София. От 24 до 27 октомври у нас ще се проведе 18-ият редовен конгрес на Дружеството на анестезиолозите в България. На него ще присъстват над 600 делегати не само от България, но и от Англия, САЩ, Франция, Италия, Румъния, Турция, Македония и допри от Сингапур. Гост-лектори ще са Дейвид Уилкинсън, председател на Световната федерация на анестезиологичните дружества, президентът на Европейската асоциация проф. Даниела Филипеску. Какви теми ще обсъждат светилата? "Стандарт" попита екс здравния министър проф. Николай Петров, който е шеф на Дружеството на анестезиолозите и началник на КАРИЛ във ВМА-София.
- Проф. Петров, какви са основните теми, които ще обсъдите на конгреса по анестезиология?
- Основните теми ще бъдат анестезията с всички нейни подразделения. Последните години изключително много нарасна делът на локо-регионалната анестезия. Това е блокада на периферните нерви и осъществяване на оперативна интервенция в тази зона. Инжектира се самият нерв и той се обезчувства. Обикновено се използва за операции на крайници, но и за други части на тялото. Анестезията е изключително добра, тъй като не повлиява кръвното налягане, съзнанието, дишането. Не на последно място, и изключително евтина, при нея скъпото е опитът на лекаря. Друга от темите на конгреса ще бъде финансирането на интензивното лечение.
- Какви са резултатите от прехвърлянето на финансирането на интензивните грижи към НЗОК?
- Системата за интензивно лечение определено не работи добре в момента. Когато разглеждам отчетите на болниците към НЗОК по двете процедури - апаратно лечение с вентилация и без вентилация, прави впечатление, че след май броят им нараства доста. От януари до май има по 4443 тежки интензивни процедури на месец, а след това те стават 4748 тежки или с 300 процедури повече. При по-леките процедури броят до май е по 7166, а след това те стават 7728 или се увеличават с 600. Ако се направи прогноза за разходите на касата до края на годината на база януари-май, тези 42 млн. лв., които има за тях, остават неусвоени напълно. Но с увеличението на процедурите вече ще се усвоят. Това говори, че има "кръщаване" на процедури. Излиза, че от януари до май касата лъже нас, след това ние - нея. Но това не е пътят и аз ще го кажа на колегите.
- Каква е себестойността на интензивното лечение?
- В острия стадий разходите са над 3000 лв. за 24 ч. Цената е висока в началото, след това намалява, направил съм разбивка. Разходите за биопродукти например обикновено включват поне 45 лв. за вливане на кръв, около 400 лв. за два флакона хуманоалбумин, 45 лв. за сак с плазма. При антибиотиците съм сложил масово използваните, които не са най-скъпите, но въпреки това цената им варира от 12 лв. до 172 лв. Пациентите задължително получават антикоагулант - 7 лв., след това идват обезболяващите - от 6 до 40 лв. Трябва да получат хранене - обикновено един разтвор е 57 лв., физиотерапия - ето още 25 лв., налагат се различни изследвания - образни, ехокардиография, рентегенография на бял дроб. Всички тези процедури се правят всеки ден. Когато теглим чертата, се получава, че за диагностични процедури имаме 1118 лв., за терапевтични - 230, за медикаменти - 695 лв., за биопродукти - 310 лв., за консумативи - 777 лв. За ток, вода парно, както и за труд не съм сложил никакви разходи, защото ние цял живот така караме. И какво се получава накрая - 3130 лв. за един пациент в реанимация за 24 часа. В същото време касата плаща по 200 лв. на ден престой.
- Какъв е смисълът тогава една болница да поддържа реанимация?
- Никакъв, само трупа дълг. Най-скъпо е в големите реанимации, където се привеждат пациенти от други места.
- Има ли надежда, че следващата година нещо ще се промени?
- Водихме разговори с НЗОК, идеята е да се увеличи стойността на двете процедури в замяна на по-добър контрол. Така няма да се пипа предвидената сума за интензивно лечение като цяло, а ще се използва рационално. Освен това ще настояваме да се включи пътека за анестезиите. Не може да изнемогват няколко специалности като анестезиологията, педиатрията и образната диагностика. Колегите педиатри са направили опит за въвеждане на пътека анестезия при деца, за да се диагностицират или лекуват, има нужда от нея. Надявам се на разбиране от НЗОК, лекарският съюз е твърдо зад нас.
- Колко са анестезиолозите у нас?
- Поканихме всички шефове на големите реанимации да дадат информация колко колеги работят при тях. Дотук сме събрали около 460 души, концентрирани в София, Варна, Бургас и Русе. В Пловдив и Плевен са по-малко. Средната им възраст е почти 50 г. - 47,5 г.
- Означава ли това, че след 10 г. у нас няма да има здравеопазване?
- Не ми се ще да обсъждаме този въпрос. Трябва да има здравеопазване, защото без него няма да има живот. Ние сме лекари, но и пациенти едновременно с това - и никога не трябва да го забравяме. Учудвам се, че в този изключително болезнен обществен сектор не се случва нищо. Това е приоритет, около него трябва да се обединят всички партии, защото е свързан с оцеляването на нацията. Това е като в едно семейство - първо трябва да има храна, вода, топло, след това мислим какви дрехи ще носим и дали ще отидем на театър. Моите уважения - образованието е важно, културата също, но тук става дума за оцеляване.
- На колко работни места ходят колегите ви?
- На повече от едно, за да изкарат някой лев, средната заплата е към 600-700 лв. Има и колеги, които вземат доста повече, зависи къде работят. Другата причина за повечето договори е нуждата да се покрие бройката от специалисти в болницата, за да има нужния статут. В областните болници например трябва да имат минимум 5 анестезиолози, за да покрият критериите за интензивно лечение. На много места обаче тези бройки са само кухи цифри - реално работят един-двама души, а другите се водят на договори. Да не ви говоря, че има практика възрастен колега да си даде дипломата и да се води там на работа като анестезиолог.
- Как може да се промени това?
- Имаме готови предложения за промени. Едното е да се увеличи броят на специализантите, тъй като вече има желаещи. Имаме предложения за промени в следдипломната квалификация, както и за движението на пациентите между болниците. Сега се транспортират на база телефонен разговор или желанието на близките. Не може пациент да напусне една клиника, без да е намесен републикански консултант, методичен ръководител, защото понякога болните загиват и в линейките.
- Няма ли да обучаваме кадри за чужбина само?
- Когато имаме достатъчно специалисти, и да емигрират, ще дойдат нови.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
