* Държавата спешно да даде разяснения на строителите, културната общност и кметовете
* Очаквам все по-голямо финансиране на проекти с етикета Баухаус
„Баукултур е световно движение и обединение за промяна на глобалната визия върху ролята на строителната култура за развитието на човечеството и световната икономика. Подписаният меморандум за Баукултур със създаването на Съюз от единомишленици, което се случи в Давос, е историческо, защото изгражда нова концепция за качеството на строителството, пространственото планиране и като цяло на средата на живот на модерния човек“.
Това заяви зам.-председателят на групата Renew Europe ("Обнови Европа") в Европейския парламент и докладчик в сянка по Новия европейския Баухаус Искра Михайлова в първи коментар за „Стандарт“ по повод подписания по време на Световния икономически форум меморандум от 31 министри от Европа, междуправителствени, международни и бизнес организации за създаването на Съюз на единомишлениците за Баукултур (Davos Baukultur Alliance).
Тя уточни, че документът е продължение на Декларацията от Давос преди 5 години, която поставя на фокус централната роля на културата в застроена среда.
„В новия документ ясно се подчертава ролята на две индустрии, които са по слабо засегнати от предишната декларацията, а именно строителната индустрия и търговията с недвижими имоти, както и свързаните с тях финансови индустрии.
Важността на съвременната Баукултур идва от това, че покрива всяка човешка дейност, която променя и дава отражение на застроената среда и културата на строителството, в т.ч. пространственото планиране, архитектурното проектиране, планирането на ландшафта, строителните технологии и материали, интегриране на културното наследство, повишаване на здравословните условия в застроената среда. Ползите са и икономически, и социални, и културни, и технологични, и за опазване на околната среда, каза още евродепутатът от АЛДЕ/ДПС.
Тя уточни, че проектирани и изградени модерни градове и села не означава нови градове и села, а означава нов подход в пространственото им планиране, включително и чрез интегриране на историческите им части и създаване на нови културни обществени пространства.
„Визията на Баукултур е не само да строим нещо ново, но и да насочим визията, мисленето, проектирането и строителните технологии, както и управлението на урбанизираните територии в посока на комплексно развитие, което използва всичко, което съществува, надгражда, модернизира и гради нова социална среда, каза Михайлова като даде пример с района на старото пристанище в Бургас и модерните преустроени сгради, които са превърнати в хотели, галерии и ателиета за творци.
И ако Баукултур е световно обединение за промяна на глобалната визия върху ролята на строителната култура, то новият европейски Баухаус е първата реална инициатива за подкрепа на проекти за реализация на Баукултур в рамките на Европейския съюз. В него културното наследство има своя специална роля – от недвижимите паметници на културата, археологическите разкопки и историческите сгради до колекциите на библиотеки, музеи и архиви“, уточни Михайлова.
„Меморандумът от Давос за Баукултур не е далеч от българската действителност, а Новият европейски Баухаус има своето бъдеще в България, защото е визия за по-добър живот – и на обществата и на хората. Очаквам все по-сериозно финансиране на проекти с етикета Нов европейски Баухаус. Подготвяме нагласите за обособяване на програма, която да намери своето място в бъдещата Многогодишна финансова рамка, добави Михайлова, която е и докладчик в Европарламента от групата на "Обнови Европа" по Новия европейски Баухаус .
Въпреки че има вече чудесни резултатите в останалите страни от ЕС, в България все още липсва информация вола, желание и интерес от страна на държавата.
„На строителния и проектантски бизнес държавата дължи информация, подкрепа и национална визия за поставяне на строителната култура в центъра на стратегиите ни за развитие. Усилията на браншови организации като Камарата на строителите или Камарата на архитектите не могат да компенсират липсата на национална визия“, категорична е Искра Михайлова.
Според нея първите стъпки, които изпълнителната власт трябва да направи след подписания меморандум са срещи с академичните среди, браншовите организации и местните власти. Колкото се може повече дискусии и обсъждания, както и ясни правила как проектите по структурните фондове ще получават етикета Нов Европейски Баухаус.
„България разполага с огромния ресурс на културното наследство, живата култура, развитата мрежа от културни институти, развито образование в областта на културата, висока позиция на културата в обществените нагласи. Ние можем да допринесем за развитието на Съюза Баукултур, а не само да се оглеждаме как да го използваме. Още два елемента от съвременното ни развитие ни дава предимство – страната ни се възползва от сериозна подкрепа от Кохезионната политика на ЕС и развива стабилна строителна индустрия. Това ни дава възможност да реализираме проекти, които са в духа на Баукултур“, твърди евродепутатът.
