Вече има ясни правила за производството на тютюн и тютюневи изделия
Утре трябва да стане ясно как ще се разпределят 500 млн. евро за животновъдите, казва Десислава Танева
Лятото си отива, но в сектора на земеделието и храните е горещо, както винаги. В края на миналата седмица минаха на първо четене в парламента поправките в Закона за тютюна и тютюневите изделия. Утре на Съвета по земеделие и рибарство в Люксембург предстои да се реши как ще се разпредели помощта от 500 млн. евро за животновъдите, с които да се компенсират загубите от руското ембарго и премахването на млечните квоти. В същото време приключва жътвата на зърнените култури и предстои гроздоберът. "Стандарт" потърси коментара на министъра на земеделието и храните Десислава Танева по някои от най-актуалните теми в сектора.
- Министър Танева, промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия вече минаха на първо четене в Народното събрание. Кое наложи тези поправки и какво се цели с тях?
- Законопроектът на практика въвежда допълнения и изменения в условията и правилата на функциониране на сектор тютюн и беше внесен от народни представители на ГЕРБ и Реформаторския блок. Промените са свързани с осигуряване на прозрачност във веригата от производител през изкупвател до преработвател, която ще доведе до информираност на съответния оператор за ситуацията в сектора. Второ, ще доведе до по-ефективен контрол върху производството и преработката, а оттам и по отношение на дължимите акцизи. Тези промени бяха крайно належащи и широко обсъждани с бранша. Те въвеждат регистри, водени от МЗХ, на тютюнопроизводителите и изкупуващите тютюн лица. С тях се установяват комисии по тютюна към областните дирекции по земеделие, където се отглежда тютюн, които при възникване на проблеми с окачествяването ще дават съответното становище за качеството на тютюна. Промените целят да има яснота и правила в сектора. В първия мандат на ГЕРБ се приеха поправки пак в този закон, които доведоха до пълна либерализация на пазара. Тези промени бяха добри и постигнаха ефекти в краткосрочен план, но оставиха на свободния пазар производителите, които не бяха готови за него. В България тенденцията за влошаване на качеството на произвеждания тютюн е трайна. А това води до намаляване на неговата цена. И европейските, и световните тенденции са за намаляване на производството и площите, но и за потреблението. Ръст имат само трети страни.
В този аспект, независимо от промените, не трябва да даваме сигнал на производителите, че те ще им дадат някаква държавна гаранция за цени или изкупуване. Те се правят, за да има ясни правила за функциониране на сектора и за контрол, да се стимулира производството на по-качествен тютюн за по-добри цени. Със закона се създава и браншова организация в сектора, което да подпомогне обединяването на производителите, за да защитават интересите си пред операторите. Думата "тютюн" не фигурира в нито един списък от земеделски продукти, които подлежат на подпомагане. Тютюнът не се подпомага - това е ясното политическо и европейско послание. Подкрепата на държавата е ограничена от европейските регламенти. Това, което правителството прави, е максимално възможното. Ние изплатихме национална преходна помощ на тютюнопроизводителите през 2014 г., вероятно и за тази година ще бъдат предвидени средства, но през 2020 г. тя спира, защото е намаляваща. Тогава, което и правителство да е на власт, няма да може да подкрепи тютюнопроизводителите и това трябва да се знае. Догодина тази помощ ще е с 10 % и дори с повече по-малка.
- Как протече заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел за ситуацията в млечния сектор и мерките за подкрепа на 7 септември? Какви мерки бяха предложени и стигна ли се до конкретни решения?
