- За атентата срещу Гешев да анализираме факти и улики, а не внушения, казва експертът по антитерор проф. Христо Смоленов пред „Телеграф“
- Г-н Смоленов, вече две седмици в България една от основните теми е опитът за атентат срещу главния прокурор Иван Гешев и случилото се след това. Като експерт по антитерор какъв е вашият коментар?
- От уважение към професионализма - както на колегите, така и този, към който лично се стремя, - няма да коментирам атентата срещу главния прокурор. Тече следствие, което не бива да се обременява с външни коментари и хипотези от лица, които не са оторизирани по конкретния случай. Разбира се, органите могат да привличат външни консултанти като Шерлок Холмс или като харизматичния главен герой в серийния филм „Менталист“. Но тук нещата не стоят така и мисля, че е по-разумно да проявим търпение, да дадем шанс на неполитизираното мислене. Нека анализираме факти и улики, а не внушенията на тенденциозни анализатори… Засега толкова по този въпрос.
- А смятате ли, че има недоверие към българските специални служби?
- Има нещо сериозно, за което искам да предупредя нашата общественост. Има ясно доловима тенденция да се внушава недоверие към българските специални служби, в това число и към онези, противодействащи на външния тероризъм. В някои медии политиканстващи натегачи призовават за чистка в структурите за сигурност. Правят го политици, които многократно бяха уличавани в лъжа и некомпетентност - и то когато страната е подложена на дестабилизация по линия на войната в Украйна и на миграционния натиск. Само наивници могат да си мислят, че сред множеството търсещи мир бежанци от Афганистан, Ирак и Сирия няма и друг тип нарушители на държавната ни граница. Става дума за бивши или настоящи участници в терористични формирования, обучени да убиват, да създават хаос или да се спотайват в спящи клетки. Те се смесват с бежанците и правят опити за проникване на наша територия.
- Но нали не всички бежанци са терористи?
- Разбира се, че не. В огромното си мнозинство това са хора, измъчени от жестоките реалности в страните, от които бягат. Те са жертви на регионални войни и на глобална бедност, поддържана в света от бившите роботърговци, чиито наследници днес изобразяват угризения на съвестта. Обаче не се отказват от финансовия еквивалент на придобивките от робовладелското си минало…
И когато настояват да регистрираме преминалите през България мигранти и да спазваме безотказно така наречения Дъблински протокол, това означава, че искат да ни превърнат в европейско гето за мигранти. Интересно дали оставането ни извън Шенген не е свързано точно с този замисъл?
- Как става точно внедряването на терористи сред бежанците?
- Колкото по-масови са миграционните набези, толкова по-лесно е сред бежанците да се внедряват (и да се прикриват зад тях) бивши и бъдещи терористи. А накъде ще се запътят те, след като стъпят в Европейския съюз - дали на изток, или на запад - това зависи от поръчителите на глобалния терор, които винаги са оставали в сянка… Мислите ли, че тези поръчители ги е грижа за „европейските ценности“, както патетично говорят брюкселските чиновници? Това, че в Европа цари затишие по отношение на терористичните актове, е измамно самоуспокоение. Самоизмама е и пренебрежението към българския принос в европейската система за сигурност. Високомерието на онези, които така и не се потрудиха да създадат Европейска агенция за борба с тероризма, е повече от недалновидно.
- Вие многократно апелирахте за създаване на такава агенция, и то не от вчера, а поне от две десетилетия. Според вас защо това не се случва?
- На фона на разюздано изобилие от евроструктури е много странно, че Европейската комисия не се погрижи за обща превенция срещу терора. Сякаш някой забранява на ЕС да мисли в тази посока. Или пък евробюрокрацията се презастрахова да не се пречка там, където се раздават големи шамари в условията на т.нар. контролиран хаос. Самото това понятие и свързаната с него линия на поведение са в разрез с кибернетичния принцип за неочакваните последици. При все това някои в захлас прославят контролирания хаос като метод за решаване на световни кризи. Заблуждават себе си, а оттам и другите, че да режисираш хаоса, породен от насилие, значи да контролираш този хаос.
Оттук се е пръкнала и стратегията за контролиран терор. Мисля, че именно тя е в основата на скандалните неуспехи във войната срещу терора, които след 20 години и 2 трилиона долара разходи се „увенчаха“ с хаотично изтегляне от Афганистан. Този развой на нещата потвърждава тъжния извод, че тероризмът в крайна сметка е свързан с глобалната финансова перверзия.