Според нея българската културна общност заслужава да чуе, че за модерния свят културата е в центъра на развитието, да изкаже своето мнение и да предложи как страната ни може да участва в реализацията на Меморандума. „В същото време се радвам, че българските академични среди изпреварват държавата и вече реализират проекти, които по своя дух и цели съответстват на Новия европейски Баухаус и Баукултур“, добави евродепутатът като даде за пример проектът Наследство. Бг.
Искра Михайлова похвали и кметовете на ДПС, че са готови и с проекти, които реализират целите на Новия европейски Баухаус и са в духа на Баукултур.
„Много се гордея с тях и не пропускам да информирам всички свои колеги в Европейския парламент за техните идеи, успехи, проблеми и най-вече за тясната връзка, която поддържат с хората, с гражданите на България, Европа и света. Някои от замислените от тях проекти спокойно могат да бъдат пилотни за България, за Европа и за визията Баукултур и аз съм убедена, че те ще успеят. Дали това ще бъде проект за интегриране в социалното пространство на малък град на цял археологически тракийски комплекс, или ще бъде строителство на ваканционни селища като се използват традиционни за региона екологични материали и техники, или ще бъде развитие на туристическа дестинация на базата на запазването и експонирането на минната индустрия от 70те години на миналия век, или иновативно обединение на няколко общини за представяне на хилядолетно културно наследство в региона – всеки един от проектите има потенциал“, заяви още Искра Михайлова.
Ето и пълния текст на интервюто на Искра Михайлова за вестник “Стандарт“:
- Г-жо Михайлова, по време на Световния икономически форум в Давос 31-ма министри на културата в Европа, междуправителствени и международни организации, както и бизнес, сложиха подписа си върху учредяването на нов съюз - Davos Baukultur Alliance. Защо нарекоха този документ исторически?
-Документът е исторически по няколко причини – той е амбициозен, комплексен и с ясно послание за отговорността на държавите, гражданите, бизнеса, културните институции, гражданските организации, академичните институти, строителната индустрия за строителната култура или културата на строителството на съвременния свят. Амбициозен и комплексен е целият процес от Давос за изграждане на световна визия за качеството на строителството, пространственото планиране и като цяло на средата на живот на модерния човек. Още през януари 2018 година ръководителите на делегации, министрите на културата и изключително силна група от европейски и световни организации за развитие на културата и културното наследство приемат Декларацията от Давос, която поставя изключително амбициозни цели пред световната общност по отношение на централната роля на културата в застроената среда. Декларацията дефинира концептуално съдържанието на идеята Баукултур като покриваща всяка човешка дейност, която променя и дава отражение на застроената среда и културата на строителството, в т.ч. пространственото планиране, архитектурното проектиране, планирането на ландшафта, строителните технологии и материали, интегриране на културното наследство, повишаване на здравословните условия в застроената среда. Още Декларацията от 2018 година подчертава ползите от съвременната Баукултур за развитие на обществото – икономически, социални, културни, технологични, за опазване на околната среда.
Срещата от януари тази година е естествено продължение на процеса и надграждане на целите и подходите на Баукултур със създаването на Съюз от единомишленици и подписване на Меморандум, който рефлектира на промените в обществото ни от последните 5 години.
Меморандумът е амбициозен – той покрива широк спектър от проблеми и възможни решения на обществото от средата на 20те години на 21 век. Той подчертава приноса на високата строителна култура за възстановяването и устойчивостта на човешкото общество при кризи на климатичните промени, ограничени природни ресурси, демографски промени, въоръжени конфликти и пандемии.
Ясно се подчертава ролята на две индустрии, които са по слабо засегнати от Декларацията от 2018 г. – строителната индустрия и търговията с недвижими имоти, както и свързаните с тях финансови индустрии. Меморандумът е амбициозен, защото включва в своето поле най-различни институции и лица, които носят отговорност и могат да допринесат за неговата реализация и това не са само министрите на културата, нито само културните международни организации. Това са държавните администрации в тяхната комплексност и способност ( или по-скоро желание) да работят в синхрон за постигане на модерна, екологична, здравословна, социална и обединена около културата жизнена строителна среда. За това казах, че документът е и комплексен – той демонстрира комплексен подход и изисква комплексни решения. Изграждането на Съюза от съмишленици предполага участие на публичния и частен сектор и гражданското общество. Това е неформален съюз, чиито домакин ще бъде Световният икономически форум, което е категорично послание, че визията за бъдещето на световната икономика преминава през реализацията на идеите на Баукултур.
