- Ваше Превъзходителство, в Близкия изток според някои наблюдатели има признаци за положителни промени. По-специално нови сигнали идват от Дамаск и Техеран. Вие споделяте ли подобна оценка?
- Преди всичко искам да изразя задоволство, че вече се говори, макар и хипотетично, за някакъв проблясък на надежда за сближаване на позиции в Близкия изток. Можем да се радваме всеки път, когато се говори така, дори това да са само слухове за идеи за сближаване и за диалог. Към това трябва да се добави и надеждата, че ще има реални действия, които да потвърдят изразено желание са сближаване.
- На какво се дължи предпазливостта ви?
- Ние добре познаваме историята на Близкия изток. Съобразяваме се с факта, че Иран и Сирия не са Йордания и Египет от времето на Ануар Садат и крал Хюсеин. Тези лидери не само говореха, но и бързо изпълняваха обещанията си. Така че
не би трябвало да се увличаме в прекалена еуфория и оптимизъм
Защото сега се намираме в съвсем началния стадий на някакви първи стъпки, които са обявени като реформиране на една дългогодишна стратегия. Става дума за промяна като че ли в позициите на Иран и Сирия. Тези две държави и в миналото, и сега постоянно заплашват с унищожение Израел и еврейския народ и дори в момента планират терористични действия срещу Израел и евреите по цял свят. Затова още е рано да танцуваме танца на победата, а трябва внимателно да изследваме всеки един жест, всяка казана дума, за да разберем какво точно се крие зад промяната на тона в Техеран и Дамаск.
- На какво според вас се дължи тази промяна на тона, по-специално в Техеран?
- Приказките за затопляне на отношенията не произтичат от повишена загриженост за съдбата на народите и обикновените хора. Те са по-скоро резултат от оказания натиск чрез международните икономически санкции за възпиране на ядрената програма на Иран и нейния опасен военен аспект. Натискът на санкциите все по-болезнено се усеща от режима в Иран и, ако той не бъде преодолян поне чрез отпадане на част от санкциите, то тогава самото му оцеляване ще бъде сериозно застрашено. В Иран вече има хиперинфлация и икономическата ситуация се усложнява. Така че нека изчакаме да видим дали става въпрос за истинска промяна, или просто за постановка. Би било стратегическа грешка в момента, която бъдещите поколения няма да простят, ако се омекотят санкциите само заради размяна на жестове.
Вярваме, че смекчаването на санкциите и промяната в отношението на международната общност към режима в Техеран трябва да бъде само на основата на реални положителни стъпки. Ако това не се случи, може даже да се помисли за затягане на санкциите. Искам да напомня, че новият ирански президент Роухани е участник в групата, която замисли и планира ядрената програма на Иран.
- Как би реагирал Израел, ако ситуацията не се промени в положителна посока?
- Ако нивото на заплаха срещу Израел се повиши, или, ако опитите да се предотврати въоръжаването на иранския режим с ядрено оръжие не дадат резултат, не е изключено Израел да поеме сам отговорността и
да отговори на заплахата за сигурността му по какъвто начин реши
- В Сирия президентът Башар Асад се съгласи да бъдат унищожени химическите оръжия на режима. И това ли е само игра за печелене на време?
- За съжаление има много общи черти между режимите в Иран и Сирия, които имат силна връзка и обща идеология. В отношенията между тези две държави има една обща стратегическа гледна точка. Промени в двора на едните влияе на случващото в двора на другите. Сирийската тема е много сложна. В нея се смесват два елемента. От една страна, виждаме готовността за компромис, който обаче не е резултат на режима там. По-скоро Дамаск е готов да се раздели с химическия си арсенал единствено с цел да се затвърди съществуването на режима. Готови са да преговарят, за да предотвратят военни действия срещу режима и да държат заплахата далеч от президентския дворец. Атаката срещу Асад и неговата армия бе спряна в последния момент. Това реално доведе до процеса на премахване на сирийския химически арсенал. Но за всички е ясно, че Асад е пряко виновен за химическите нападения и всеки опит да се прехвърля върху друга страна е просто жалък опит за избягване на отговорността. Освен това маневрата на Асад стана в ситуация, когато опозиционните сили затваряха пръстена около централните части на Дамаск и централата на режима. Затова смятам, че тогава Асад реши да извърши крайно действие - химическа атака срещу опозицията. Същевременно той започна да отрича връзката си с тази атака, знаейки, че след това ще може да изрази готовност да сътрудничи на международната общност за премахване на химическото оръжие.