- От ЕК бе обявен общ пакет от 500 млн. евро за подкрепа на сектор "Мляко" вследствие на кризата, предизвикана от руското ембарго и отпадането на млечните квоти. Този пакет беше анонсиран с 4 цели, които следва да постигне. Една част от него следва да отговори на незабавните нужди на млекопроизводителите - да покрият разходите си и да изхранят своите стада през следващата стопанска година. Каква част ще е адресирана към тези незабавни нужди и проблеми в паричния поток на фермерите, предстои да бъде дебатирано и решено на Съвета във вторник в Люксембург. Всяка страна членка ще получи финансов пакет. Но колко от тези 500 млн. лв. ще отидат за тези незабавни нужди или за определяне на директни финансови пакети за всяка страна членка, се надяваме, че ще се реши във вторник. България и още няколко държави настоявахме това да се случи още на 7 септември, но в крайна сметка остана за 15-и. Втората цел е за стабилизиране на пазарите и продължаване на мерките за това като частното складиране.
Третата цел също е по-дългосрочна и е за подобряване функционирането на хранителната верига за доставки. Ще се мислят законодателни изменения и регулации, за да има справедливост в разпределението на добавената стойност и да няма злоупотреба с монополно положение или сила в тази верига. Четвъртата цел е да се отговори на определени социални нужди. Тук трябва да се обърне внимание на схемата "Училищно мляко", която нашият екип от МЗХ анонсира за започване през тази учебна година. Искаме да променим начина на финансирането й и мярката да се прилага като "Училищен плод" с 80 % европейско финансиране. Поискали сме и да се увеличи възможният бюджет на мярката. В четвъртата цел се включват и възможностите за задоволяване на нуждите на бежанците по изхранването им. Ключът към това доколко ще са удовлетворени фермерите е как ще бъде разпределен пакетът от 500 млн. евро - първо, за 4-те цели, за които се отпуска, и второ, по отношение на директната подкрепа за удовлетворяване на незабавните нужди на млекопроизводителите - как ще бъде разпределен между самите страни членки. Със сигурност фермерите няма да са доволни от размера на пакета, защото той не може да покрие загубите им. Важно е обаче да бъде справедливо разпределен и ние ще се борим за това.
В началото на кризата в България имахме изкупна цена на млякото малко над средноевропейската. Но през последните няколко месеца тя е под средната за ЕС, а за юли е с 23 на сто по-ниска спрямо тази от юли 2014 г. По официална статистика оценяваме загубите на българските млекопроизводители на 51 млн. евро. Ето защо е важно справедливото разпределение на пакетите за подкрепа на всяка една страна членка. Ние искаме загубите да бъдат компенсирани по справедлив начин, а не да има критерии само млечни квоти и количество. Трябва също да се вземе предвид и подкрепата, която са ползвали страните членки през изминалата година. Защото досега за 1 година ЕК е разпределила за подкрепа 220 млн. евро по различни мерки, като България от тях е ползвала само мерките за плодове и зеленчуци. При разпределението на пакетите трябва да се отчетат 2 фактора - размерът на загубата и досега ползвана подкрепа. България е сред страните с по-висока от средната за ЕС загуба и същевременно досега не се е ползвала от подкрепа. Надяваме се, че това ще бъде отчетено от ЕК и България да получи справедлив пакет. Вече изпратихме писмо с тези искания до комисаря Фил Хоган. Ако във вторник се споразумеем за разпределението по държави, ЕК веднага ще предприеме действия за приемането на делегираните актове, така че още през октомври ще стане възможно ползването на тези пакети. Българското правителство подкрепи сектор "Мляко" още през пролетта с около 10 млн. евро, подкрепа с по 100 лв. за млечна крава.
- С какви очаквания сте за Съвета на 15-и септември в Люксембург?
- Надявам се Съветът във вторник да приключи със споразумение за справедливо разпределение на пакетите между държавите членки и да бъдат подпомогнати най-засегнатите страни - с под средната за ЕС изкупна цена на млякото и които не са се възползвали от досегашните мерки за подкрепа, за които ЕК похарчи 220 млн. евро. Надяваме се за относително по-добро финансиране, което да компенсира, че 1 г. българският млечен сектор не получи европейска подкрепа и сега цените са значително под средните.