И само още един детайл – по принцип процесите от Давос поставят на едно и също ниво по значимост социалните културни и емоционални критерии заедно с технологичните, засягащи околната среда или икономически критерии. Още след първата Декларация от Давос от 2018 година е публикувана и разпространена Система за качество на Давос Баукултур, която дефинира многопластовото влияние на Баукултур като включва осем критерии: добро управление, отговор на обществените потребности, функционалност, защита на околната среда, принос за икономически растеж, ясна връзка с очакванията на хората/усещане за мястото, пространствена кохерентност, красота, защита на многообразието. Както и амбициозно, и комплексно, и отговорно пред гражданите и бъдещите общества. Съществена разлика е, че Новият Меморандум от 2023 г. е много по-категорично адресиран към частния сектор и партньорството на публичния и частен сектор, в т.ч. строителен, имотен, банков.
-Каква е разликата между Баукултур и Баухаус?
-Новият европейски Баухаус е отговорът на Европейския съюз на Декларацията от Давос от 2018 година и трансформира идеите на Баукултур в механизмите на функциониране на Европейския съюз. Новият европейски Баухаус постепенно се превръща от инициатива в програма, която получава финансова подкрепа от бюджета на ЕС, мобилизира все повече групи от заинтересовани – от архитекти до местни власти, от граждански организации до библиотеки, музеи и архиви, от университети до международни културни организации.
Бих отговорила на въпроса Ви така: Баукултур е световно движение и обединение за промяна на глобалната визия върху ролята на строителната култура за развитието на човечеството. Новият европейски Баухаус е първата реална инициатива за подкрепа на проекти за реализация на Баукултур в рамките на Европейския съюз.
- Новият алианс предвижда както създаване на нова жизнена среда, така и запазване на културното наследство. Каква ще е синергията?
-Още в Декларацията от Давос от 2018 година във визията за Баукултур категорично се декларира, че културното наследство е ключов компонент на строителната култура с високо качество. „Начинът по, който не използваме, поддържаме и защитаваме нашето културно наследство днес ще бъде критичен за бъдещото развитие на новата строителна среда от високо качество.“ (преводът не е официален, но това е написано в т.9 на Декларацията.)
Не трябва да забравяме, че 2018 година е обявена за Година на културното наследство и това дава отпечатък на повечето решения, визии и стратегии, разработени през тази година. Но новият Баукултур Меморандум от Давос от 2023 още в преамбюла си заявява, че баукултурата от високо качество поставя културата в своя център и добавя, че надгражда принципите и целите, дефинирани в Декларацията от Давос.
По принцип ролята на културното наследство все повече нараства в идеите за развитие на обществото ни. За Европа културното наследство е от особено значение, защото то дава база на европейската идентичност, в основата е на развитието на културния туризъм и на голяма част от регионите и същевременно благодарение на дигиталните технологии приближава историческите и културни ценности на малките общности до общото културно и образователно развитие на обединена Европа.
В Новия Европейски Баухаус културното наследство има своя специална роля – от недвижимите паметници на културата, археологическите разкопки и историческите сгради до колекциите на библиотеки, музеи и архиви.
Невъзможно е създаване на нова съвременна жизнена среда без интегриране на културното наследство в нея. Невъзможно е дори да си представим възраждане на екологични технологии в строителството, енергийна ефективност на основата на кръговата икономика без да се обърнем към богатствата от информация за стари технологии, съхранени в музеи или библиотеки. Трудно можем си представим съвременен модерен град или село, в което има археологическите паметници или исторически сгради, те да не са интегрирани в социалната среда и пространства.
Културното наследство има своето място в Баукултур. Решение на всяка отделна държава, община и общност е как да се случи синергията на място. Не случайно в осемте критерии на Баукултур има и такива, които са свързани с очакванията на общностите, обществените потребности и усещането за конкретното място.
- Една от целите е да се създават по-добре проектирани модерни градове и села. Как и кой ще осъществява това?
