Протестът показа, че полицаите са съсловието, което най-безкомпромисно защитава правата си
"Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори - защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори". Социалната политика на кабинета все повече заприличва на тази Христова притча от Евангелие от Матея. Няколко дни, преминали под знака на масовите протести на служителите на МВР, бяха достатъчни вицепремиерът Румяна Бъчварова да свири отбой и се откаже от орязването на социалните привилегии на униформените. Поначало мерките спрямо полицаите бяха наивно замислени. Без каквито и да е предупреждения към синдикатите в силовите ведомства, финансовият министър Владислав Горанов извади голямата ножица и със замах отряза повечето привилегии, заради които все още се намират желаещи да пазят реда и сигурността. Разбираемо, посегателството предизвика мощен отпор в системата. Все пак мнозина бяха изненадани, че именно полицаите, чието занятие се ползва с незаслужено нисък престиж, ще успеят не само да се организират в цялата страна, но и да стреснат централната власт с безжалостните блокади на улици и кръстовища. Не помогна и посредничеството на премиера, който предложи компромисен вариант - повечето социални права да бъдат запазени, но някои като например 30-дневния годишен отпуск да бъдат понамалени. След като частичните отстъпки не успяха да потушат бунта, кабинетът се върна в началната точка. Дори и оттеглянето на поправките не укроти духовете и стачниците заявиха, че протестната готовност ще остане, докато не бъде окончателно приет бюджетът. Изглежда тази предпазливост се дължи на горчивия опит на хората в униформи, които досега многократно са били лъгани от политиците.
По принцип обществото е свикнало да вижда полицаите единствено като
охраняващи и озаптяващи различните митинги
Затова новото им амплоа на стачници, синдикалисти и работнически трибуни изненада мнозина. Т.нар. реформа намери силни привърженици сред присъдружните десни партии, които тръгнаха да сипят огън и жупел срещу недоволстващите служители на реда. Видни политически лица с претенции на държавници почнаха да лепят етикети като "хрантутници" и да виждат в протеста им метеж срещу управлението, иницииран от вътрешни и външни тъмни сили. Засега нищо от последвалите събития не оправдава тяхната теория на конспирацията. Излезлите на улицата не желаят нито оставката на кабинета, нито предсрочни избори. Единственото им желание е да не им пипат привилегиите. Кампанията за поставяне на всички полицаи под един знаменател и омаскаряването им като корумпирани, мързеливи и безпомощни е доста опасен ход. Още утре при следващата криза било с бежанци, било при сблъсъци около някоя ромска махала, най-гласовитите привърженици на съкращенията в МВР ще се питат в несвяст: "Къде е полицията? Кой сега ще ни пази?" Същевременно стана ясно, че полицейското съсловие е най-сплотеното и солидарно, и е готово със зъби, нокти и блокади да брани правата си. По този начин те дадоха
ценен урок на останалите гилдии,
които безропотно приемат да бъдат мачкани, ограбвани и обезправени. Стихийният бунт трябва да бъде обеца на ухото и за финансовия министър, който не бива тайно да засяга правата и заплащането на десетки хиляди държавни служители. Следващата мотика, която Горанов може да настъпи, е подготвяното премахване на добавката за трудов стаж към заплатата в държавния и частния сектор. Ако идеята се въплъти в дела, нищо чудно другата седмица на жълтите павета да дефилират хиляди разгневени граждани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