- Как преминаха срещите на катарската делегация с родните производители? Ще се справим ли с редовните доставки и исканите количества от 120 хил. агнета годишно?
- Посещението на министъра на околната среда на Катар, който отговаря и за земеделието, беше в отговор на поканата, която му отправих при посещението на българската делегация в Катар, водена от премиера Борисов през пролетта. За това посещение ние се готвихме през изминалите 4 месеца. Направихме срещи с браншовите организации в животновъдството и плодове и зеленчуци, тъй като към тези сектори беше заявеният интерес за инвестиции и потребление от Катар. Похвално е, че след тези срещи част от производителите - 12 фирми, се обединиха в сдружение "Българско агне", а друга част направиха клъстер. Те представиха на катарската делегация своите възможности за производство. Българските производители им гарантираха, че ще са възможни поисканите количества за производство и износ. Интересът е най-голям към животновъдите. Ние бихме искали да се случат дори търговски отношения, за да има възможност за разговори и по отношение на други сектори. По изискване и настояване на катарската страна се съгласихме да учредим съвместна българо-катарска компания с участие 50:50 и минимален капитал. Целта й е да гарантира на катарската страна логистиката, сроковете и доставките на договорите, които ще се сключат между българските производители и катарските оператори на храни. Поехме ангажимент да изготвим устройствените актове и да им ги изпратим за одобрение. След като получим одобрението, ще регистрираме дружеството и се надяваме, че после ще се финализират и контрактите между самите производители и търговци, за да стартират и крайните сделки. Стремим се да направим възможен достъпа до пазара в трети страни.
- Предстои изпращане на първа нотификация за Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 към Брюксел. Какви промени ще поиска МЗХ?
- Да, сега работим по нея и до края на септември трябва да има обществен дебат и комитет за наблюдение за приемане на промените. Те са в няколко посоки. Едната е в посока хидромелиорации, но предварителната комуникация не е обнадеждаваща. Резултатите от договора, който имаме със Световната банка в областта на хидромелиорациите, се предаде в частта за ПРСР само по една компонента, а останалите ще се предадат в края на ноември. Предварителната комуникация с Комисията е, че тя ще приеме допълненията при предаването на целия доклад, тоест след края на ноември. Ние ще се опитаме да предложим видовете инвестиции, които ще е ясно, че ще останат след окончателния доклад на Световната банка, но все пак Комисията решава. Останалите промени са в посока за малките животновъди по ПРСР в частта за малките фермери. Много важна промяна е и тази в правилата по прилагането на мярка 4.1. Интересът към нея е огромен. В първия прием по нея бяха подадени проекти за инвестиции за над 2,1 млрд. лв. Поисканата субсидия е над 1,2 млрд. лв., а ние можем да отговорим с бюджет от 150 млн. евро. Каквото и да направим, няма как да удовлетворим всички желаещи, но можем да променим правилата, така че средствата да достигнат до повече кандидати. Ще намалим тавана на максималния възможен бюджет на проект, ще намалим интензитета на помощта. Но бюджетът е такъв, какъвто е, не можем да взимаме от едни мерки, за да даваме на други, към които има повече интерес.
- Как ще приключим стария програмен период? Ще има ли неусвоени и загубени средства?
- Неусвоени средства няма как да има, защото програмата е наддоговорена. Ще има съответна загуба по различни причини. Размерът на загубата за тази година и крайният период зависи изключително от изпълнението по договорите с общините. Те бяха най-много наддоговорени, има наистина много проблемни проекти, които няма да се изпълнят. Полагаме огромни усилия с Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ с експертна помощ, за да могат общините да изпълнят договорите си. Но няма как ДФЗ да отиде на терен да изпълни проектите, всичко е в ръцете на местните власти. От възможността им да довършат проектите зависи как ще приключи финално програмата.
- Какви промени ще включва проектът на Наредба 26 за директните доставки от фермата до пазара?
