Владимир Чуков,
арабист
Премиерът Бойко Борисов се опитва да приеме ролята на куриер между Анкара и Брюксел. Дори според мен между Анкара и Берлин. При неотдавнашното посещение на Борисов в Истанбул турската страна му възложи той да бъде вестоносец. Така самата турска страна повиши неговата тежест. Очевидно, че той е предпочитаната страна за диалог, да не кажа в ЕС, но със сигурност в България. Това е много силен дивидент по отношение на политическата му кариера - да бъде приет от една държава, която в момента изостря отношенията си с ЕС. Същевременно обаче Бойко няма как да е в ролята на балансьор между Турция и ЕС. Защото, първо, ние сме част от Евросъюза. Той казва: "ние работим за всички и се стремим всички страни-членки на ЕС да са облагодетелствани", но в същото време ни казва, че ние търсим баланс между тези два субекта.
В момента той се опитва да повдигне ролята на България
първо в нашия регион, който е най-уязвимият. Както и да извиси България в погледа на самата Меркел, която е моторът и двигателят на ЕС. Борисов се опитва да играе висша форма на пилотаж в дипломацията. Като ми се струва, че тя е по-скоро за българското обществено мнение, особено в навечерието на президентските избори, и респективно желанието да изпъкне нашата държава като един от лостовете, които предлагат алтернативни формули за регулирането на наболелия проблем с бежанците в Европа. Въпреки че според мен страната ни няма тази тежест да бъде основна държава. През последните няколко седмици Турция буквално показа, че за да се постигне нещо, то трябва да се иска много повече от това, което може да се даде. Зоната за сигурност, която много дълго беше отхвърляна от САЩ и силно желана от Анкара, стана факт практически сега. Защото Турция силно постави желанието си Америка да екстрадира Гюлен. Имаше атаки в турския печат, че едва ли не САЩ стоят зад опита за преврат. Така се получи американската зелена светлина за нахлуването на турските войски в Сирия. Ето това е класически вариант на дипломация. Очевидно сега екипът на Борисов се опитва да извоюва
признание от Европа за нашата роля за опазване на външните граници на ЕС
Именно Меркел беше единствената, която на последното заседание при повдигнат този въпрос се противопостави България да влезе в Шенген. Дали обаче Борисов ще постигне целта си, ми е трудно да кажа. Много ми се иска това, което той прави да е част от дипломатическия блъф за постигането на определени цели, а не реално да иска падането на визите за турските граждани. Ако погледнем европейското обществено мнение, по-голямата част от европейците, включително и българите, не подкрепят улеснения визов режим за турските граждани. Още повече, че не може да се иска от Европа да нарушава собствените си критерии, пет от които Турция не е изпълнила.
През последните дни Меркел се срещна с различни групи представители на ЕС, които имат различно отношение към основните проблеми, поставени на масата на Европейския съвет. Много ясно се очертаха 4 основни групи с различно отношение към бежанците. Към първата спадат големите държави Франция, Италия, Германия. От другата страна са Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия, Унгария), която е по-радикална и настъпателна. В третата група са страните от Югоизточна Европа, които поради периферната си позиция между Турция и големите в ЕС има собствени национални алтернативи. А в четвъртата група са най-отдалечените държави от проблема като Португалия, Ирландия и Финландия.
Няма експерт, който да ви даде позитивен и категоричен отговор, че едва ли не след 5-6 месеца войната в Сирия ще спре и бежанският поток ще бъде преустановен. Турция, която все повече навлиза в Сирия има противоречива политика. Турците се оплакват, че на тяхна територия има 3 млн. бежанци, от които 2,5 млн. са сирийци. Същевременно обаче преди преврата Ердоган ясно заяви, че смята да даде гражданство на 300 хиляди от тях. Веднага опозицията скочи и каза, че това са конкуренти за работните места на турските работници. А Ердоган изтъкна следния аргумент, че на територията на Германия живеят над 80 млн. бежанци, докато в Турция те са по-малко, като в същото време турската територия е по-голяма от германската. В началото на август на сайта на едно от ГКПП между Турция и Сирия, се появи съобщение, което ме изненада - че турската страна е дала съгласието си да започне процес по събиране на семейства. Ако един сириец пребивава в Турция в момента, той може да подаде документи и да приеме при себе си родителите си. Процес, който противоречи на официалните желания на Турция. Чрез бежанците Анкара се опитва да реализира мечтата си за падането на визовия режим за турските граждани. В същото време, претендирайки че едва ли не се задъхват под тежестта на бежанците, тяхната политика и вътрешни мерки реално показват точно обратното.
В същото време Сирия затъва в неяснота и безпътие, в което двете големи сили САЩ и Русия не могат да сложат ред спрямо съюзниците си. Иран, Сирия, Хизбула за Москва, от другата страна Вашингтон със съюзници като Турция, Катар, Саудитска Арабия. Интересна е и ролята на кюрдите. Всичко е изключително сложен лабиринт, в който не може да се очертае някаква ясна политическа алтернатива, която едва ли не ще нареди пъзела в Сирия, за да спре бежанската вълна. Поне с днешна дата никой дори не си прави илюзии, че резолюцията, която беше приета от Съвета за сигурност на ООН за пътната карта, умиротворяването на Сирия, може да бъде реализирана.
Записа Михаела Благоева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