- Възможна ли е сега конференция "Женева 2" за Сирия, за която настояват САЩ и Русия?
- Стратегическа цел на Асад е да се печели време. Но въпреки всичко, което се случва, режимът ще има достъп до химически арсенал. Дори да се състоят тези преговори за мир, дори да се съгласят бунтовниците да участват в тях, то в случай че те се провалят и войната продължи, какъвто е най-вероятният сценарий, тогава режимът в Дамаск ще може отново да продължи да заплашва Израел, когото си поиска с това грозно оръжие.
- Как виждате действията на опозицията в бъдеще?
- Опозиционните сили не са доволни от започналите процеси. Ако беше извършено военно нападение срещу Асад, това би бил по-ясен отговор на желанията на опозицията, защото би допринесло да унищожаването на режима. Аз донякъде разбирам тяхната емоция.
Не можем да си затворим очите пред всичките зверства на Асад
срещу мирното население и целия сирийски народ, разрушаването на страната и прогонването на над 2 милиона сирийци, пръснати в множество държави в Близкия изток и в Европа. Според мен бунтовниците ще продължат да воюват с всички сили за свалянето на режима.
- Преговорите на Израел с палестинците бяха възобновени преди 4 месеца след четиригодишно прекъсване. Как вървят те сега?
- Още няма решения и резултати в тези преговори. Това е много сложен процес, който продължава дълги години. Множество бяха израелските и арабските лидери, които с помощта на американски президенти като посредници, се опитваха да му вдъхнат живот. На моменти той спираше, а понякога замръзваше. Сега преговорите отново стартираха, след като израелското правителство и премиерът Бенямин Нетаняху ясно изразиха готовност да се преговаря, като пак напомниха, че подкрепят идеята за две държави - израелска и палестинска. Палестинските лидери обаче още не са готови да признаят Израел като независимо съществуваща държава на еврейския народ.
- Само това ли е пречката?
- Има и други препятствия. Ивицата Газа и Западният бряг географски са разделени. "Хамас" от Западния бряг отново протяга ръка към Иран и търси закрила, след като Египет му обърна гръб. Не са престанали и опитите на "Хамас" да подготвя и извършва терористични атентати на израелска територия.
- След вълнения и нестабилност в рамките на Арабската пролет Египет тръгна към стабилизация, но все още има напрежение, създавано от "Мюсюлманските братя". Как може да се стабилизира ситуацията край Нил?
- Двете страни имат важни общи интереси и не щадят усилия да работят в тази посока. И Израел, и Египет желаят да запазят мирния договор, защото той е изключително важен за двете страни.
- Каква е в момента неговата реализация?
- На неговата основа имаме сътрудничество не само в сигурността, но и в икономиката, земеделието, медицината и въобще в целия граждански сектор. Израел следва същата позиция, както по време на Арабската пролет, когато режимът на Хосни Мубарак се срина и на власт дойде Мохамед Мурси. Нашето отношение не се е променило и сега, когато военните "командват парада" в Египет. Друга важна тема от общ интерес е борбата срещу терористите, които са заплаха както за Израел, така и за Египет. Няма съмнение, че тези терористични действия са дирижирани и подкрепяни от Иран. Но не трябва да се подценява и ролята на джихадистките организации като "Ал Кайда" и нейните разклонения, които успяха да проникнат в Синай в опит да изградят в Египет държава в държавата. Изразявам задоволство, че генерал Сиси и египетските власти успяха бързо да разберат, че тероризмът е главната заплаха за египетския народ и, че ако не реагират бързо, терористите могат да разрушат Египет и да го превърнат в ислямистка държава с разбита икономика. Това налага постоянно и добро сътрудничество между Израел и Египет в областта на сигурността и отбраната. Египетската армия направи всичко възможно да предотврати проникването от Синай на терористи и оръжие и се бори успешно срещу терористичните организации. Това често става с обмяна на информация и в сътрудничество с въоръжените сили на Израел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
