Яд ме е за онези, които отиват във второкласни университети навън само за да не останат тук
Сега държавата ни наказва, че готвим таланти, казва Антони Стоянов
Антони Стоянов е директор на Софийската математическа гимназия, чиито възпитаници постоянно печелят медали от международни олимпиади. Една трета от тях продължават да учат в най-престижните университети в света.
- Вие сте първото училище, което отваря кабинет по роботика. Как Ви дойде идеята и какво ще може да се прави в него?
- Идеята дойде от учениците в Софийската математическа гимназия. Те имаха желание да правят роботи и да използват знанията, които получават по математика и информатика, за създаването и програмирането им. Проблемът ни бе, че нямахме място за отделен кабинет по роботика. Затова с техния доброволен труд приспособихме един бивш склад за временен кабинет. Почти без никакви средства те участваха на първото си състезание по роботика и победиха техническите университети в София и във Варна. След това бяха поканени на състезание във Виена, където обаче, уви, само доброто желание и подръчните средства не стигнаха и не можаха да се класират добре. Затова реших да търся вариант за по-модерен кабинет по роботика с по-добра материална база. Тъй като в бюджета на училището няма излишни пари, започнах да търся фирми спонсори. За моя голяма радост от SAP изявиха желание да спонсорират този първи по рода си кабинет по роботика в България.
- Да очакваме ли и паралелка по роботика?
- Твърде вероятно е, това е добра идея. Можем да помислим за такава иновативна паралелка в рамките на новия закон за образованието при профилирането след десети клас.
- Неотдавна разказахте, че сте успели да убедите някои от талантливите математици от Вашето училище да останат да следват тук. Колко са те?
- Те са доста, но най-изявените от тях са Иво Дилов, който донесе няколко медала за България от международни олимпиади по информатика, и Станислав Димитров, който спечели съвсем наскоро турнира за Купата на декана на Факултета по математика и информатика, побеждавайки студенти и учители. Той е автор и на един невероятен сборник - "555 задачи по геометрия". Радвам се, че съм един от хората, които го запалиха за математиката, когато беше още съвсем малък, в трети-четвърти клас.
Опитваме се да запалим всички ученици
- не само за математиката, а всеки в своята област, основа на която е математиката. А както казва Карл Фридрих Гаус, "математиката е основа на всички науки".
- Как ги мотивирахте да останат?
- Аз ги назначих за директори на едно състезание, което проведохме за първи път - казва се "За тортата на директора". Тяхната задача е да направят пълна организация за това състезание, само тортите са от директора. Иначе те намериха спонсори, измислиха задачи, намериха екип, с който да ги проверяват. Докато го правиха, те видяха, че и в България човек може да има добри изяви и да прави добро за своите съученици, за по-малките, за обществото.
- Проблем ли е според Вас това, че толкова много млади хора заминават да учат навън, и трябва ли непременно да се стремим да ги задържаме и връщаме?
- Няма нищо лошо в това най-добрите деца, които имат много изявени способности, да отидат в топуниверситети в чужбина, да вземат това, което е добро, и мисълта им по някакъв начин пак да е за България,
да се върнат тук, да инвестират по някакъв начин
Но ме е яд за тези, които са не най-добрите и които отиват във второкласни и третокласни университети само и само да са в чужбина. Ето с това не мога да се примиря. Защо да пълнят второразредни университети, като нашите са на добро ниво и могат да произведат същия образователен продукт.
- Вие контактувате ли с бивши ученици, които продължават да помагат на училището?
- Да. Малко са, но има такива, които помагат. Например Антони Рангачев всяка година се връща в България и помага в обучението на талантливи деца по математика в летни школи. Дистанционно помага и на много от децата, които решават да правят проекти в рамките на Ученическия институт по математика и информатика към БАН. Не само той, бих споменал и имената на Катерина Евтимова, Рафаел Рафаилов, Румен Данговски и много други, не мога да изброя всички. Мисълта им е за България, винаги приоритет им е България. Наскоро се срещнахме с проф. Димитър Съселов от Харвардския университет - наш физик и астроном, който бе предложен и в инициативата на "Стандарт" за "Научните чудеса". Имахме едночасов разговор с него в Харвард, където бяхме с наши ученици, и той разказа, че всяка година си идва. И че българските студенти са едни от най-добрите в световен мащаб, включително и в Харвард.
