Информациите на световните разузнавателни служби са единодушни - най-ревностните бойци, включително и камикдзетата на "Ислямска държава", днес са не мюсюлманите от Близкия изток, а новоприелите исляма европейски младежи, а и девойки.
Доброволното прегръщане на вярата на Мохамед от европейци и американци не е някаква новост. Може би всичко започна с легендарния боксьор Касиус Клей, прeвърнал се през 1964 г. в Мохамед Али. Последваха го хиляди чернокожи американски младежи. Същото направи и бившият член на политбюро на Френската комунистическа партия Роже Гароди, също приел исляма през 1982 г. с леко коригираното си име Реджа Джаруди.
В тази времена подобни вероотстъпничества все още бяха израз на екстравагантност или пиар. Но те бяха първите знаци, че нещо с евроатлантическите ценности не е наред. И докато за приемането на исляма от афроамериканците има солидно историко-психологическо обяснение - християнстовото е вярата на белите, на бившите робовладелци, за Стария континент нещата са наистина озадачаващи.
Кое кара днес ненавършили 20 години европейци да умират в името на Пророка? Същото, което е карало първите християни да посрещат спокойно смъртта на арените по времената на Нерон и Калигула. И да изтърпяват стоически всякакви инквизиции чак до прословутия диктат на император Константин през 313 година.
Всяко общество очевидно достига до такъв момент на своето развитие, когато започва да губи моралните си устои. Както е в случая с издиганите от Запада в култ консумативизъм и лични свободи, които се превръщат в отрицание на себе си.
Преследваното цели три века християнство не само оцелява, но и пуска дълбоки корени именно като отрицание на тоталния нравствен упадък, в който е изпаднало древното римско общество. Отрицание, свързано и с невъзможността да постигнеш този стандарт на живот, за да си позволиш античната "долче вита". Не е ли по-добре тогава да отречеш от такъв свят с вярата, че след смъртта те очаква нещо по-добро?
Същото нещо кара сега европейските тийнейджъри да напускат хилядолетната вяра на предците си. Защото съвременните медии им налагат денонощно модела на днешната "долче вита" - от все по-модерните айподи, айфони и компютри до струващите десетки милиони вили на холивудските звезди. И до прословутия девиз на "юпитата", че ако на 25 години не си спечелил вече поне половин милион, не си струва да живееш. За също така издигнатата в култ сексуална свобода няма нужда да говорим - случаят Кончита Вурст (Томас Нейвирт) е съвсем пресен.
Така в един момент озлобеният или отвратен - а често пъти и двете - юноша е готов да смени всичко - и вяра, и поданство, и националност, ако му се предложи алтернатива. А ислямът му я предлага - скромен живот, искрена вяра в задгробния живот и най-вече кауза, за която си струва - поне външно - че си заслужава да умреш.
И те умират. Дано това не е също знак, че цялата ни самодоволна "долче вита" е пред прага на естествената си смърт.
---
*сладък живот (на италиански)
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