Световната финансова система се самостимулира чрез насилие - терор, регионални войни, състояния, близки до началото на голяма война. Такава болест при хората се нарича садо-мазохизъм, но в случая с последиците от финансовия „садизъм-мазохизъм“ светът е изправен пред разрушителна перверзия.
- Вие очевидно имате предвид една обективна опасност. Кой е субективният фактор зад тази опасна тенденция?
- Съществува глобално организирана, наднационална сила, в интерес на която тази перверзия се задълбочава, вместо да се лекува. За определеност ще я наричам перверзокрация. Тя прави чудовищно много пари от масовата смърт на хора, все едно дали в условия на пандемия, или братоубийствена война. В процес на перманентна мафиотизация тя постига онова, което Лео Троцки не успя да осъществи с така наречената перманентна революция. Всъщност има много общо между двете идеологии - троцкизма и глобализма. И двете искат да завладеят света, за да го подчинят на единна политическа догма. И двете се опитват да променят човешките същества до състояния, които противоречат на природните дадености.
И троцкизмът, и глобалисткият фундаментализъм се опират с маниакално самомнение върху една илюзия. Предполагат, че светът може да бъде „покорен“ с много пари, с организирано насилие и политическа злоба. В такъв свят човешката психика подлежи на брутално препрограмиране. За тази цел влизат в действие мощни средства за масова дезинформация, както и двата закона на Гьобелс:
Лъжа, повторена хиляда пъти, вече звучи като истина.
Който ви забавлява, той ще ви управлява…
- Значи ли това, че намирате общ знаменател между стария троцкизъм, Гьобелсовата пропаганда и съвременния глобалистки фундаментализъм?
- Факт е - и трите доктрини обслужват хищните интереси на перверзокрацията. Именно това осуетява борбата срещу глобализиращия се тероризъм. Тя се води не за ликвидиране, а за конспиративен контрол над неговите структури и тайните му операции. Сериозна причина перверзокрацията да инвестира в контролиран терор е, че самото насилие е екстремен начин за правене на пари и власт.
Както пише Курт Вонегът, светът е в лапите на група хора, които се забавляват да „правят пари от властта и власт от парите“. Бих добавил, че това болнаво забавление често има садистична заостреност и властови ресурс за системно насилие. Потвърждава се хипотезата, че изградените с много пари и уж легитимна власт перверзократични мрежи са от същия тип като мрежите на уж контролирания терор.
- В случая кой кого контролира?
- Тук „змията захапва опашката си“ и затваря порочния кръг по въпроса кой кого контролира. Дали задкулисна власт дърпа конците на глобалния тероризъм? Или пък с негова помощ се редят пасиансите на онова, което иронично наричаме световно правителство? Във всеки случай легитимната власт се оказва под кръстосания огън на контролирания терор и безконтролния хъс на перверзокрацията.
- Звучи зловещо! Това е предупреждение по принцип или имате конкретни опасения за в бъдеще?
- И двете! Контролираният терор отдавна служи за създаване и разпространяване на масов страх. Той е специфично оръжие за масово поразяване, но се изплъзва от ръцете на онези, които го използват. Става същото като с контролирания хаос, но тук има и субективен фактор, който се измъква от всеки контрол… Франкенщайновото творение „се еманципира“ и префасонира не само собственото си поведение. То слага свой фатален отпечатък и върху облика на създателите си. За да не загубят влиянието си над чудовището, те подлагат себе си на чудовищни мутации. Така тероризмът се възпроизвежда „безполово“ и дори безконтактно в новите условия на световна военна истерия. Засега тази тема е табу в средствата за масова информация - като че ли нейното премълчаване може да предотврати реалната опасност.
В тази връзка ще завърша с един многозначителен анекдот. Призракът на Наполеон минал над Ватерло и се спрял в Брюксел да даде пресконференция. Първият въпрос бил: „Не съжалявате ли за нещо, докато летяхте над Ватерло?“ А призракът на Наполеон отговорил:
„Съжалявам, че по мое време ги нямаше сегашните масмедии. Ако ги имаше, светът нямаше да разбере, че съм загубил битката при Ватерло…“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