- Промените са дебатирани с бранша, изпратени са на ЕК и целят облекчаването на дребните производители. За съжаление, комуникацията не е приключила успешно. Имахме допълнителни въпроси и сме изпратили мотиви за защита на предложенията ни. Надявам се Наредбата да бъде финализирана, защото в крайна сметка искахме отдавна да приключим въпроса. Но административните процедури с Комисията са такива, че няма как да ускорим процеса.
- Български млека и сирена бяха представени на най-големия форум в хранителния сектор в САЩ "Fancy food" благодарение на МЗХ. С какво се похвалиха родните производители, връщайки се оттам?
- За първи път по линията на държавни помощи подкрепихме браншова организация на млекопреработвателите - Националната асоциация на млекопреработвателите с председател Богдан Борисов. Как е минало там, трябва те да кажат, но те участваха на изложението благодарение на подкрепата на МЗХ и доколкото знам, на него по-голям интерес е бил проявен към овчето сирене и кашкавал. Надявам се с появата на това изложение на нашите производители да сме им помогнали да предизвикат търговски интерес, за да стъпят на този пазар. Доволни сме, че успяхме да подкрепим бранша да присъства на това изложение.
- Според винопроизводители тазгодишната реколта от грозде ще е една от най-добрите по количество и качество от години насам. Как държавата може да помогне в посока реклама и търсене на нови пазари за родното вино?
- Да, очаква се много добра реколта на грозде и вино. Тя ще е 2 пъти по-голяма по количество от миналогодишната, която обаче бе най-лошата и не е показател, с който трябва да се мерим. Държавата подкрепя сектора със специална програма за лозаро-винарския сектор. Към нея има изключителен интерес. Работим по промяната на наредбата за прилагането й, за да има ясни критерии, защото интересът става все по-голям, а парите - по-малко. Извън това има много международни събития във винарския сектор. Спечелихме световното изложение и догодина Пловдив ще е негов домакин. България е традиционна дестинация на виното.
- Справихме ли се окончателно с огнищата на антракс и бруцелоза в страната?
- Категорично приключихме с антракса. Огнището в село Млада гвардия бе локализирано и вече го няма, справили сме се с епидемията. Огнищата са в 13 области на България, в 31 землища и там, където през последните 30 г. се установи случай на антракс, няма други мерки освен евтаназия на животните. Ще променим този срок от 30 на 50 г. Времето беше такова, че провокираше развитието на спорите на антракс, което повиши риска от зараза. Ако фермерите не спазват законодателството, рискът е огромен и се стигна до смъртни случаи като този в Млада гвардия. Ето защо наесен ще представим промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), с които ще целим да засилим контрола върху изпълнението на задълженията по него, както и санкциите при неспазването му. С бруцелозата в Кюстендил случаят е аналогичен с този с антракса. Мерките там продължават, взимат се проби, за да се стигне до унищожаване на огнището и да можем да кажем, че районът е свободен като Млада гвардия. След средата на септември БАБХ и МЗХ започват разяснителна кампания за задълженията на фермерите по ЗВМД и Закона за храните. Ще започнем първо от крайграничните зони, където животновъдите са изложени на по-висок риск.
Ще представим и промените, които ще направим в законодателството, които касаят и фермерите, и ветеринарите, и официалните лекари. Държавната профилактична програма наистина беше забавена. Затова ще предвидим приемането на 3-годишна такава програма, за да няма вече забавяния. БАБХ в момента приключва обществена поръчка за Държавна профилактична програма. Очаква се наесен тя да стартира, а също така с приемането на закона ще започне и подготовката по 3-годишната Държавна профилактична програма. Държавните лаборатории работят и близо 60 на сто от мероприятията по Държавната профилактична програма ще бъдат направени в тях, а останалите ще се направят в частни лаборатории, за които обаче има стартирала обществена поръчка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