-По-добре проектирани и изградени модерни градове и села не означава нови градове и села, означава нов подход в пространственото им планиране, включително и чрез интегриране на историческите им части и създаване на нови културни обществени пространства. В началото на 21 век в регионалната политика на ЕС имаше специална подкрепа за така наречените „кафяви зони“, т.е. бивши, загубили своята необходимост индустриални градски зони – производствени предприятия, търговски пристанища или докове. В резултат на специално насочените за промяна на тяхното присъствие в градовете проекти сега се радваме на прекрасни културни и жилищни зони в Бристол, Берлин, Амстердам, Варшава и много други европейски градове. Давам този пример за да подчертая, че визията и на Баукултур е не само да строим нещо ново, но и да насочим визията, мисленето, проектирането и строителните технологии, както и управлението на урбанизираните територии в посока на комплексно развитие, което използва всичко, което съществува, надгражда, модернизира и гради нова социална среда.
Радвам се да кажа, че примери за такава визия има и в България. Нека всеки посети района на старото пристанище в Бургас и види модерните преустроени сгради, които са превърнати в хотели, галерии, ателиета за творци.
Но, както казах вече Меморандумът за Баукултур е амбициозен и комплексен документ, който поставя изисквания към доброто управление – комплексност и амбициозност, партньорство между държавна и местна власт, участие на гражданското общество, подкрепа на академичната общност, дискусии и решения, обща мотивация за постигане на ново и модерно качество на живот.
- Твърди се, че по този начин ще се осъществи преминаването към по-устойчиви енергийни източници. Възможно ли е?
-Категорично, да. Въпреки, че в момента в България не е прилично да се говори за устойчиви енергийни източници. Като че ли всички са решили, че политически най-безопасно е да се говори, че най-важно е нищо да не се променя. Преминаването към устойчиви енергийни източници, развитието на възобновяемата енергия и прилагането на енергийната ефективност не са просто лозунги. Това са модели на развитие, подсигурени от съществуващи технологични решения, които не могат да бъдат спрени. Още повече, че само тези модели могат да доведат до енергийна независимост на Европа. Но темата не е тема само на Европа. Модерното строителство предполага енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, енергийно ефективни материали и технологии. А модерната строителна култура – още повече.
Баукултур и преди 5 години, и днес поставя проблемите на изменението на климата на равна основа с културата. Нещо повече – обвързва съвременната култура и образование, в т.ч. и професионално в сферата на строителството , с климатичните промени и опазването на околната среда, което означава и възобновяема устойчива енергия и енергийна ефективност.
– Като част от алианса, как България може да възползва от новия съюз. Предвижда ли се специално финансиране за страните и какви възможности се разкриват пред българския строителен, проектантски и архитектурен бизнес?
-Това е един от моментите, в които страната ни от потребител на средства от програми и подкрепа от ЕС, може да се превърне в страна, която участва в изграждането на световната политика за развитие. България разполага с огромния ресурс на културното наследство, живата култура, развитата мрежа от културни институти, развито образование в областта на културата, висока позиция на културата в обществените нагласи. Ние можем да допринесем за развитието на Съюза Баукултур, а не само да се оглеждаме как да го използваме. Още два елемента от съвременното ни развитие ни дава предимство – страната ни се възползва от сериозна подкрепа от Кохезионната политика на ЕС и развива стабилна строителна индустрия. Това ни дава възможност да реализираме проекти, които са в духа на Баукултур.
А що се отнася до българския строителен, проектантски и архитектурен бизнес – на първо място държавата им дължи информация, подкрепа и национална визия за поставяне на строителната култура в центъра на стратегиите ни за развитие. Когато получат необходимата информация и комплексна подкрепа, те имат пълният потенциал да превърнат страната ни във водеща в реализацията на Съюза Баукултур.
- Каква ще е ролята на научната и академична общност в процеса по създаването на новата по-добра среда за живеене?
-Това е един от ключовите елементи на Меморандума от Давос 2023г. Освен бизнеса и частното партньорство, той отделя специално внимание на академичните среди. Само те биха могли да предоставят основата на интердисциплинарно, многопластово, между-секторно сътрудничество, които са в основата на визията Баукултур.
Радвам се да кажа, че българските академични среди изпреварват държавата и вече реализират проекти, които по своя дух и цели съответстват на Новия европейски Баухаус и Баукултур. Пример за това е проектът Наследство. бг, който съчетава и визия, и амбиции, и партньорство и многосекторно сътрудничество.