- Преди време при Вас бе идвал един от директорите в Йейл да покани учениците Ви да учат там. Имали ли сте още срещи от подобен ранг?
- Сега
на 20 април ще дойдат представители на Кеймбридж
Те ни писаха, че желаят да видим как могат и те да помогнат да има повече и по-добри студенти, които да отидат при тях. Но да помогнат по някакъв начин и на самото училище. Това е нещо иновативно, защото обикновено чуждестранните университети идват само да вземат, а не да дадат. Но съдейки по това, което ни пишат, те изявяват желание да контактуват и да подпомогнат тези деца до навършването им на зрелостна възраст.
- Какъв процент от учениците Ви отиват в чужбина?
- Една трета, но по-голямата част от тях са в топуниверситети - в САЩ, Англия, Германия, Япония, Русия.
- Вие имате най-много медалисти и състезатели, а в същото време получавате субсидия колкото всяко друго училище. Пречи ли Ви това, какво още може да направи държавата?
- Много ни пречи. Светлина в тази насока е един проект на МОН, който се нарича "С грижа за всеки ученик". Той поема теоретичната подготовка на децата за международни олимпиади. Но като се стигне до практическото отиване там, извън този проект се налага гимназията ни да заделя около 60 000 лева годишно за хотели, транспорт, командироване на учителите - за всички тези нужди, които са на национално ниво. За международните не коментирам - там става дума за шестцифрени числа. За тези дейности търсим и спонсори.
- Излиза, че държавата Ви наказва.
- Да, едва ли не ни наказват. Казват ни "Имате толкова и толкова класирани състезатели за национален кръг, оправяйте се". Олимпиадите са в Хасково, Варна, Шумен, все далечни дестинации, където трябва да плащаме път и хотели на децата. За тези дейности даваме пари, които училища със същия делегиран бюджет като нашия не се налага да харчат. И ги разпределят за заплати. Така се получава парадокс - най-доброто училище има едни от най-ниските заплати, защото парите отиват за подобни дейности.
- Какво е решението според Вас?
- Според мен нещата могат да се решат със самата формула за финансиране - да бъде пропорционална на образователните резултати и спецификата на съответното училище. Училище, което традиционно дава много ученици за национални и международни състезания, трябва да бъде спонсорирано повече. В средното образование трябва да има нещо подобно на рейтинговата система на университетите, защото се получава, че
други колеги вземат по-високи заплати, без да свършат никаква дейност
Дори се стига дотам, че тенденциозно не искат да правят олимпиади в своите училища, защото ще трябва да харчат пари.
- Знам, че има проблем и при разпределяне на стипендиите.
- През 2013 година бе прието едно постановление на Министерски съвет, с който парите за стипендии се разпределят на калпак на всички, които имат отличен успех. Но в едно съседно квартално училище децата с успех над 5,50 са 15, а при нас - 318. Така се получава, че при нас за стипендия вече се класират ученици само с успех над 5,90 и при това вземат по 25 лева, а в съседното училище с по-посредствени резултати вземат по 50.
- Намирате ли спонсори за отборите, особено за чужбина? Пропускате ли състезания заради липса на пари?
- Слава Богу, намираме спонсори, но не трябва нещата да стават така. Нормалният начин е учителите да се занимават с наука, с преподаване, а не да ходят и да просят от фирмите спонсорство за състезания. Трябва да се намери механизъм, който да урежда нещата по естествен начин, поне на национално ниво. Щом министерството класира 22 деца и ги праща в Хасково, министерството да им намери пари. Иначе се губи смисълът. Наказани са тези, които пращат повече ученици. Ето например на последната национална олимпиада по информатика от 26 деца от столицата 22 са наши. И ние трябва да търсим спонсори.
- Имате ли надежда нещо да се промени, когато новият закон влезе в сила?
- Искрено се надявам стандартът за финансиране на образованието да бъде съобразен с тези мои думи. Иначе законът дава възможност да се правят иновативни неща, просто се надявам финансирането да бъде пропорционално на духа на този закон.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
