из­ле­зе ед­на ка­ри­ка­ту­ра, в ко­я­то бъл­га­ри вър­вят с ло­зунг и про­тес­ти­рат "Ис­ка­ме си роб­ство­то!". Ми­съл­та ми е, че мно­го труд­но се раз­би­ват ми­то­ве, а след 1989 го­ди­на бе нап­ра­ве­но всич­ко въз­мож­но учи­те­ли­те по ис­то­рия да бъ­дат нап­ла­ше­ни. Аз и се­га не зная кол­ко учи­те­ли пре­по­да­ват пе­ри­о­да след Пър­ва­та све­тов­на вой­на. Опа­ся­ват се от ре­ак­ции на на­чал­ни­ци, на ро­ди­те­ли. И в Бъл­га­рия из­рас­на ця­ло по­ко­ле­ние, ко­е­то ня­ма пред­ста­ва за ис­то­ри­я­та на стра­на­та си през двай­се­ти век.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com