- На форума в Давос сръбската министърка на културата посочи проекта "Замъци и вили на Сърбия" като проект, който би могъл да се възползва от новата инициатива. Македонската й колежка Бисера Костадинова заяви, че спешно правят дирекция "Баукултура" в министерството, за да събират концепции и идеи. Къде сме ние?
-За съжаление не мога да отговоря на този въпрос. Не съм чула българските държавни власти да са изказали някакви намерения. Не е за първи път, но би било жалко, ако отново нещо не сме разбрали или защото няма пряко финансиране – не е интересно за страната ни. Северна Македония ще направи дирекция. Поне това бихме могли да направим.
- Европейската инициатива Баухаус се разгръща вече трета година. В Европейския парламент вие направихте редица предложения по отношение на регламентите за енергийната ефективност за сградите. У нас проведохте поредица от семинара, за да представяте възможностите пред различните сектори. Но властта мълчи по темата.Как смятате, готова ли е България да се възползва от новата инициатива? И ако не, къде се къса веригата?
-Да, работя усилено по Новия европейски Баухаус - както в Европейския парламент като докладчик в сянка от групата Обнови Европа, така и в България, където организирам поредица от събития. Смятам, че инициативата има бъдеще. Вече се виждат първите обнадеждаващи промени на европейско ниво – очакваме все по-сериозно финансиране на проекти с етикета Нов европейски Баухаус. Подготвяме нагласите за обособяване на програма, която да намери своето място в бъдещата Многогодишна финансова рамка.
Примерите от много страни членки са обнадеждаващи и дават чудесни резултати. Дания дава национално финансиране – не огромно, но мотивиращо, за местни власти, Словакия работи активно по разпространението на информация и представянето на успешни проекти, Хърватия информира и подпомага, Гърция се оглежда за пилотни проекти.
В България е много по-трудно. Липсва информация и държавна политика, дори нека не е политика ( сложно е), нека да е воля, желание, интерес. Усилията на браншови организации като Камарата на строителите или Камарата на архитектите не могат да компенсират липсата на национална визия.
Като човек, който има намерение и в бъдеще да работи за реализирането на Новия европейски Баухаус, а също и като човек, който се гордее, че е посветил години от кариерата си за развитието на библиотеките и културата в България, аз приветствам решенията от Давос и се радвам, че се дава толкова ясен знак за мястото на културата в развитието на човечеството.
- Кои са стъпките, които изпълнителната власт незабавно трябва да предприеме?
-Незабавно – информация и ясно дефиниране на позицията на държавата ни. След това – срещи с академичните среди, браншовите организации, които споменах и местните власти. Колкото се може повече дискусии и обсъждания. Както и ясни правила как проектите по структурните фондове ще получават етикета Нов Европейски Баухаус.
А що се отнася до Меморандума Баукултур – българската културна общност заслужава да чуе, че за модерния свят културата е в центъра на развитието, да изкаже своето мнение и да предложи как страната ни може да участва в реализацията на Меморандума.
- Десетки кметове на ДПС вече обявиха, че са подготвили проекти за стотици милиони лева, включително по Баухаус. Според вас кои могат да бъдат пилотни проекти за България?
-Това е най-хубавата част от разговора ни. Кметове, избрани от листите на ДПС, винаги са били първи в подготовката си за участие в европейски инициативи. Те са готови и с проекти, които реализират целите на Новия европейски Баухаус и духа на Баукултур. Аз толкова много се гордея с тях и не пропускам да информирам всички свои колеги в Европейския парламент за техните идеи, успехи, проблеми и най-вече за тясната връзка, която поддържат с хората, с гражданите на България, Европа и света.
Някои от замислените от тях проекти спокойно могат да бъдат пилотни за България, за Европа и за визията Баукултур и аз съм убедена, че те ще успеят.
Дали това ще бъде проект за интегриране в социалното пространство на малък град на цял археологически тракийски комплекс, или ще бъде строителство на ваканционни селища като се използват традиционни за региона екологични материали и техники, или ще бъде развитие на туристическа дестинация на базата на запазването и експонирането на минната индустрия от 70те години на миналия век, или иновативно обединение на няколко общини за представяне на хилядолетно културно наследство в региона – всеки един от проектите има потенциал.
Когато човек се запознае с тези идеи, разбира, че Меморандумът от Давос за Баукултур не е толкова далеч от българската действителност, а Новият европейски Баухаус има бъдеще в България.
Все пак, да не забравяме: Баукултур е визия за по-добър живот – и на обществата и на хората.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
