Техеран увеличава добива си с 500 хил. барела дневно
Наследникът на Персия има интерес да доставя газ за Европа
Как ще се отрази свалянето на санкциите срещу Иран и завръщането на този енергиен мастодонт на петролния и газовия пазар? За отговор на този актуален въпрос потърсихме Слав Славов, доскорошен регионален мениджър в Световния енергиен съвет в Лондон. От 1980 г. до 2004 г. Славов е служител в отдела по енергийна политика на Икономическата комисия на ООН за Европа. Занимава се с въпроси на енергийната политика за устойчиво развитие, сигурността на доставките, намаляването зависимостта на Европа от вноса на енергия, либерализацията на енергийните пазари и пр. Работил е за универсалната енергийна класификация на ООН и по новия Рамков пакет "Енергетика и климат 2030" на ЕС. Ръководил е проекти за енергийна ефективност и нови източници на енергия, бил е координатор на ИКЕ на ООН с ОПЕК и МААЕ.
- Г-н Славов, как ще се отрази свалянето на санкциите срещу Иран на световните цени на петрола? Възможно ли е и възраждане на проекта "Набуко" за диверсификация на доставките на природен газ за Европа?
- Не, проектът "Набуко" остава завинаги в историята. Иран обяви официално, че е готов да доставя газ по Южния газов коридор. Разбира се, засега това е само една правителствена декларация, която едва ли скоро ще се превърне в реалност.
- Защо?
- Преди всичко отговорът се съдържа в дяловото участие в Южния газов коридор, 60% от който държи азербайджанската държавна газова компания SOCAR, 30% - от турската BOTAS и 10% - British Petroleum. Така че напълно логично е Азербайджан да иска да продава собствения си газ през Южния газов коридор, а не ирански. Лично според мене около тази иранска декларация витаят много неясноти. А и по принцип доставката на газ от Иран за Европа ще бъде много сложно, особено по газопроводи.
- Защо, след като Иран и Турция са съседи? Транзитирането на газ от Азербайджан и Туркменистан би било много по-сложно.
- Защото иранските газови находища са на юг. Иранците са концентрирали цялата си мощ за увеличаване на добива от "Южен Парс" - най-голямото газово находище в света. Тъй като "Южен Парс" се намира в залива, най-късият път за газопроводите от него към Европа е през териториите на Ирак и Сирия, част от които, се контролират от Ислямска държава. Поне в обозрима перспектива едва ли ще се намери някой, който да е готов да инвестира в един такъв рисков газопровод от Иран през Ирак и Сирия за Европа. Остава възможността Иран да изгради терминали за втечняване на газ и да го експортира с танкери.
- Но Иран има огромни газови резерви и вероятно ще направи всичко възможно, за да излезе на европейския пазар?
- Да, Иран е втората по резерви (18%) и третата по добив на природен газ (150 млрд. куб. м газ годишно) държава в света. Проблемът е, че почти цялото производство отива за задоволяване на вътрешното им потребление. Цялата стратегия на Иран досега беше да изнася петрола, а да потребява природния си газ.
Ако все пак в далечна перспектива Иран успее да се договори с Турция за транзитиране на природен газ, това ще доведе до пълна диверсификация на газовите доставки за Европа и до намаляване на политическия натиск на Русия върху европейската енергийна политика.
Ако един ден се реши Южният газов коридор да бъде разширен с още една тръба, то Иран е много по-перспективен като доставчик от Туркменистан, тъй като няма да трябва да се строи 180 мили газопровод от Туркменбаши до Баку по дъното на Каспийско море. Така че Иран може да убие още в начален етап намеренията на Туркменистан да изнасят природен газ за ЕС. Но пак повтарям - всичко това може да се превърне в реалност в едно малко по-далечно бъдеще.
- Нека видим как ще се отрази пълноценното връщане на Иран на световния петролен пазар?
- Искам да започна с факта, че около 10% от световните петролни резерви принадлежат на Иран. Днес Иран добива около 3,1 млн. барела дневно, от които изнася малко над 1 милион, а останалото количество потребява. Веднага след падането на ембаргото Иран декларира, че ще увеличи добива си с 500 хил. барела дневно, за да достигне до 3,6 млн. барела, което ще доближи Иран до добива му от 2010 г.
Искам да отбележа също, че доказаните петролни резерви на Иран ще стигнат за около 100 години при добив от 4 млн. барела дневно. "Заслуга" за това има и обстоятелството, че през последните 40 години добивът на Иран на практика беше потискан по политически причини, така че сега, в края на петролната ера, Иран ще играе много важна роля на световния пазар. Така приходите на Иран от петрол при добив от 3,6-4 млн. барела дневно ще достигнат и надхвърлят 100 млрд. долара годишно. А в перспектива стратегията на Иран е да увеличи приходите си от продажба на въглеводороди до 250 млрд. долара, като започне да изнася газ.
За съжаления обаче Иран е световен лидер по разхищаване на енергията си. Иран субсидира с 80 млрд. долара годишно енергийните цени за населението си, които са извънредно ниски. Иран изразходва 10 пъти повече енергия спрямо средните разходи на страните от ЕС и около 3 пъти над средните енергийни разходи за света. Най-много бензин на кола се изразходва именно в Иран. През 2009 г. Иран прие програма за пълно преструктуриране на икономиката си с цел намаляване на енергопотреблението си, резултати от която обаче така и не се виждат.
- Възможно ли е Иран за кратко време да увеличи добива си с 500 хил. барела дневно, тъй като това ще срине още петролните цени?
- Много аналитици, както и самият аз, се съмняваме, че Иран е способен за кратко време да увеличи добива си с 500 хил. барела дневно. Откъде може да дойде това увеличение? Първо, най-вероятно е Иран да пусне в експлоатация мощностите, замразени от години, но това ще изисква време, няма да стане за 2-3 месеца.
Второто, което според мене е по-вероятно, е Иран да повиши добива със 100-150 хил. барела на ден от 2-3 нови находища, което обаче няма да стане веднага, а до началото на 2017 г.
Много от най-авторитетните аналитици смятат, че до една година Иран може да достигне до 400 хил. барела увеличение, което е сериозно нещо.
- Как ще повлияе това увеличение на петролните цени на световния пазар?
- В близка перспектива изсипването на 400-500 хил. барела ирански петрол на пазара неминуемо ще доведе до ново падане на цените. До сваляне на цените ще се стигне обаче не само поради увеличаване на предлагането. Знаете, че Иран контролира Ормузкия проток, откъдето всеки ден преминават 17 млн. барела. Сега, след падането на санкциите, се очаква Иран да намали или дори да премахне високите такси, които налага на корабите, преминаващи през Ормузкия проток, което ще намали навлата на танкерите и това също ще се отрази на цените на "черното злато" в посока надолу.
Най-голямото положително влияние от пълноценното завръщане на Иран на пазара обаче е, че това ще стабилизира пазара и ще намали резките колебания на цените. Иран има огромен производствен потенциал и ако поради някакви причини някой от останалите големи доставчици на петрол бъде затруднен или изчезне от пазара, Иран бързо ще го замести. Така че Иран тепърва ще играе огромна роля на петролния пазар.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
